Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 285 от 29.06.2023, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Гражданско дело 1670/2021
Вид
Решение № 285
Подписан
29.06.2023
В сила
21.02.2025
Състав
НАТАЛИЯ СЕМОВА РАЙКОВА АТАНАСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал. 1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418, ал.5, изречение 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.20а · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл.14 · Закон за нормативните актове
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.25 · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Ловеч, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА А.А при участието на секретаря ИВ. СТ. В. като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА А.А Гражданско дело № 20214310101670 по описа за 2021 година

Обективно кумулативно предявени положителни установителни искове за съществуване на вземането с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 и чл.124, ал.1 от ГПК и предявен при условията на евентуалност облигационен осъдителен иск с правно основание чл.79 във връзка с чл.86 от ЗЗД за сумата в размер общо на 10 756,07 лв.

По подсъдност от РС-гр.**** настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от “Райфайзенбанк (България)”ЕАД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление : *****, „Експо 2000”, представлявано от Изпълнителния директор *** и Прокуриста *** действащи чрез пълномощника си юрисконсулт Е. Д., редовно упълномощена с нотариално заверено пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа рег.№**** год. и №8513/08.09.2017 год. по описа на *** - Нотариус с район на действие СРС, вписана под №*** в регистъра на НК срещу ответника М. И. Н., в която изтъква, че в законоустановения срок и в изпълнение на указания по Ч.гр.д.№32503/2014 год. по описа на СРС, ГО, 124-ти състав, депозира настоящата искова молба с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 415 ГПК.

Въз основа на подадено М. И. Н. възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, ал.2 ГПК по Ч.гр.д.№ 32503/2014 год. по описа на СРС, ГО, 124-ти състав, позовавайки се на разпоредбата на чл.415, ал. 1, т.1 ГПК, съдът е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си срещу задълженото лице.

На първо място счита, че така подаденото възражение на основание чл.414 от ГПК е недопустимо, тъй като е направено след изтичане на 14-дневния преклузивен срок, установен в разпоредбата на чл.414, ал.2 от ГПК.

Въз основа на издадения изпълнителен лист по Ч.гр.д.№32503/2014 год. е образувано изпълнително дело №138/2014 год. по описа на ЧСИ ****, рег.№859 и район на действие СГС. По изп.дело 138/2014 год. ПДИ с приложенията е връчена на М. И. Н. на 11.09.2014 год., поради което депозираното възражение на основание чл.414 от ГПК се явява просрочено.

Относно фактът, че Н. е била надлежно уведомена за започналото принудително изпълнение по изп. дело №138/2014 год., свидетелства и приложената към настоящото становище Покана за доброволно изпълнение с изх.

№02448/27.8.2014 год. и обратна разписка за връчването й подписана лично от Н. с №ИП-PS 1463 006AXD L. На следващо място представя и Покана за доброволно изпълнение с изх.№02450/27.8.2014 год. с разписка към нея за връчването й на Н. на 15.09.2014 год.

1

С оглед на гореизложеното счита, че може да се направи обоснован извод, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е недопустимо, тъй като не е подадено в предвидения в чл.414, ал. 2 ГПК двуседмичен преклузивен срок, а изложените възражения не отговарят на обективната действителност.

В случай, че съдът счете подаденото възражение за допустимо и депозирано в срока, определен в закона, моли съда да приеме следното :

На **** год. е сключен Договор за кредит между М. И. Н. /в качеството на кредитополучател/ и „Райфайзенбанк (България)"ЕАД /в качеството му на кредитор/. Съгласно чл.1 от Договора Банката предоставя кредит в размер на 5 056.25 лв. /пет хиляди петдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/ за потребителски нужди. Договорът влиза в сила от момента на подписването и е с краен срок до 15.07.2014 год.

Съгласно чл.4 от Договора за усвоения кредит Кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва в размер на 7.7 %, която представлява стойността на банковия ресурс за BGN плюс 3.2 пункта надбавка годишно. При така определената лихва ГПР на разходите към момента на сключване на договора е 8.23 %.

При забава на плащания по кредита кредитополучателят дължи наказателна надбавка към лихвата в размер на 12 пункта годишно.

Съгласно чл.5 от Договора кредитът следвало да се издължава на 84 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 78.05 лв. на 15-то число от съотвения месец, считано от *** год. до **** год.

В чл.6.2. е уговорено, че в едноседмичен срок кредитополучателят се задължава да информира писмено банката за настъпили промени в жителство, адрес и др., като при неизпълнение изпратеното от страна на Банката уведомление на посочения в договора адрес ще се счита за получено.

В чл.9 и в чл.10 от договора страните са уговорили хипотезите на неизпълнение и последиците от това. В чл.10.7 е уговорено, че Банката има право да начислява наказателна надбавка, в случай, че кредитополучателят просрочи плащане на коя да е вноска или част от вноска, върху забавената сума, без да е обявена предсрочна изискуемост.

В чл.10.2 е уговорено, че Банката има право едностранно с писмено предизвестие да обяви кредита за предсрочно изискуем, като в чл.11.1 е уговорено, че при неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или частично на което и да е парично задължение по договора в срок до 150 дни от падежа му, кредитът става автоматично предсрочно изискуем. На 08.12.2010 год. е сключен Анекс към Договор за кредит от 6.8.2007 год., съгласно който страните се съгласяват, че Банката е отпуснала размера в уговорения кредит, като към момента на сключване на анекса задълженията възлизат на 6 032.88 лв., която сума ще бъде погасена съгласно условията на Анекса. В чл.4 е изменен крайният срок на погасяване до 15.11.2020 год.

Съгласно чл.6 от Анекса кредитополучателят се е съгласил да направи първа изравнителна вноска в размер на 40.62 лв. на 15.12.2010 год. и 119 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 83,79 лв. на 15-то число от съотвения месец, считано от 15.1.2011 год. до 15.11.2020 год. В чл.9 е уговорено, че всяко неизпълнение на Анекса се счита за неизпълнение на договора от **** год.

„Райфайзенбанк (България)"ЕАД е предоставила на кредитополучателя сума в уговорения в чл.1 от Договора размер. Поради неплащане на вноските за периода след 20.03.2014 год. Банката е упражнила правото си да направи целия неизплатен остатък от кредита предсрочно изискуем. Банката е изпратила писмо относно настъпила предсрочна изискуемост до Н. с изх.№001-26148 и товарителница №9001548085, с което я уведомява, че за периода от 15.12.2013 г. до 01.04.2014 г. е налице неизпълнение на погасителните вноски.

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Впоследствие по образуваното Ч.гр.д.№32503/2014 г. по описа на СРС, ГО, 124-ти състав, са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело №138/2014г. по описа на ****, рег.№859 и район на действие СГС.

Посочва, че в случая не намира приложение т.18 от TP №4/18.06.14 г. по т. д.№4/13 г., тъй като условията, при които настъпва предсрочна изискуемост на кредита, в конкретния случай е договорена между страните през 2007 г. и същата е настъпила на 15.4.2014 г. TP №4/18.06.14 г. по т. д.№4/13 г., няма обратно действие, доколкото това би било в противоречие с принципното положение въведено с нормата на чл.14 от ЗНА, че нормативните актове имат обратно действие само по изключение и то по силата на изрична правна норма.

В случай, че съдът приеме, че не са налице последиците на предсрочна изискуемост, моли съда да вземе предвид постановката на TP №8/2017 г., съгласно, която длъжникът дължи изпълнение на задължението за онази част от вземането с настъпил падеж. Наред с това моли съдът да вземе предвид и това, че макар правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем да не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, същото може да бъде осъществено в хода на исковото производство.

2

Ако съдът приеме, че не са налице последиците на предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението, с настоящата искова молба прави изрично изявление в този смисъл и обявява задължението на ответницата по Договор за кредит от 06.8.2007 г. и Анекс от 8.12.2010 г. за предсрочно изискуемо, който факт да бъде съобразен на основание чл.235, ал.3 от ГПК.

С оглед на гореизложеното моли съда, след като се убеди в основателността и истинността на изложените твърдения, да постанови решение, с което със сила на пресъдено нещо, да признае за установено по отношение на ищеца, че М. И. Н., ЕГН-********** дължи на „Райфайзенбанк (България)"ЕАД парични суми, произтичащи от сключен на **** г.

Договор за кредит и анкес към него от 8.12.2010 г. между М. И. Н., ЕГН-********** /в качеството на кредитополучател/ и „Райфайзенбанк (България)"ЕАД в качеството му на кредитор, както следва :

4 807.22 лв. - главница /четири хиляди осемстотин и седем лева и двадесет и две стотинки/;

155.03 лв. - договорна лихва за периода от 15.12.2013 г. до 04.04.2014 г. /сто петдесет и пет лева и три стотинки/;

154.38 лв. - наказателна лихва за периода от 15.12.2013 г. до 12.6.2014 г. /сто петдесет и четири лева и тридесет и осем стотинки/; законна лихва за забава върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането. Претендира и направените в заповедното производство разноски, както и в настоящето производство. Моли съда да присъди и разноските, направени в настоящото исково производство, какко и 300 /триста/ лева юрисконсултско възнаграждение, изчислено в съответствие с разпоредбите на чл.78, ал.4 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП във връзка с чл.25 от НЗПП. В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли предявените искове и в случай, че ответникът претендира да му бъдат заплатени разноските за адвокатско възнаграждение, което е направил, прави възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и фактическа сложност на делото. Моли на основание чл.78, ал.5 от ГПК съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при условие, че ищецът докаже заплащането им /в това отношение т.1 от ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 г. по т.д.№6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС/, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК пред настоящата инстанция е депозиран писмен отговор от ответницата чрез адв.Р. А., които е назначен да осъществява процесуално представителство в помощ на същата, в който, счита, че така предявения иск е неоснователен поради следното : Позовава се на чл.11.1 от Договора за банков кредит от **** г., според който предсрочна изискуемост на непогасената главница, ведно с дължимите такси, разноски и лихви настъпва на ***-вия ден от падежа на непогасено задължение. Твърди, че към исковата молба липсва погасителен план и справка за задълженията и плащанията от страна на кредитополучателя. Липсата на подобна информация, според него, води до невъзможност да се установи хронологията на задълженията и плащанията, а от там и до невъзможност за установяване на евентуално неизпълнение от страна на кредитополучателя.

На 01.04.2014 г. до кредитополучателя М. Н. е изпратено писмено уведомление изх.№001-26148, съгласно което се сочат като неплатени задължения за периода 15.12.2012- 01.04.2021 г., в което уведомление са обявени за предсрочно изискуеми и незабавно платими всички дължими по договора суми към 01.04.2021 г.

Обявяването на всички задължения като предсрочно изискуеми е направено при неспазване на договорения срок.

От 15.12.2013 г. до 01.04.2014 г. не са изминали 150 дни, поради което намира, че извършеното от страна на ищеца действие се явява неправомерно и не следва да поражда задължение за ответницата.

От друга страна заявява, че липсват данни горепосоченото писмено уведомление да е получено от ответницата тъй като е изпратено до адрес, който не е обитаван от същата през въпросния период. От приложената разписка е видно, че същото е със статус „пратката не е потърсена от получателя". Тоест по никакъв начин не може да се установи така приложеното в производството уведомление изх.№001-26148 фигурирало ли е физически в така сочената като непотърсена пратка №9001548085 с доставчик „Star Post", тъй като в разписката липсва информация за съдържанието на пратката от типа „Покана" „Предизвестие" „Уведомление" и др. Твърди, че не са налице данни за нотариално връчване изявлението на банката относно предсрочната изискуемост на всички задължения. Не са налице данни за надлежно връчване по законов ред, от което да се установява по несъмнен начин, че изявлението на Банката е достигнало до кредитополучателя.