Решение № 600 от 05.11.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 600 гр. К., 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря РАДИАНА Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20245510100753 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.240, чл.92 и чл.86 от ЗЗД

Ищецът твърди, че на *** г. е сключил с ответника А. И. Ж. договор за кредит „***“ под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване, по силата на който ответникът усвоил заемна сума в от 800 лв. С подписване на договора той се задължил да заплаща текущото си задължение до 30 дни от усвояването на главницата. Преди сключването на договора на кредитополучателят бил представен Стандартен европейски формуляр (СЕФ), описващ всички условия по договора съгласно изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК), като той декларирал, че е избрал доброволно преди подписване на договора да се ползва от допълнителен пакет от услуги “***“ и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие“, за което му била предоставена и Тарифа. Задълженията на кредитополучателя за заплащане на текущите задължения по кредита били просрочени, а срокът на договора определен в чл.4 ал.1 т.1 - 1 година, изтекъл на * г. На ***. била усвоена сума в размер на 800 лв., с което бил усвоен целия кредитен лимит. Задълженията по кредита за период ***г.- * г. ведно с усвоения кредитен лимит били в общ размер на 1593.81 лв. По кредит „В.“ вноските не били анюитетни, главницата се дължала в края на периода на договора, освен ако кредитополучателят не решил да се възползва от уговорения в договора 10-дневен период гратисен период- без никакво оскъпяване, съгласно условието на чл.4, ал.1, т. 3 от Договора. В договора бил уговорен „директен дебит“ - условие в чл.15, ал.1 до ал.3, като при 1 непредставянето на съгласие за директен дебит се начислявала неустойка за неизпълнено задължение. Размерът на неустойката бил 2% от усвоената, но непогасена главница, като начислената неустойка се дължала ведно с текущото месечно задължение в края на този тридесетдневен период. Ако се предоставило съгласието за директен дебит, макар и на по-късен етап, не в договорения срок, кредиторът се задължавал да спре начислението. До края на срока на договора такова съгласие за директен дебит не било предоставено.

Била уговорена и „неустойка за липса на удостоверение“ като кредитополучателят декларирал, че е запознат и съгласен, че в срок до 5 дни от подписване на договора, както и 2 дни преди изтичане на всеки следващ тридесет дневен период на заплащане на текущото задължение, се задължавал да предоставя удостоверение за настоящ адрес. При непредставяне на удостоверението се начислявала неустойка в размер по 0.5% от общия размер на усвоената/усвоените и непогасена/негопасени главница/главници като начислената неустойка ставала част от текущото задължение и се дължала в края на всеки тридесетдневен период. Въпреки че се дължала за всеки тридесетдневен период при еднократно представяне на такова удостоверение се спирали начисленията, въпреки това такова удостоверение не било предоставено от кредитополучателя. Била уговорена и “Такса ангажимент за фиксирана лихва“ - условието по договора чл.4 ал.1, т.2.2 и т.2.3. Таксата ангажимент представлявала такса за допълнителна доброволна услуга, която се предлагала от кредитора и с която се съгласил кредитополучателя преди подписване на договора. Услугата представлявала ангажимента на кредитора за целия срок на договора да осигури сумата от одобрения кредитен лимит, която да била достъпна за кредитополучателя при негово поискване за усвояване във всеки един момент от договора и то при изрично фиксирания лихвен процент от 15 % - ГЛП или 0.042% на ден. Таксата ангажимент представлявала цената, която се заплащала от страна на кредитополучателя, за да си осигури при фиксирани условия възможност за усвояване на главницата по кредита в рамките на кредитния лимит многократно в рамките на договорения срок. Възможността за многократно усвояване на сума в рамките на един договор и при фиксирани условия облекчавала кредитополучателя и му давала възможност без ново кандидатстване, без допълнително представяне на документи, нова оценка на кредитоспособност и изчакване на срок за одобрение, да разполага, когато му било необходимо със средства, които можел да ползва еднократно или многократно в рамките на 1 година.

Освен това в полза на потребителя бил и факта, че тази такса се начислявала само ако била усвоена сума от кредитния лимит, само върху размера на усвоената сума и само за периода до нейното връщане, не за целия срок на договора, не авансово, не предварително. Таксата била включена в ГПР.

“Удостоверение за липса на задължения“ - било условието договорено в чл.15, ал.2-3 от договора, при неизпълнение на което договорно задължение била начислена неустойка - кредитополучателят се задължил с подписване на договора в срок до 5 дни от подписване на договор за паричен заем, както и 2 дни преди изтичане на всеки следващ тридесет дневен период на заплащане на текущото задължение, се задължавал да предостави удостоверение за липса на задължения по чл.87 от ДОПК. При непредставяне на което и да е от двете удостоверения или ако от удостоверението по чл.87 от ДОПК било видно наличието на задължения към държавни и общински органи, се начислявала 2 неустойка в размер по 0.5% от общия размер на усвоената/усвоените и непогасена/негопасени главница/главници за всяко от непредоставените удостоверения, като начислената неустойка била част от текущото задължение и се дължала в края на всеки тридесетдневен период. Въпреки че се дължала за всеки тридесетдневен период при еднократно представяне на такова удостоверение се спирали начисленията, въпреки това такова удостоверение макар и веднъж в рамките на срока на договора не било предоставено от кредитополучателя. При забава на плащане, на което и да е парично задължение по договора, кредитополучателят дължал законна лихва за забава за всеки ден забава. Законната лихва за забава била равна на ОЛП обявен от БНБ, в сила от ***, съответно от *** на текущата година плюс 10 процента на основание ПМС №*** г. Законната лихва за забава се изчислявала на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер. Законната лихва за забава на основание чл.20, ал.3 от договора се начислявала върху всяко незаплатено текущо задължение.

Начислената законна лихва представлявала обезщетение за забава, единствено допустимата съгласно ЗПК санкция за неизпълнение на което и да е парично задължение по договора за паричен заем. “Такса забава“ по чл.20, ал.4 от договора - такси съгласно Тарифа за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие до заплащане на съответното текущо задължение или общото задължение по кредита. Разходи за действия по събиране на задълженията били разходите за изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори и др., направени от кредитодателя, за да събере извънсъдебно и по доброволен начин просрочените си вземания от кредитополучателя по процесния договор.

Ответникът не извършил плащания на падежиралите текущи задължения, което било причината кредиторът да изпрати напомнителни СМС, електронни писма на посочената в профила на кредитополучателя електронна поща, както и да бъде ангажиран служител от КОЛ център да прозвънява преди, на и при просрочие и след падежната дата кредитополучателя и да го уведомява за датата на плащане, размерът на задължението му и наличието на просрочие, което било свързано и с допълнителни задължения по договора, които ако не бъдели изпълнени щели да доведат до санкции и неустойки, изпращане на СМС и др. действия свързани със събиране на просрочените суми.

Неплащането на задълженията по договора обусловило правния интерес да предяви по съдебен ред вземанията си срещу ответника. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника А. И. Ж. да заплати на “В.“ АД, ЕИК:*** като универсален правоприемник на „В.“ ООД, ЕИК:***, неплатените по договора за паричен заем „В.“ от *** год. суми в общ размер на 1704.47 лв., от които: Главница в размер на 800 лв., договорна лихва при фиксиран годишен лихвен процент съгласно чл.4, ал.1, т. 2 от Договора - 15 % върху усвоената главница в размер на 118.46 лв. за периода от *** г. до * г.;

Такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на договора в размер на 0.07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, начислявана ежедневно и дължима в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главницата в общ размер на 201.02 лв. за периода *** г. до * г.; Неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес по чл.15 ал.4, 5 и 6 от договор в общ размер на 46.15 лв. за периода от *** г. до * г.; Неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на 3 удостоверение за липса на задължения по ДОПК по чл.15 ал.4, 5 и 6 от договор в общ размер на 46.15 лв. за периода от *** г. до * г.; Неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит по чл.15 ал.1, 2 и 3 от договора в общ размер на 188.14 лв. за периода от *** г. до * г.; Начислени такси по чл.20 ал.4 от договора за ограничаване негативни последици при просрочие, съгласно Тарифа за допълнителен пакет услуги, доброволно избран от кредитополучателя в общ размер на 164.50 лв. за периода от *** г. до * г., законна лихва за забава върху просрочените текущи задължения, дължима в края на всеки тридесетдневен период за заплащане на текущото задължение по кредита на основание чл.20 ал.3 от договора в общ размер на 29.39 лв. за периода от *** г. до * г., както и законна лихва за забава в размер на 110.66 лв., начислена върху непогасената главница от 800 лв. за периода от * г. до 25.03.2024 г. -датата на подаване на исковата молба и законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендира съдебни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. В о.с.з. не се явява и не взима становище.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

От представеното копие на договор за кредит "***" е видно, че е сключен на *** г. между "В." ООД като кредитодател и А. И. Ж.-кредитополучател, за сума в размер на 800 лв., за срок от 1 година, при фискиран годишен процент на заема- 15 % и годишен процент на разходите на заема- 49.32 %. Съгласно чл.4, ал.1, т.2.2 и т.2.3 от договора, кредитодателят се задължава да не променя лихвения процент по договора и договора да бъде сключен при фиксиран лихвен процент, за което кредитополучателят заплаща "такса ангажимент" в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, като таксата се начислява ежедневно и се дължи в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главницата/главниците. Съгласно чл.15, ал.1 от договора, до 5 дни от подписване на договора за паричен заем, кредитополучателят се задължава да представи съгласие за директен дебит по банковата си сметка за целия срок на договора, като непредставянето му обуславя начисляване на неустойка в размер на 2% от усвоената, но непогасена главница, като начислената неустойка се дължи ведно с текущото месечно задължение в края на тридесетдневния период. Съгласно чл.15, ал.4 и ал.5 от договора, в срок до 5 дни от подписването му и 2 дни преди изтичане на всеки следващ тридесетдневен период на плащане на текущото задължение, кредитополучателя следва да представя удостоверение за липса на задължения по чл.87 ДОПК и удостоверение за настоящ адрес, като при неизпълнение на предходното се начислява неустойка в размер по 0,5 % от общия размер на усвоената и непогасена главница, която е част от текущото задължение и се дължи в края на тридесетдневния период .