Решение № 790 от 24.03.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 790 гр. Варна, 24.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20213110110182 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от ХР. К. П. срещу ЗАД „А.“ осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 100.00 лева, частично от общо 1 554.85 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден капак, десен калник, задна дясна врата, заден десен панел, заден капак, заден ляв панел, задна лява врата и ляв калник на л.а. марка „Ф.“, модел „*“, с рег. № *, застрахован при ответното дружество по договор № 0306Х0583290 от 14.08.2020 г. за „Каско и злополука“, в резултат на настъпило застрахователно събитие между 11.06.2021 г. и 15.06.2021 г. в гр. В., на паркинга на М. „С. М.“ ЕАД, ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.07.2021 г. до окончателното погасяване на задължението.

В исковата молба ищецът твърди, че на 14.08.2020 г. е сключил застраховка „каско и злополука“, клауза „пълно каско“ на собствения си автомобил „Ф. *“, с рег. № *, придобит въз основа на договор за покупко-продажба с първоначална регистрация 25.09.2003 г., с ответното дружество със срок на действие от 16.08.2020 г. до 15.08.2021 г. Автомобилът е бил застрахован за 4 400.00 лева, като застрахователната премия съгласно полица № 0306Х0583290 от 14.08.2020 г. възлизала на 370.26 лева. Страните са уговорили премията да бъде разсрочена на 4 вноски, като към момента всички вноски били платени. Ищецът поддържа, че процесното МПС на 11.06.2020 г. било паркирано в гр. Варна на паркинга на М. „Св. М.“ ЕАД, където бил на лечение. Сочи, че на 15.06.2021 г., отивайки до автомобила е установил, че МПС е увреден от неизвестно за него лице. Излага, че уведомил В. РУ на ОДМВР – В., като е издадено удостоверение с рег. № 436000-8849/16.06.2021 г.

На 17.06.2021 г. ответникът е бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие, като негов служител извършил оглед на застрахования автомобил, изготвил снимков 1 материал и съставил опис на щетите по претенция № *, като в него описал увредените части – преден капак; десен калник; задна дясна врата; заден десен панел; заден капак; заден ляв панел; задна лява врата и ляв калник.

Поддържа се в исковата молба, че ищецът извънсъдебно е получил сумата в размер от 545.15 лева, представляваща застрахователно обезщетение. Навежда се, че ищецът е извършил проучване, след което установил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 2 100.00 лева.

Твърди се, че сумата, която следва да се изплати на ищеца възлиза на 1554.85 лева, представляваща разликата над сумата заплатена до момента извънсъдебно до тази, която е необходима за ремонта на лекия автомобил.

По същество се моли съдът да уважи предявения иск като основателен, както и да присъди сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ЗАД „А.“ е подал писмен отговор, в който не оспорва твърденията на ищеца за учредено между страните застрахователно правоотношение по полица № 0306Х0583290 от 14.08.2020 г. със срок на действие от 16.08.2020 г. до 15.08.2021 г., както и настъпилото по време на действие на договора застрахователно събитие в гр. Варна и заведената пред него щета, по която е изплатена сумата в размер от 545.15 лева. Не оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП и това, че описаните щети по МПС са резултат от застрахователното събитие. Не оспорва и твърдението на ищеца, че са заплатени всички вноски на уговорената застрахователна премия.

Исковата претенция обаче оспорва изцяло както по основание, така и по размер.

Сочи, че страните изрично уговорили в договора, че размерът на застрахователното обезщетение при настъпило събитие следва да се определи само по експертна оценка на оторизирано от застрахователя вещо лице по цени за части, материали, труд и начисления за отстраняване на щетите, съгласно Методика на застрахователя, доколкото процесното МПС е на 18 години, считано от датата на първоначалната регистрация към датата на застрахователното събитие. Твърди се, че евентуалното заплащане на по-високи цени за труд и материали от страна на ищеца е въпрос на негова лична преценка, а не на реално настъпила вреда.

Твърди се, че доколкото ищецът в срока на действие на договора е завел още три щети, по които е изплатено застрахователно обезщетение в общ размер на 361.51 лева, след което същият не е дозастраховал процесното МПС, то следва да се приложат правилата на подзастраховането, съобразно изричните договорки между страните, ситуирани в т. 22 и т.

21 от ОУ на договора за застраховка.

Ето защо счита, че заплатеното от застрахователя обезщетение е удовлетворило напълно интереса на застрахования ищец, като същото е съобразено с конкретиката на случая и приложимите законови норми. С оглед неоснователността на вземането на главница, оспорва претенцията за присъждане на законна лихва като акцесорно вземане.

В условията на евентуалност обективира искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Кр. К., чрез която поддържа предявения иск, като на основание чл.

214 от ГПК увеличава размера му окончателно до сумата от 1 907.51 лева. Оспорва т. 73 и т.

74 от ОУ към договора за каско.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. С молба от 28.02.2022 г. поддържа отговора на исковата молба.

2

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора, като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

По делото е безспорно, а и от ангажираните писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че между страните е учредено валидно застрахователно правоотношение по полица № 0306Х0583290 от 14.08.2020 г. /л. 5/ със срок на действие от 16.08.2020 г. до 15.08.2021 г. за застраховка „пълно каско“ на лек автомобил марка „Ф.“, модел „*“, с рег. № * при договорена застрахователна сума 4 400.00 лева; че ищецът е заплатил всички застрахователни вноски по договорената премия; че автомобилът е собственост на ищеца; че по време на действие на договора е настъпило застрахователно събитие в гр. В. по описания в исковата молба механизъм; че по заявление на ищеца е заведена щета № * при ответното дружество; че е съставен опис техническа експертиза по щета № *; че щетите са по преден капак; десен калник; задна дясна врата; заден десен панел; заден капак; заден ляв панел; задна лява врата и ляв калник и са резултат от процесното застрахователно събитие; че застрахователя-ответник по заведената щета е заплатил на ищеца преди завеждане на настоящото дело извънсъдебно сумата в размер от 545.15 лева; че по време на действие на процесната полица по застраховка "каско на МПС" са заведени още три преписки по щети, а именно № *; № * и № *, по които ищецът е заплатил на ответника обезщетение в общ размер от 361.51 лева.

От експертното заключение на вещото лице по назначената САТЕ се установява по несъмнен начин, че средната пазарна цена на труда за отремонтиране на увредените автодетайли в поне три сервиза, които притежават европейски сертификат за качество и в поне три сервиза, които не притежават европейски сертификат за качество към датата на събитието е 30.00 лева с ДДС за 1 нормочас, а средната пазарна цена на автобоя к-кт е в размер на 294.00 лева с ДДС, като общата възстановителна стойност на щетите по автомобила възлиза на 2 452.66 лева, включваща цената на труда и материалите.

В хода на о.с.з. вещото лице поддържа заключението.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Районен съд – Варна е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация по чл. 405, ал. 1 от КЗ. За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на иска: 1./ наличието на облигационна връзка, учредена по силата на договор за застраховка „Каско“; 2./ своята изправност по договора - заплащането на уговорената премия; 3./ настъпилото застрахователно събитие по време на действие на договора; 4./ причинно-следствената връзка между застрахователното събитие и щетите и 5./ размера на претендираните суми.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираните суми.

В конкретния казус първите четири правнорелевантни факта – наличието на договор по застраховка „Каско“; изправността на застрахованото лице-ищец; настъпилото по време на действие на договора застрахователно събитие и причинната връзка между събитието и щетите по автомобила не се оспорват от ответника.

Предвид изложеното предявеният осъдителен иск се явява доказан по основание.

Основният спор, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен състав, е досежно размера на предявените граждански притезания, имайки предвид позоваването на ответника на т. 73 и т. 74 от ОУ; инвокираното твърдение за подзастраховане и стореното 3 извънсъдебно плащане на ищеца.

Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ, и предвид трайната каузална практика на ВКС, обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 г. по т. д. №156/2009 г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. №469/2012 г. на ВКС, т. о., относима към случая при действието на новия КЗ, при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл. 400 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.

Методиката към Наредба № 49/16.10.2014 г. не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само досежно минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката /Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК/.

Ето защо, позоваването на ответника на т. 73 и т. 74 от ОУ е несъстоятелно.

От експертното заключение по САТЕ по несъмен начин се установи, че възстановителната стойност на процесния лек автомобил към датата на застрахователното събитие е в размер на 2 452.66 лева. Настоящият съдебен състав, счита заключението за обективно, последователно, пълно, ясно и компетентно изготвено, поради което го кредитира, доколкото вещото лице е определило средната пазарна цена на труда, след като е сравнило цените за ремонт в 6 /шест/ автомобилни сервиза – три с европейски сертификат за качество ISO 9001 и три без такъв сертификат, като средната цена на труда правилно е определен в размер на 30.00 лева /44.00 лв/ч – средна цена на труда в оторизираните сервизи и 17.07 лв/ч – средна цена на труда в неоторизирани автомобилни сервизи/. Съдът счита, че сервизите със сертификат не могат да бъдат изключени от начина на определяне на средната цена на труда, тъй като те предлагат същите услуги на пазара, както и тези без сертификат.