Решение № 261554 от 09.05.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, …..05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Г въззивен състав в открито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ

НАЙДЕНОВА мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ при секретаря Алина Т., като разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 92/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 09.09.2016 г. на Р.Н. и М.Н. чрез адв. К.Д. срещу Решение № 10435 от 07.07.2016 г. по гр.д. № 13442/2012 г. на СРС в частта, с която на основание чл. 34 ЗС е допусната делба на магазин, находящ се в гр. София, ул. „******, на ъгъла с ул.

„Веслец“, с вход от ул. „Веслец“, площ от 28 кв. м по схема, при съседи по нотариален акт: магазин на д-р С.от две страни, ул. „Веслец“ и двор, ведно с прилежащите му избено помещение и шахти, при съседи на избеното помещение: д-р Сираков, коридор, ул. „Веслец“, ведно със съответните общи части, с идентификатор на магазина *** по схема № 24405/18.04.2013 г., между И.Т.Т. и Л.Л.А.С. при следните квоти: 1/3 ид. ч. за И.Т.Т. и 2/3 ид. ч. за Л.Л.А.С., както и в частта, с която искът за делба на същия магазин е отхвърлен по отношение на Р.Г.Н., М.Г.Н. и Н.Р.В..

В жалбата, към която Н.В. се е присъединила с молба от 27.10.2017 г., подадена преди първото открито съдебно заседание пред районния съд (II-42, където II обозначава инстанцията по делото, в случая втора инстанция, а 42 - лист по делото), се твърди, че искането за главно встъпване е неоснователно отхвърлено, а допуснатият до делба имот не съществува. Липсва съответствие между площта на магазина, описана в представения акт за собственост, и неговата фактическа площ поради премахване на една от стените на магазина и обединяването му със съседния магазин, чийто собственик е неустановен по делото. В нарушение на Закона за гражданската регистрация съдът неправилно е приел, че представеното от въззивниците удостоверение за наследници и влязло в сила решение на РС-Кнежа, както и становище от община Ябланица не установяват, че двамата въззивници са наследници на Н.В.. Съдът необосновано е приел само представените от ответницата Т. удостоверения за наследници, но не и представените от въззивниците такива. Недопустимо съдът е позовал на показанията на свид. Г. при наличие на влязло в сила решение, установяващо брака. Неправилно е изключено горепосоченото решение на РС-Кнежа като постановено в едностранно охранително производство. Според жалбоподателите същото решение е постановено в двустранно производство по иск срещу община Ябланица и не е оспорено по предвидения в ГПК ред от останалите страни по делото. При предвиден ред за възстановяване на изгубени/унищожени документи решението на съответния компетентен съд е задължително за всички съдилища. Неправилeн е изводът, че не съществува документ за граждански брак, сключен между Н.и Р. В.и, тъй като удостоверението за този брак е унищожено, което се подкрепя от горното решение на РС-Кнежа и от становището на община Ябланица. Иска отмяна на обжалвания акт и уважаване на иска за главно встъпване.

С определение от 28.02.2020 г. по настоящото дело е отменено протоколно определение от 07.02.2020 г. за приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания поради смъртта на едно от главно встъпилите лица Н.В., за което съдът е бил уведомен с молба от 17.02.2020 г. на процесуалния представител на другите две главно встъпили лица. Поради това с определение от 16.04.2020 г. въззивния съд е конституирал Д.Х.Д. като страна на мястото на починалия му наследодател Н.В. на основание чл. 227 ГПК въз основа на служебно изискано от въззивния съд удостоверение за наследници на същото лице от 12.03.2020 г. (II-127,133). С молба от 23.03.2021 г. Д.Д. чрез адв. Д. С.с изрично пълномощно по чл. 34 ГПК е поискал прекратяване на производството срещу него поради направен отказ от наследството на Н.В., във връзка с което е приложил съдебно удостоверение от 31.08.2020 г. по гр.д. № 40596/2020 г. на СРС, че неговият отказ от наследство е вписан в специалната книга на съда (II - 142, 143). Допустим е отказ от наследство чрез изрично заявление на наследник в хода на делбеното производство в хипотезата на чл. 51 ЗН (Решение № 38 от 16.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6585/2014 г., II г. о.).

Поради отказа на Д.Д. от наследството на Н.В. на основание чл. 53 ЗН като наследници на Н.В. се легитимират другите две главно встъпили лица Р.Н. и М.Н., чиито наследствени дялове се уголемяват с дела на отказалия се Д.Д. (вж. удостоверение за наследници от 12.09.2012 г. (II-26)).

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба само от ищцата И.Т., в който я оспорва като неоснователна, но не и от ответницата Л.С..

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежни страни с интерес от обжалване срещу обжалваем акт и е редовна съгласно чл. 262, ал. 1 ГПК.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение е валидно и допустимо (чл. 269 ГПК). Исковата молба от 16.03.2012 г. на ищцата Т., както и исковата молба от 22.11.2012 г. на главно встъпилите лица е вписана съгласно удостовереното върху двете искови молби, които касаят процесния магазин, индивидуализиран съгласно схеми на самостоятелен обект в сграда от 18.04.2013г. и от 11.12.2017 г. (I - 1, 40; I - 126; II - 82).

Предявен е иск по чл. 69 ЗН вр. чл. 34 ЗС, посочена като обща правна норма за делба на съсобствен имот в обжалваното решение.

С обжалваното решение е прието, че процесният магазин съществува като самостоятелен обект към момента на висящото делбено производство, независимо че е вътрешно преустроен и че е свързан чрез събаряне на преградна стена със съседен магазин. Г.С., в полза на чиито наследници е възстановен магазинът, умира през 1958 г. и неговите синове А.С.и К.С.получават по ½ от наследството на баща си на основание чл. 8, ал. 1 ЗН. През 1967 г. починалият К.С.е наследен от неговата съпруга Н.С., която е била в брак с него повече от 10 години и съответно получава 2/3 от неговото наследство, а брат му А.С.- 1/3. Към 1967 г. наследството на Г.С. се разпределя при следните квоти: 1/3 за Н.С. и 2/3 за А.С.. Бракът на Н.В., една от законните наследници на един от първоначалните наследодатели на процесния магазин К.С., с Р. В.е прекратен с развод преди смъртта й през 1983 г., поради което при наследяване не бившият й съпруг Р.В., а нейният брат Н.Г.получава 1/3, а А.С.- 2/3. Саморъчното завещание на Н.С. от 25.01.1979 г. в полза на детето на нейния брат А.Г.не е променило квотите на съсобственост на имота, тъй като имотът не е бил в нейното наследство към момента на смъртта й съгласно чл. 91а ЗН. След смъртта на А.С.през 1989 г. неговите 2/3 се наследяват от ответницата Л. Ф., а 1/3 на Н.Г.– от съпругата му и първоначална ищца И.Т., единствена наследница на тяхната дъщеря А.Г., починала през 2003 г.

Не се спори между страните и се установява от Нотариален акт № 17/1936 г., Заповед от 06.07.1993 г. на кмета на гр. София и Удостоверение от 10.05.2002 г. на кмета на Столична община - район „Оборище“, че общият наследодател на първоначалната ищца и ответница Г.С. е признат за собственик на процесния магазин на основание чл. 62 от Наредбата - Закон за етажната собственост (I - 19-23). Не е спорно и се установява от удостоверения за наследници от 26.10.1992 г. и 25.03.2002 г., че Г.С. е починал на 01.05.1958 г. и е оставил за наследници двамата си синове А.С.и К.С., които са наследили по ½ ид.ч. от имота съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН (I - 73-74). К.С.е починал през 1967 г. и неговата ½ ид.ч. от магазина е наследена от преживялата съпруга Н.С. и брат му А.С., тъй като К.С.не е оставил низходящи (чл. 8 и чл. 9 ЗН). Не се спори между страните по делото, че бракът на К.С.и Н.С., прекратен със смъртта на К.С.през 1967 г., е продължил повече от 10 години. Така Н.С. е наследила 2/3 ид.ч. от ½ ид.ч на К.С.от процесния магазин, наследени от К.С.от неговия баща и първоначален наследодател Г.С. (чл. 9, ал. 2, изр. 1 ЗН; Решение № 44 от 10.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1963/2019 г., II г. о.), а А.С.е наследил 1/3 ид.ч. от ½ ид.ч на К.С.от процесния магазин. Поради това А.С.е наследил общо 2/3 ид.ч. от имота, от които ½ ид.ч. като наследник на Г.С. и 1/3 ид.ч. от наследената от брат му К.С.½ ид.ч от имота, а Н.С. - 1/3 ид.ч. от имота. Н.С. е починала през 1983 г. като вдовица на К.С.без низходящи и нейната 1/3 ид.ч. от имота е наследена от нейния брат Н.Г., починал през 1987 г. и наследен от преживялата съпруга И.Т. и дъщеря му А.Г., починала през 2003 г. и наследена от своята майка И.Т. видно от удостоверение за наследници от 04.02.2013 г. (I - 78). Така ищцата Т. наследява 1/3 ид.ч. от магазина, а ответницата Л.С. - 2/3 ид.ч. като дъщеря и единствен наследник на А.С., при каквито делбени квоти следва да се допусне делбата между тези страни на делбения магазин, съществуващ в размерите и границите съгласно Нотариален акт № 17/1936 г. и по отношение на който по делото липсват доказателства да е отчужден в полза на трети лица. В този смисъл първоначалната ищца и ответница не оспорват размерите на техните идеални части от съсобствения магазин, във връзка с което двете страни се легитимират с Решение № 382 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 841/2010 г., I г. о. относно 1/3 ид.ч. на ищцата и Решение от 11.05.2005 г. по в.гр.д. № 1271/2004 г. на СГС, ВК, IV-В отделение относно 2/3 ид.ч. на ответницата, които решения касаят уважени в съответен размер претенции по чл. 108 ЗС на ищцата и ответницата по настоящото дело срещу едно и също юридическо лице („Универсал Комерс“ АД) относно процесния магазин, като претенциите имат същите основания като по настоящото дело - реституция и наследяване, уточнени с молби от 10.11.2017 г. и 20.11.2017 г. на И.Т. и молба от 10.11.2017 г. на главно встъпилите лица (II - 52, 57, 62). Независимо от това настоящата инстанция отбелязва, че по делото не са събрани доказателства за продължителност на брака на К.С.и Н.С. повече от 10 години съгласно чл. 9, ал. 2 ЗН.

Имуществените отношения между съпрузите съгласно Закона за лицата и семейството (ЗЛС) (обн., ДВ, бр. 182 от 9.08.1949 г., в сила от 10.09.1949 г.) се подчиняват на режима на разделност по арг. чл. 33 ЗЛС, според чиято разпоредба всеки от съпрузите запазва имуществото си, управлението и ползуването от него. От представените от ищцата две удостоверения за наследници се установява, че К.С.и Н.С. са сключили граждански брак по време на действие на ЗЛС, поради което всяко имущество, придобито от някой от съпрузите по време на брака, става лична собственост на съответния съпруг. Така К.С.е наследил ½ ид.ч от процесния магазин и неговата преживяла съпруга Н.С. наследява 2/3 ид.ч. от тази ½ ид.ч. съгласно правилото на чл. 9, ал. 2 ЗН, както е прието в горецитираното Решение № 382 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 841/2010 г., I г. о.

Неоснователно е оспорването в жалбата, че удостоверението за наследници е представено от ищцата в хода на делото, а не към исковата молба, както неправилно приел районният съд. В отговора на исковата молба на главно встъпилите лица, подаден от ищцата на 27.02.2013 г., е направено своевременно искане за приемане на приложени към същия отговор удостоверения за наследници на общия наследодател на първоначалните страни по делото Г.С. от 26.10.1992 г. и 25.03.2002 г., които са приети като писмени доказателства по делото с определение от 04.03.2013 г. на районния съд по чл. 140 ГПК (I - 71-74, 83).

Представеното от ищцата универсално саморъчно завещание от 25.01.1979 г. на Н.С. в полза на дъщерята на нейния брат Н.Г.- А.Г.(I - 76, 77) няма правно действие по отношение собствеността върху магазина, която е била възстановена по съответния законов ред с оглед разпоредбата на чл. 90а ЗН в частта й, която не е обявена за противоконституционна с Решение № 4 от 27.II.1996 г. на КС на РБ по конст. д. № 32/95 г. (Решение № 6 от 27.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1311/2019 г., I г. о.). Според правилото на чл. 90а ЗН завещание, съставено след одържавяване на имот, собствеността върху който се възстановява, какъвто е настоящият случай относно процесния магазин, няма действие за този имот. Ищцата Т. е починала след обявяване на делото за решаване в настоящото производство, поради което влязлото в сила решение, постановено с нейно участие, обвързва нейните наследници на основание чл. 298, ал. 2 ГПК (вж. справка от НБДН от 28.04.2022 г. за И.Т., приложена по въззивното дело).