Решение № 18 от 16.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. София, 15.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20221001000653 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1697 от 01.10.2019 г. по т.д.№ 9192/2016г. на Софийски градски съд, ТО, 20с-в е осъдил на основание чл. 208 от Кодекса за застраховането /отм/ „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД да заплати на „Линднер България”ЕООД сумата от 150 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за вреди от лошо изпълнение на задълженията на застрахования проектант „Архитектурно бюро Д.”ООД по Договор за извършване на проектно-проучвателни работи от 26.10.2019г. и неговите изменения, ведно със законната лихва от 15.12.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 19 010,68 лева разноски, като е отхвърлил иска по чл.208 КЗ/отм./ за разликата до пълния предявен размер от 185 447,52 лева.

Със същото решение СГС е осъдил „Линднер България”ЕООД да заплати на „ДЗИОбщо застраховане”ЕАД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 86,02 лева, представляваща разноски съобразно отхвърлената част от предявения иск.

Решението е постановено при участието на „Алианц България”АД и „Стелион”ООД като трети лица помагачи на страната на ищеца и на „Аксис Клима”ООД и „Интерстройконтрол”ООД като помагачи на ответника.

Срещу така постановеното решение на СГС в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба от „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД, с която са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението и с искане да бъде отменено и вместо 1 него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

В жалбата са изложени твърдения, че сключеният между ответника и дружеството подизпълнител договор за задължителна застраховка „професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“ не покрива твърдените за настъпили вреди, тъй като последните не са възникнали вследствие на непозволено увреждане, а на договорно основание. Подробни съображения за неприложимостта на отговорността на застрахователя по професионална отговорност на участник в строителството за вредите причинени от него на договорно основание са изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Твърди се също така, че не е налице противоправно поведение от страна на застрахованото лице, което при изготвянето на проекта е спазило законовите изисквания на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове към него, както и изискванията на възложителя, за което свидетелствало обстоятелството, че проектът е одобрен от консултанта без забележки, а строежът е изпълнен и въведен в експлоатация. Изложил е доводи, че първоинстанционният съд необосновано и напълно произволно е кредитирал избирателно и в отделни части експертизите, изготвени поделото, като ги е интерпретирал неправилно и съответно е стигнал до погрешни правни и фактически изводи за това каква е действителната причина за дефектите. Сочи в жалбата, че тя всъщност се дължи на некачествено изпълнение на работите по договора за строителство, а не тези по проектантския договор и които са извършени от застрахованото лице. Поддържа се, че предоставеното от възложителя задание е било некоректно и съдържащо множество недостатъци, което е довело до обективна невъзможност за качествено изпълнение на процесния проект. Твърди се още във въззивната жалба, че действията на проектанта са били съгласувани с другите участници в проекта, поради което и не следва да се търси единствено отговорност от него. Поддържа още, че твърдените от ищеца вреди не са настъпили вследствие на лошо проектиране, а представляват суми дадени за изпълнение на ново задание, което се явява подобрение на вече изградения проект. Също така част от претенцията на ищеца включвала изплащането на предстоящи разходи, които към дадения момент все още не са били изчислени. Релевира и възражение, че разходите за трудови възнаграждения на служителите на ищеца, тъй като заплащането им произтича от трудовото им правоотношение с него, поради което и няма основание да се определят като вреда от некачественото проектиране, освен това и липсвали доказателства, че тези суми са заплатени за трудова дейност свързана с отстраняването на процесните недостатъци.

Искането към съда е да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да се постанови друго, с което да бъде отхвърлен изцяло предявеният от „Лиднер България“ЕООД иск. Претендира присъждане на разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.

В отговора на въззивната жалба подаден от „Линднер България“ЕООД се заявява оспорване на жалбата като неоснователна и се моли да се постанови решение, с което се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

2

Постъпил е отговор в срок и от третото лице помагач на страната на ищеца„Сентилион“ООД, в което се излага становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от ответника като подробни съображения за това са изложени в отговора.

В срока по чл. 263, ал.2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение от страна на ищеца „Лиднер България“ЕООД. Решението се обжалва в отхвърлителната му част като се твърди, че същото в обжалваната част да е неправилно поради противоречие с материалния закон. Излагат се съображения, че в случая са налице множество вреди, настъпили в резултат на множество действия и пропуски на проектанта, които са възникнали в различните фази на инвестиционното проектиране, което налага извода за наличие на множество застрахователни събития. Твърди още, че наличието на това множество изключва приложението на лимита на застрахователя от 150 000 лева за деклариране на едно събитие и предпоставя ангажирането на пълната отговорност на проектанта до посочения в полицата максимален лимит от 300 000 лева. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови ново, с което да уважи предявения иск в пълен размер. Претендират се и направените разноски за производството пред двете съдебни инстанции.

В срок е подаден отговор на така подадената насрещна въззивна жалба от ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ЕАД с подробно изложени аргументи за нейната неоснователност и необоснованост. Моли да бъде оставена без уважение така подадената от ищеца насрещна въззивна жалба.

Подаден е и отговор в срок от третото лице- помагач на страната ответника „Интерстройконтрол“ООД, в който са изложени съображения за неоснователността на подадената насрещна въззивна жалба.

С решение № 12452/07.12.2020г. на САС, ТО, 11с-в по търг.дело № 1920/2020г. първоинстационното решение е отменено в обжалваната от „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД част и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от „Линднер България“ЕООД иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм./, във вр. с чл. 171, ал.1 ЗУТ за заплащане на сумата от 150 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за вреди от лошо изпълнение на задълженията на застрахования проектант „Архитектурно бюро Д.“ООД по договор за извършване на проектно-проучвателни работи от 26.10.2009г. като неоснователен и е потвърдено решението в частта му за отхвърляне на иска до сумата от 185 447,52 лева. Решаващите мотиви на въззивния съд за отхвърляне на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение е, че застраховка „професионалната отговорност на проектанта, строителя и лицето, упражняващо строителен надзор“ е вид задължителна застраховка, уредена в чл.249, т.3 КЗ/отм/, чл.171, ал.1 ЗУТ и Наредбата за реда и условията за задължително застраховане в проектирането и строителството от 2004г. и същата покривала единствено настъпилите вреди в резултат на деликт, осъществен при упражняване на дейност по проектирането, но не и договорната отговорност на проектанта, какъвто случай бил настоящия. Изложени са и допълнителни съображения, че изготвените от проектанта „Архитектурно бюро Д.“ООД инвестиционни проекти макар и да съдържат 3 някои неточности не могат да бъдат в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите след въвеждането в експлоатацията на сградата дефекти, тъй като в изработването, реализирането и съгласуването на проектите са взели участие и други лица в строителството- инвеститор, строител и технически надзор и австрийски консултант, като не било доказано, че единствено проектът на „Архитектурно бюро Д.“ООД е довел до настъпилите дефекти предвид на одобряването и съгласуването му. С тези доводи и аргументи, относими към обобщения извод за деликтния, а не договорен характер на отговорността на проектанта, въззивният съд при първоначалното разглеждане на спора е формирал извода си за неоснователността на предявения иск.

С Решение № 74/21.07.2022г. на ВКС по т.д.№ 713/2021г. е отменено изцяло така постановеното въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В отменителното решение на ВКС е посочено, че правните изводи на въззивния съд по съществото на спора са незаконосъобразни поради това, че са в противоречие на съществуващата съдебна практика- така напр. решение № 355/19.03.2019г. по т.д.№ 855/2018г. на ВКС, 2 ТО, с която практика е трайно и безпротиворечиво е прието, че задължителната застраховка по чл.171 ЗУТ следва да покрива отговорността на участниците в проектирането и строителството за вреди, причинени на различни от застрахования участници в строителството и на трети лица, вкл. и когато вредите са настъпили в резултат на неизпълнение на договорни задължения. Съставът на ВКС е споделил разрешението в обсъжданата съдебна практика като съответстващо на законодателната уредба, от която следва, че отговорността на застрахователя по задължителната застраховка по чл.171, ал.1 ЗУТ включва и вредите, причинени в резултат от неизпълнение на договорните задължения на участниците в проектирането и строителството, поради което и за покритието на тези вреди не е необходима изрична уговорка съгласно чл.223, ал.1, изр. 2 КЗ/отм/, ако застраховката е за професионалната отговорност на лицата по чл.171, ал.2 ЗУТ и в границите на отговорността им съгласно чл.2 от Наредбата за условията и реда за задължителното застраховане и проектиране и строителството.

Тъй като изводите на въззивния съд са били направени в противоречие със съществуващата законодателна уредба ВКС е касирал обжалваното решение и поради това, че основният решаващ извод на въззивния съд за липса на основание за ангажиране на отговорността на застрахователя е изключил произнасянето му по останалите доводи и възражения на страните в нарушение на чл. 236, ал.2 ГПК, на основание чл. 293, ал.3 ГПК е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Дадени са указания при новото разглеждане на делото въззивния съд да се произнесе по всяко от твърденията на ищеца „Линднер България“ЕООД за допуснато неизпълнение на задълженията на проектанта „Архитектурно бюро Д.“ЕООД при изготвяне на инвестиционния проект и по връзката между допуснати нарушения в процеса на проектирането и настъпилите вреди, чието обезщетяване се иска. При обсъждане на тези доводи и възражения въззивният съд следва да съпостави констатациите на всяко от вещите лица по депозираните от тях 4 множество комплексни технически експертизи и да им направи самостоятелна оценка съгласно чл.202 ГПК, както и да се произнесе по доводите в насрещната въззивна жалба.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Линднер България”ЕООД срещу „ДЗИ Общо застраховане”АД за сумата от 185 447,52 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за вреди от лошо изпълнение на задълженията на застрахователния проектант „Архитектурно бюро Д.”ООД по Договор за извършване на проектно-проучвателни работи от 26.10.2019г. и неговите изменения.