Решение № 91 от 23.07.2026, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Сливница, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. И.а като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20251890200351 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ц***, представлявано заедно от управителите ***, чрез пълномощника адв. А. И. – САК, с която се обжалва Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № 8505302209 от 19.04.2022 г., издаден от Агенция “Пътна инфраструктура” към МРРБ, с което на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В подадената жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения електронен фиш, като съображенията за това са свързани с твърдения за издаването му при неправилно приложение на материалноправните норми и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

На първо място се поддържа, че е налице нарушение на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, доколкото последната не допуска издаването на ЕФ за нарушение по чл.

179, ал 3б ЗДвП, какъвто е процесният случай.

На следващо място се поддържа, че ППС е било оборудвано с електронно бордово устройство за отчитане на изминато разстояние и 1 заплащане на пътните такси чрез национален доставчик на услуги – „***” АД (предходно наименование „К**“ АД) или „** България“ ЕАД, с оглед на обстоятелството, че в процесния период дружеството е било в процес на смяна на доставчика. В тази връзка се поддържа, че в случая е следвало да намери приложение уредбата на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/2024 на Комисията от 28.11.2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, разпоредбата на чл. 2, § 7 от който е съобразена от националното ни законодателство едва с изменението на ЗП с ДВ бр. 14 от 2023 г. Именно тогава в разпоредбите на чл. 10б, ал. 7 – 9 ЗП е разписано задължението за уведомяване и възможността да се заплати незаплатената такса в срок до 14 дни, като до този момент и към датата на извършване на нарушението, нормите на вътрешното законодателство, въвеждащи нарушения на режима на деклариране на тол данни и заплащане на тол такси и по-конкретно текстовете на чл. 102, ал. 2 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП и чл. 10б ЗП не са били съобразени и противоречат на пораждащите пряко действие норми на акт на общностното право. В случая уведомяване не било извършено, с което са били нарушени разпоредбите на Регламента.

На следващо място се сочи, че дори и да се приеме, че нарушение все пак е допуснато, то не е спазен принципът за пропорционалност/съразмерност, който е задължителен при преценка размера на наложеното наказание, доколкото предвиденият в чл. 179, ал. 3б ЗДвП размер на наказанието противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО), въвеждащ задължение за държавите-членки, установените наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В този смисъл жалбоподателят се позовава и на практиката на СЕС по съединени дела C-497/15 и С-498/15, съгласно която чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Позова се и на Решение от 21.11.2024 г. на ЕСЕ по дело С-61/23, постановено по отправено от АС – Хасково преюдициално запитване.

Твърди се още, че в административнонаказателното производство не са 2 събрани никакви доказателства как точно е станало установяването на нарушението, доколкото устройството с посочения в ЕФ, с което е заснето преминаването на точно това превозно средство, не извършва измерване на маса или други елементи, поради което не представлява техническо средство за установяване на нарушение. Този извод според жалбоподателя се подкрепя и от разпоредбата на чл. 167а, ал. 6 ЗДвП, като в тази връзка счита, че може да се направи извод, че устройството само фиксира движението на ППС, но преценката дали това движение е противоправно се извършва в по-късен момент от оправомощени длъжностни лица. В тази връзка се поддържа, че снимката на МПС може да стане причина за образуване на административнонаказателно производство, в хода на което да се установят видът на МПС, масата му, размерът на задълженията за ползване на пътя, респ. тяхното изпълнение или неизпълнение, но не и за приключването му със санкционен акт. В тази връзка отново са релевирани доводи за незаконосъобразно издаване на ЕФ, на основание чл. 189ж ЗДвП.

Поддържа се, че е налице и нарушение на процесуалния ред за издаване на ЕФ, доколкото не е спазена разпоредбата на чл. 186, ал. 4 ЗДвП, като наред с това незаконосъобразно ЕФ е бил издаден на юридическото лице, а не на управителя, което води и до материална незаконосъобразност на атакувания ЕФ.

На следващо място са релевирани и доводи за неспазване на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН, които процесуалният представител на жалбоподателя счита, че следва да намерят приложение и в производството по издаване на ЕФ. В тази връзка се поддържа, че ЕФ следва да се издаде в тримесечен срок от откриване на нарушителя, след изтичане на който тази възможност се преклудира на основание чл. 34, ал. 1 ЗАНН, като различното приложение на тази разпоредба по отношение на лицата, чиито нарушения са били установени от контролен орган чрез съставяне на АУАН и по отношение на тези, чиито нарушения са установени с ЕФ създава неоправдана асиметрия в правното им положение и би означавало различно третиране на извършителите на едно и също нарушение само на базата на начина на установяване на нарушението им. Сочи се, че ЕФ не е издаден и в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 2 ЗАНН, като неспазването на давностните срокове винаги е основание за отмяна на санкционния акт, дори и без да се разглежда въпроса по същество.

С оглед на всичко изложено се претендира цялостна отмяна на атакувания ЕФ и присъждане на разноски в производството.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. Депозирано е писмено становище от пълномощника на жалбоподателя – адв. И. - САК, който моли, съдът да уважи жалбата и да 3 отмени като незаконосъобразен процесния електронен фиш. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган - Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Димитров, който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, и моли процесният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

На 19.04.2022 г. в 13.23 часа, с устройство № 40672, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е било регистрирано движението на пътно превозно средство (ППС) АВТОБУС УНВИ КОМПА, с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 7200, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, без ремарке, по път I-8, км. 41+234 в Община Божурище, с посока Намаляващ километър (включен в обхвата на платената пътна мрежа), като за посоченото ППС изцяло не е била заплатена дължимата пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като за него не е имало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването му. Поради това и на основание чл.

187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б ЗДвП, е ангажирана административнонаказателната отговорност на собственика на горепосоченото ППС, а именно: „***“ ООД, ЕИК ****.

От събраните по делото писмени доказателства е видно, че на 12.03.2020 г. е сключен договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с последващо плащане между „К**“ АД, ЕИК 205612035, и дружеството-жалбоподател – „***“ ООД, по силата на който „КСИ“ АД се задължават да предоставят на „***“ ООД, срещу заплащане, услуга за електронно събиране на такси за изминато разстояние.

Във връзка с този договор процесното ППС е снабдено с бордово устройство, в което е вградена сим карта и което, с помощта на мобилна връзка, изпраща информация за GPS координатите на ППС, а дължимата пътна такса се отчита и заплаща автоматично от „КСИ“ АД на „Интелигентни трафик системи“ АД.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и допълнително представени с жалбата и в съдебно заседание, приобщени по реда на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, които, преценени в своята съвкупност, не налагат различни фактически изводи.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи 4 следните правни изводи:

В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява контрол за законосъобразност на издадените от административен орган наказателни постановления и електронни фишове.

Предвид правомощията си, настоящата инстанция констатира, че жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

С измененията на ЗДвП и ЗП /ДВ, бр. 105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства - винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, за преминаване по платената пътна мрежа се дължи такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 /с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9/. В разпоредбата се посочва още, че заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство , броя на осите и от екологичните му характеристики, и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Разпоредбата на чл. 10б, ал. 4 от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.

10, ал. 7 от ЗП или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут.