Решение № 1850 от 10.04.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11295/2022
- Вид
- Решение № 1850
- Подписан
- 10.04.2023
- Състав
- Татяна Димитрова, Калина Венциславова Станчева, Михаил Малчев
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 225, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 126, ал. 1, т. 9 · Кодекс на труда
- чл. 187, ал. 1, т. 8 · Кодекс на труда
- чл. 190, ал. 1, т. 7 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 226, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 326, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 334, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 334, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 335, ал. 2, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 1850 гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове:
Михаил Малчев
Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско дело № 20221100511295 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С Решение № 20212411 от 16.11.2021 г., постановено по гр.д. № 55732/2019 г. по описа на СРС, 81 състав, са уважени предявените от П. П. К. срещу „Г.Х.Б.“ ООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ.
С оглед изхода на спора е разпределена и отговорността на съдебно-деловодни разноски, сторени пред първоинстанционния съд, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „Г.Х.Б.“ ООД е осъден да заплати на ищеца П. П. К. сумата от 346,90 лева – разноски, сторени пред първия съд; на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 6 ГПК ответникът „Г.Х.Б.“ ООД е осъден да заплати по сметка на СРС сума в размер на 407,85 лева, представляваща дължимата държавна такса, както и 5 лева – изпълнителен лист; на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно отхвърлената част на исковите претенции ищецът П. П. К. е осъдена да заплати на дружеството ответник сумата от 345,05 лева – деловодни разноски за първоинстанционното производство.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, в която исковете на ищеца са уважени, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника „Г.Х.Б.“ ООД, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адв. В. от САК. Изложени са съображения, че съдебното решение в оспорената част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано. Изложено е, че допуснатото от ищеца нарушение на трудовата дисциплина е от естество и характер да оправдае наложеното й по-късно дисциплинарно наказание - уволнение. Продължава, че поради тази причина и в самия трудов договор на ищцата с предприятието е упоменато, че на нарушението „злоупотреба с доверието на работодателя“ е придадено значение на „тежко“ нарушение на трудовата дисциплина. Намира, че са налице редица 1 утежняващи обстоятелства, съпътстващи налагането на процесното наказание.
Навежда, че липсата на предшестващи констатирани правонарушения на ищеца не може да доведе до извод за смекчаване на вината й. Подчертава, че поведението на ищеца е крайно укоримо, след като си е позволила да прибере за себе си чужд предмет, по време и при изпълнение на служебните си задължения. Последно, възразява, че районният съд в противовес на установените правила на гражданското съдопроизводство е приел по делото като писмено доказателство копие от трудовата книжка на ищеца. По повод на това възражение не е депозирано доказателствено искане пред въззивния съдебен състав. Моли се постановеното решение да бъде отменено в обжалваната част, а предявените от ищеца искове – отхвърлени изцяло.
Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца П. П. К., чрез адв. Б., с пълномощно, приложено в първоинстанционното дело, с който лаконично оспорва въззивната жалба с възражението, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендира сторените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, II-Г въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението в частта, в която искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.
225, ал. 1 КТ ГПК е отхвърлен за разликата над сумата от 4661,21 лева до пълния предявен размер от 6572,34 лв., в частта, с която искът по чл. 226, ал. 3 КТ е отхвърлен, както и в частта, с която е отхвърлен и искът по чл. 224, ал. 1 от КТ, поради необжалването му от страните е влязло в законна сила.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт в оспорените от въззивника – ответник части, въззивният съд в настоящия си състав намира следното.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за отмяна не дисциплинарно наказание „уволнение“ и изплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 01.08.2019 г. до 31.01.2020 г., ведно със законната лихва от 01.10.2019 г. /депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното плащане.
Безспорно установено е по делото от представения трудов договор от 13.09.2018 г., че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по което ищецът П. П. К. е заемала длъжността "Самолетен чистач" в ответното дружество.
2
Последната е имала съгласно сключения трудов договор месечно брутно трудово възнаграждение в размер на сумата от 966,52 лева, като впоследствие размерът на възнаграждението е нараснал до сумата от 1095,39 лв., каквото е и брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния месец /м. юли 2019 г./ преди освобождаването й.
Видно от приложено на л. 63 от делото пред СРС предизвестие с вх. № 741/22.07.2019 г. от ищеца П. К. до управителя на ответното дружество, госпожа К., заемаща до момента длъжността „Чистач/хигиенист“, звено София – Почистване/ Cleansing SOF, отправя своето нарочно желание да бъде освободена от заеманата от нея длъжност, считано от 22.08.2019 г. Изрично твърди, че желанието й следва да счита за предизвестие по смисъла на чл. 326, ал. 1 КТ. Волята на ищеца е надлежно упражнена в посочения документ, доказателство за което представлява и лично положения от нея подпис върху молбата, ведно с ръкописно изписване на двете й имена.
От приложен по делото документ, назован „колективна жалба от смяна № 1, отдел „Почистване“, се установява, че на 31.07.2019 г. ищецът, заедно с още четири свои колежки, е подал сигнал до ответника „Г.Х.Б.“ ООД, в който се обяснява, че поведението на друг служител на дружеството, а именно Р.И., заемащата длъжността „супервайзор“, е недостойно и не отговаря на стандартите за етика на работното място.
Със Заповед № 39/01.08.2019 г. на „Г.Х.Б.“ ООД въз основа на Докладна записка от С.К. – Оперативен мениджър Перон, от 30.07.2019 г. за извършено нарушение на трудовата дисциплина от П. П. К., на същата е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1-во КТ- ,,злоупотреба с доверието и доброто име на предприятието", което представлява ,,друго тежко нарушение на трудовата дисциплина" по смисъла на чл.
190, ал. 1, т. 7 КТ. Като основание за налагане на дисциплинарното наказание в мотивите на заповедта е посочено следното: На 30.07.2019 г. служителят е работил по почистване на самолет на Турските авиолинии с номер на полет ТК 1032, кацнал в 14:49 часа. При почистване на самолета П. К., пред очите на екипажа, взема зарядно за телефон, оставено в бизнес класа на самолета, принадлежащо на член от екипажа на самолета, въпреки че изрично е била информирана, че зарядното принадлежи на член на екипажа и го прибира в джоба си. Служителят не докладва вземането на зарядното на своя супервайзор и го връчва едва при поискване от супервайзор на смяна в служебния автомобил. Действията на служителя са довели до оплакване от страна на екипажа на горецитирания полет, както и до уронване на доброто име на предприятието. Заповедта е връчена при отказ, удостоверен с подпис на двама свидетели, на 01.08.2019 г.
За изясняване предмета на делото, в хода на първоинстанционното производство са събрани и устни доказателства, чрез разпит на свидетели.
От разпита на свидетеля М.П.С., приятелка на ищеца и понастоящем, се установява, че при почистване на самолет на Турските авиолинии с номер на полет ТК1032, кацнал в 14:49 часа, свидетелката С. е намерила кабел и попитала единия от стюардите дали му трябва, като той в отговор на питането – взел кабела от ръцете и го хвърлил на седалките от другата страна. Не след дълго ищецът К. започнала да почиства седалките от нейната страна, като в този момент намерила кабелчето, което прибрала в джоба си. Свидетелят С. поддържа, че това действие на ищеца е забелязано от супервайзора Р.И., която „изфабрикувала“ противоправно действие – „кражба“, заедно с турския представител. Сочи, че кабелът е върнат. Разказва пред съда, че на служителите е обозначено, че всички намерени вещи следва да бъдат изхвърлени, с изключение на ценните такива, като в примерен лист изброява такива да са телефон, 3 компютри и документи. Докладната записка, уличаваща ищеца, е „скалъпена“ от стюардите. Излага, че след уволнението нейната колежка се е чувствала много дискомфортно, „защото все пак това си е едно петно“, била потисната. Самата К. й споделяла, че мисли в посока да са развежда, че е станала по-изнервена и избухлива, а и ревлива.
Разпитан пред СРС е и свидетелят Д.П.Т., служител при ответното дружество.
От разказа му се извежда, че не познава работата на ищеца, но е запознат с извършеното от нея нарушение, тъй като на 30.07.2019 г. получил доклад и обаждане от ръководителя на отдела, в което последният му обяснил, че представителят на Turkish airlines му е разказал как служител на ответника /ищецът/ е взел кабела на зарядно устройство на член от екипажа пред самия него и го е прибрал в джоба си. На следващия ден на ищеца е дадена възможност за обяснения, за което й е връчена покана, като същата се е възползвала от това свое право. Разказва, че уволнената работничка изразила пред него възмущението си от това какво отношение получава от своя работодател за своето деяние, а именно, че е взела нещо на стойност едва 20 лв.
Свидетелят разяснява, че в ответното дружество съществува процедура, която урежда как следва да постъпят служителите, ако намерят загубени вещи, независимо дали на пътник или на член на екипажа. Отделно сочи, че преди започване на работа по трудово правоотношение всеки един служител в отдел „Почистване“ преминава обучение за стандартите на обслужване, с които правила ищецът не се е съобразил.
Във връзка с изясняване на обстоятелствата относно установяване размера на претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в рамките на исковия период /01.08.2019 г. до 31.01.2020 г./ в хода на съдебното дирене, проведено в производството пред СРС, е прието заключението на ДССчЕ, което настоящият състав на съда кредитира като относимо, обективно и компетентно изготвено от специалист – Е.Й.М., притежаващ необходимите специални знания от областта на счетоводните науки и отговарящо в пълнота на стоящите пред изследването задачи. От същото се установява, че последният пълен отработен месец на ищеца преди освобождаването му, считано от 01.08.2019 г. е месец юли 2019 г., като брутното трудово възнаграждение се формира само от елемента основна работна заплата в размер на 1095 лева. Считано от 23.10.2019 г. ищецът е сключил трудов договор с друг работодател – „В.г.“ ООД, с договорена основна месечна заплата в размер на 560 лева. При тези констатации, вещото лице е изчислило, че размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 ГПК в рамките на исковия период от 01.08.1019 г. до 01.02.2020 г. /за период от 6 месеца/ и при съобразяване на факта, че ищецът от 23.10.2019 г. има нов работодател, при когото е получавала по-ниско възнаграждение, следва, че й се полага разликата до брутното трудово възнаграждение при първия работодател, като тази разлика възлиза на сума в размер на 4661,21 лева.