Решение № 439 от 08.05.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. Перник, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20251720100663 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, в която се сочи, че в полза на дружеството е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 5869/2024 г. по описа на Районен съд Перник срещу Б. Г. И. и Е. Г. И. в качеството им на наследници на Г. А.

И., който е починал.

Ищецът твърди, че е предоставило ВиК услуги - доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на адрес: *******************. Твърди, че размерът на непогасените задължения е на обща стойност 902,59 лева - главница и 124,26 лева лихва.

Поддържа, че между водоснабдителното дружество и Г. А. И. е било налице облигационно правна връзка създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по начина установен в Общите Условия, приети с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР и Наредба №4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 от 2014г., изм. и дои./ Твърди, че Б. Г. И. и Е. Г. И. в качеството им на единствени наследници на Г. А.

И. отговарят разделно по ½ идеална част от сочените задължения, като претенцията в настоящото производство е насочена срещу един от наследниците.

С оглед на гореизложеното моли съда да признае за установено, че в негова полза съществува изискуемо вземане срещу Б. Г. И. за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение – 451,29 лева главница за периода от 03.11.2021 г. до 03.06.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане и 62,13 лева - лихва за забава, начислена за периода от 24.01.2022 г. до 05.07.2024 г., представляващи ½ от цялото задължение, съобразно наследствения дял на ответника

Претендира разноски.

1

Ответникът е депозирал отговор в срок. Желае производството по делото да бъде спряно, тъй като не може в гр. Перник и не може да сключи споразумение за разсрочване на задължението.

В съдебно заседание ищецът не се представлява, като поддържа вече изложеното с писмена молба и представя доказателства.

Ответникът не се явява и не се представлява.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за битови нужди, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение през процесния период по договор за продажба (доставка) на водоснабдителни и канализационни услуги – като установи, че ответниците са/или били собственици или носители на вещно право на ползване на процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано от надлежно оповестени Общи условия, както и че е изпълнил задължението си и през исковия период реално е доставял В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга и нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея.

По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че претендираните вземания са погасени.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от приложимата към процесната хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води.

Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и 2 канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).

Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014г.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия, потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. Отново в чл. 33, ал. 2 от Общите условия недвусмислено се определя изискуемостта на вземането – датата на издаване на фактурата, и изпадането в забава – 30 дни след издаването .

При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.

По делото е представена декларация по чл. 14 ЗМДТ от 26.05.1998 г., с която наследодателят на ответника (Г. А. И.) е декларирал за целите на данъчното облагане, че е собственик на процесния имот. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ (а и всяка друга) има характер на подписан (което не се оспорва) от ответника частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа, е лицето, подписало документа. Същевременно, в настоящото производство има значението и на извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт и материална доказателствена сила относно декларирания факт (тъй като за неистинността на декларираните обстоятелства, деклараторът носи наказателна отговорност), а именно, че Г. А. И. е собственик на апартамента, което изявление се ползва с висока доказателствена стойност в процеса (така решение №143/08.02.2017г. по гр.д.№1693/2016г. на Второ ГО на ВКС).

Съгласно представеното удостоверение за наследници, Г. А. И. е починал на ********, като негови наследници са ответницата и Е. Г. И. – ********. Тези обективни данни дават основание на съда да приеме, че в конкретния случай ответникът е пасивно материално легитимиран по отношение на предявените искове, но до размер на ½ от цялото задължения и пълния размер на предявените искове, тъй като неговата отговорност е ангажирана именно до ½ от цялото задължение.

По отношение на размера на задълженията, съдът кредитира неоспорената справка и приложените фактури. Ответникът не само не е оспорил размера, а и имплицитно е признал задълженията, доколкото в отговора единствено е посочил, че желае да сключи споразумение за разсрочване на задълженията.

При тези обективни данни и правни изводи съдът намира за доказано, че ищецът в качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през процесния период е доставил услуги на посочената в исковата молба суми.

Същият е изпаднал в забава, поради което дължи заплащане и на сумата по акцесорната претенция.

3

По разноските:

Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.

78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 570,00 лева, които следва да му бъдат присъдени.

Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.

Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 255,52 лева, които също следва да му бъдат присъдени.

Ответникът не е претендирал разноски, но при този изход от спора няма право на такива.

Възражение за прекомерност не е правено.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: 823073638, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ съществува изискуемо вземане срещу Б. Г. И., ЕГН ********** за сума в размер на 451,29 лева - главница за ВиК услуги - доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на ******************* за периода от 03.11.2021 г. до 03.06.2024 г., ведно със законна лихва от 07.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и 62,13 лева - лихва за забава, начислена за периода 24.01.2022 г. до 05.07.2024 г., представляващи ½ от цялото задължение, съобразно наследствения дял на ответника, за които суми е издадена заповед за изпълнение в рамките на ч.гр.д. № 5869/2024 г. по описа на Районен съд Перник.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. Г. И. да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, сума в размер на 570,00 лева разноски пред Районен съд Перник в настоящото производство и 255,52 лева в заповедното.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4