Решение № 16386 от 11.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16386 гр. София, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина В. Станчева при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело № 20221110168519 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), срещу Р. И. И., Д. К. Н. и С. Д. Н., с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: (град), (адрес) с аб. № (номер) за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците са собственци на топлоснабдения имот, с оглед което и имат качеството на потребител на услугите на ищеца. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове, като присъди сторените от ищеца разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответниците не са подали отговор на исковата молба.

С нарочна молба вх. № ******/28.04.2023 г. ответникът Р. И. И. е приложила доказателства за платени задължения на всички ответници по делото.

С молба вх. № *****/10.04.2023 г. ищецът „фирма“ ЕАД уведомява, че с оглед извършено плащане от ответниците, задълженията по делото се явяват изцяло погасени. Молят за присъждане само на юрисконсултско възнаграждение.

В хода на проведеното открито съдебно заседание на 04.10.2023 г. ищецът моли съда да постанови решение съобразно извършеното плащане. Ето защо претендира единствено присъждане на юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и 1 становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с установителна претенция с правна квалификация по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение,

Ответниците следва да докажат възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

Установява се от нотариален акт за учредяване право на строеж и продажба на недвижим имот № ***, том I, рег. № ****, дело № *** от **** г. , че наследодателят на ответниците Е. Г. П. е сред собственици – учредители на няколко недвижими имота, в това число и процесния магазин № * с площ от **,** кв.м., находящ се в (град), (адрес).

2

При така обсъдената доказателствена съвкупност, съдът намира за установено по категоричен начин обстоятелството, че с депозираната на 28.04.2023 г. молба ответникът Р. И. И., от свое име и от името на ответниците С. Д. Н. и Д. К. Н., е извършил признание на предявените срещу тях искове по смисъла на чл. 237 ГПК. С извършването на процесуалното действие по признание на исковете, спорът относно съществуването и дължимостта на вземанията по тях се преустановява и вземанията придобиват безспорен характер. Съгласно нормата на чл. 237, ал. 4 ГПК признанието на иска не може да бъде оттеглено, а според чл. 237, ал. 1 и 2 ГПК, съдът по искане на ищеца прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, което не се мотивира по същество. Съдът няма правомощия да отхвърли като недоказан признат от ответника иск. Той може единствено да откаже да постанови решение при признание на иска в хипотезите на чл.

237, ал. 3 ГПК.

В случаи като настоящия, в които признанието на иска е съчетано с плащане на претенциите в хода на процеса, е налице новонастъпило обстоятелство, което съдът е длъжен да съобрази по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК. В този случай признатите от ответника вземания запазват безспорния си характер, но исковете за заплащането им подлежат на отхвърляне поради удовлетворения интерес на ищеца, затова съдът е длъжен да посочи в решението, че отхвърлянето е постановено поради плащане.

В процесната хипотеза, предвид признанието на задълженията и на тримата ответниците от страна на ответника Р. И. И. и становището на ищеца "фирма" ЕАД, заявено в нарочна молба от 10.04.2023 г. и поддържано и в рамките на открито съдебно заседание на 04.10.2023 г., че плащането е получено и се дължат единствено разноски за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, съдът е длъжен да отхвърли изцяло предявените искове поради плащане в хода на процеса, като се произнесе единствено по отговорността за разноски.

Ето защо и предявените срещу ответниците претенции следва да бъдат отхвърлени поради плащане.

По разноските:

С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква само за ответниците, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Доколкото обаче нито един от ответниците не е заявил искане в тази насока, то и разноски не следва да им се присъждат.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „фирма“ ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), срещу Р. И. И., ЕГН **********, адрес: (град), (адрес), иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 139 ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 539,51 лева, представляваща цена на топлинна енергия за имот, находящ се в (град), (адрес) за периода от 01.02.2020 г. до 31.04.2021 г. и сумата от 1,49 лева, представляваща главница за разпределяне на топлинна енергия за периода от 01.02.2020 г. до 30.06.2020 г., както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 126,86 лева, представляваща моратора лихва за главницата за топлинна енергия за периода от 01.04.2020 г. до 21.11.2022 г. и сумата 3 от 0,38 лева, представляваща мораторна лихва за главницата за дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 21.11.2022 г., като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „фирма“ ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), срещу С. Д. Н., ЕГН **********, адрес: (град), (адрес), иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 139 ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 634,34 лева, представляваща цена на топлинна енергия за имот, находящ се в (град), (адрес) за периода от 01.02.2020 г. до 31.04.2021 г. и сумата от 1,75 лева, представляваща главница за разпределяне на топлинна енергия за периода от 01.02.2020 г. до 30.06.2020 г., както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 149,23 лева, представляваща моратора лихва за главницата за топлинна енергия за периода от 01.04.2020 г. до 21.11.2022 г. и сумата от 0,44 лева, представляваща мораторна лихва за главницата за дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 21.11.2022 г., като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „фирма“ ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), срещу Д. К. Н., ЕГН **********, адрес: (град), (адрес), иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 139 ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 285,17 лева, представляваща цена на топлинна енергия за имот, находящ се в (град), (адрес) за периода от 01.02.2020 г. до 31.04.2021 г. и сумата от 0,78 лева, представляваща главница за разпределяне на топлинна енергия за периода от 01.02.2020 г. до 30.06.2020 г., както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 67,05 лева, представляваща моратора лихва за главницата за топлинна енергия за периода от 01.04.2020 г. до 21.11.2022 г. и сумата от 0,20 лева, представляваща мораторна лихва за главницата за дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 21.11.2022 г., като неоснователни.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4