Решение № 483 от 25.07.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. Силистра, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря М. Н. С. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20233420101345 по описа за 2023 година

Ищецът “ЗАД Армеец“ АД твърди, че бил стрА. договор за застраховка “Каско на МПС”, сключен по отношение на товарен автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“ с рег. № на основание застрахователна полица № 0000659674 със срок на действие от 26.07.2018 г. до 25.07.2019 г. На 06.10.2018 г., около 15:30 часа в гр. Силистра, при движение по ул. „Цар Шишман“ в посока ул.

„Добруджа“, на кръстовището с ул. „Генерал Скобелев“, при наличието на пътен знак „Б2“ /Стоп/, мотопед марка „Пиаджо“- нерегистриран, управляван от К. С. Р. не спрял и не пропуснал движещия се по посока на старата автогара застрахован при ищеца автомобил „БМВ Х5“ с рег. №. Твърди, че в резултат на осъщественото ПТП са нанесени значителни материални щети на автомобила по капака, предната броня, фарове, парктроник, калник и други, поради което ищцовото дружество е изплатило на автомобилен сервиз „М Кар Варна“ ООД, извършил ремонта на горепосочения увреден автомобил, сума в размер на 13 673,37 лв., явяваща се изплатено застрахователно обезщетение за нанесените вреди. Тъй като виновният водач, причинил процесното ПТП – К.

С. Р., починал на 19.01.2019 г., ищецът моли съда да осъди неговите наследници – ответници по делото, да му заплатят сумата от 13663,37 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ликвидационни разноски в размер на 10 лв., както и законна лихва върху тези суми от датата на завеждането на исковата молба в съда – 16.08.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, като претендира от ответниците по 1/6 от посочените суми. Претендира сторените по делото разноски, включително възнаграждение за процесуално представителство.

1

Ответниците С. К. М., Ш. К. Р. и А. А. Р. оспорват иска с възражението, че елементите на деликта, причинил процесното ПТП – вина, вреда, противоправност и причинна връзка между поведението на делинквента и щетите, не са доказани. Твърдят, че не са канени от ищеца да заплатят доброволно задължението и считат, че законна лихва върху сумите би се дължала от момента на връчване на исковата молба.

Ответницата Г. К. С. оспорва иска с възражението, че е направила отказ от наследството на баща си К. С. Р.. В случай че съдът установи противното, признава предявените искове в цялост, счита, че не е дала повод за завеждане на делото и не дължи законна лихва и деловодни разноски.

Ответниците Б. К. С. и Г. К. С. чрез назначения си по делото особен представител оспорват иска с възражението, че ищецът не е представил доказателства, че те са приели наследството на К. С. Р., при положение че наследственото имущество не се придобивало по право, а с неговото приемане. Считат, че законна лихва върху сумите би се дължала от момента на връчване на исковата молба.

Ако съдът уважи възражението на ответницата Г. К. С., че се е отказала от наследството на починалия си родител, ищецът моли съда да осъди остА.лите ответници да му възстановят по 1/5 от посоченото по – горе застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна стрА. следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 410, ал.1, т.1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 60, ал.1 ЗН и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От представен по делото констативен протоколна МВР от 06.10.2018 г. е видно, че на същата дата около 15:30 часа лицето К. С. Р. управлявал нерегистриран мотопед марка „Пиаджо“ в гр. Силистра по ул. „Цар Шишман“ в посока ул. „Добруджа“, като на кръстовището с ул. „Генерал Скобелев“ той не се съобразил с пътен знак „Б2“ /Стоп/, като не спрял движението си и не пропуснал движещия се но тази улица товарен автомобил „БМВ Х5“ с рег. № , поради което възникнал сблъсък между двете превозни средства. Тази фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на другия участник в произшествието, разпитан като свидетел по делото – А. П., водач на „БМВ Х5“ с рег. № , който освен това отбеляза, че при съставянето на констативния протокол от 06.10.2018 г. описаният в него механизъм на ПТП не бил оспорен и от водача на мотопеда. Отделно от това чрез наказателно постановление от 24.10.2018 г. К. С. Р. е санкциониран за нарушенията, допуснати от него при възникването на ПТП, всред които попада и непропускане на ППС, движещи се по път с предимство, като наказанието му е наложено въз основа на АУАН Д368563 от 06.10.2018 г., който по силата на чл. 189, ал. 2 ЗДП има доказателствена сила до доказване на противното. Като видими щети по лекия автомобил в протокола са посочени деформация на капак, счупена предна броня и предно ляво осветително тяло, в какъвто смисъл са и 2 спомените на свидетеля П., който в най общ порядък посочва като увредени детайли капак, броня и калник.

От комбинирА. застрахователна полица № 659674 от 03.05.2018 г. е видно, че увреденият лек автомобил бил застрахован при ищцовото застрахователно дружество по застраховка „Пълно каско“ за периода от 26.07.2018 г. до 25.07.2019 г., в който попада и деня на описания пътен инцидент, поради което пред застрахователя била заведена щета №

13018030107664 и извършени огледи на превозното средство, както и описание на първоначално и последващо установените вреди. Ремонтът на автомобила бил възложен на „М Кар Варна“ ООД с възлагателно писмо от 22.10.2018 г. и извършен от това дружество срещу възнаграждение в размер на 13663,37 лв. с ДДС, заплатено от застрахователя директно на автомобилния сервиз.

При така изложените факти съдът не споделя възраженията на ответниците за неосъществяване на елементите на деликта – вина, вреда, противоправност и причинна връзка между поведението на делинквента и щетите, тъй като става ясно, че при управление на нерегистрирания си мотопед К. С. Р. е нарушил чл. 50, ал. 1 ЗДвП, който задължава водачите на превозни средства, намиращи се на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по този път, като поради нарушаването на това правило възникнал сблъсък между управляваното от К. Р. превозно средство и товарен автомобил „БМВ Х5“ с рег. № , по който са били причинени вреди.

По силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на делинквента се предполага до доказване на противното, като по делото не са изтъкнати обстоятелства, които изключват неговата (на К. Р.) вина. Чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ гласи, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение. В конкретния случай от представено по делото удостоверение за наследници е видно, че К. С. Р. е починал на 19.01.2019 г. и е оставил като свои законни наследници ответниците по делото, от които А. А. Р. се явява негова съпруга, а остА.лите – негови деца. Същевременно чл. 60, ал. 1 ЗН гласи, че наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.

Чл. 52 ЗН позволява на наследниците да се откажат от наследството на своя наследодател чрез формален акт, вписан в книгата по чл. 49, ал. 1 от същия закон. От представените от ответницата Г. К. С. писмени доказателства е видно, че тя е сторила това, като съгласно удостоверение от РС – Силистра нейният отказ е вписан в особената книга на съда въз основа на решение № 671 от 19.12.2023 г. по ч.гр.д. № 2199 по описа на РС – Силистра за 2023 г.

Според чл. 53 ЗН частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на остА.лите наследници.

3

Несъмнено е също така, че ответниците С. К. М., Ш. К. Р. и Анна А. Р., участващи в производството чрез ангажиран от тях представител, също са приели, макар и неформално, наследството на починалия си наследодател, тъй като те оспорват по същество неговата отговорност за възникналото ПТП, а не ограничават възраженията си в рамките на приемането или не на оставеното от него наследство. При положение че в производството се търси ангажирането и на тяхната отговорност, същите биха могли да се откажат от наследството на починалия, като непредприемането на действия в тази насока, ведно с провеждането на защита по съществото на спора, сочат на осъществени от тях действия по приемане на оставеното от деликвента наследство.

Същевременно възраженията на ответниците Б. К. С. и Г. К. С., сторени чрез особения им представител, за липса на данни за приемане на наследството на К. С. Р. са основателни в светлината на възприетото от ВКС становище в мотивите към т. 2 от ТР № 1/2021 г. от 23.01.2024 г. по тълк.д. № 1 от 2021 г., ОСГК (както и сочената от особения представител практика), че до момента, в който призованият към наследяване не обективира волята си да приеме наследството, е налице незаето (вакантно) наследство, при което все още не е ясно кой е субект на включените в състава му имуществени права и задължения. ВКС е на мнение, че в такава ситуация, в която не е възможно провеждането на процедурата по чл. 51 ЗН за определяне на срок за приемане на наследството (определение № 52 от 25.02.2021 г. на ВКС по гр.д. № 2307/2018 г., IV г.о., определение № 729 от 12.04.2023 г. на ВКС по гр.д. № 1090/2023 г., I г.о.) следва да се поиска назначаване на управител на наследството, който да отговаря по исковете относно включените в наследството задължения. Според чл. 60, ал. 1 ЗН приемането на наследството е предпоставка за поемане на включените в него задължения, а в конкретния случай липсват доказателства, че ответниците Б. К. С. и Г. К. С. са приели наследството на своя родител, поради което предявените срещу тях искове за възстановяване на съответната част от застрахователното обезщетение, заплатено от застрахователя за поправяне на вредите от причиненото от наследодателя ПТП, следва да се оставят без уважение.

Същевременно въпреки липсата на данни за приемането на наследството от посочените ответници не е назначен управител на полагащата им се част от наследството и не са предявени искове срещу него за заплащане на съответната част от задълженията на наследодателя, поради което подобна хипотеза за удовлетворяване на кредитора не следва да се разглежда.

Поради изложените причини предявения срещу Г. К. С. иск следва да се отхвърли като неоснователен, исковете срещу Б. К. С. и Г. К. С. – като недоказани, а исковете срещу С. К. М., Ш. К. Р. и А. А. Р. следва да се уважат в претендирания размер от 2732,67 лв. (1/5 от задължението съобразно квотите на наследниците по чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, като се съобрази тяхното увеличение след направения отказ от наследство от Г. К. С.), заедно със законната лихва от 21.11.2023 г. до окончателното му плащане. В този смисъл 4 съдът намира за основателно възражението на ответниците, че същите следва да се считат поканени да заплатят сумата не с постъпването на първоначалната искова молба в съда, предявена общо срещу наследниците на К. С. Р., а с депозирането на втората искова молба, в която те са индивидуализирани като страни по делото, като приема, че именно тя се явява отправена спрямо тях покА. за плащане по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

Претенцията на ищеца за заплащане на ликвидационни разноски също е неоснователна, тъй като по делото не са представени доказателства за извършването на такива.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК всеки от ответниците С. К. М., Ш. К. Р. и Анна А. Р. следва да заплатят по съразмерност направените по делото разноски в размер на 109,30 лв. за държавна такса, 6 лв. за депозит за разпит на свидетел и 30 лв. за юрисконсултско възнаграждение, а искането за присъждане на разноски в тежест на остА.лите ответници следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК съдът РЕШИ: