Решение № 645 от 19.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 645 гр. София, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Анелия Маркова

Иван Иванов при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20241000502464 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следв. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Д. И. П., ищец пред СГС, срещу решение № 3216 от 30.05.2024 г. по гр.д.№ 9816 по описа за 2023 г. на СГС, ГО, I-21 състав.

Решението се обжалва в частта в която е отхвърлен иска по чл.405, ал.1 КЗ за разликата над 30 273,50 лв. до 59 824,39 лв., ведно със законната лихва от 30.08.2023 г. до окончателното изплащане на главницата.

Решението се обжалва и в частта за разноските.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение и при постановяването му при нарушение на чл.400, ал.1 вр. с чл.386, ал.2 КЗ, както и на съдебната практика. Счита, че съдът не бил обсъдил всички факти и обстоятелства, за да определи справедлив размер на обезщетението.

Неправилно съдът бил приел за действителна стойност на автомобила такава в размер на 17 000 евро, която представлявала покупната цена на автомобила.

Действителната стойност на автомобила била тази срещу която вместо 1 застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество.

Действителната стойност била пазарната стойност към момента на настъпването на застрахователното събитие. Поради което без значение било на каква стойност е закупено имуществото; позовава се на съдебна практика на Варненски апелативен съд, както и на практика на ВКС по казуси свързани с настъпило застрахователно събитие „кражба“. Приложение намирало и правилото на чл.400, ал.3 КЗ, съгласно което, ако не е уговорено друго, се приема, че застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото. Сочи, че преди сключване на договора за застраховка ответното дружество било извършило проучване на пазара и въз основа на това взело решение застрахователния договор да бъде сключен на цена от 69 000 лв. С оглед заключението на вещото лице не било налице надзастраховане. От това заключение се установявало, че пазарната цена на процесното МПС възлиза на 62 800 лв. Счита, че ако се възприемела тезата на съда, това щяло да доведе до злоупотреба с права от страна на застрахователите. Наред с това твърди процесното МПС да не било в добро техническо състояние към момента на покупката, респ. към влизането му на територията на страната като били необходими три месеца за привеждането му в изправност. Съдът бил определил обезщетението без да изложи мотиви по този въпрос.

Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и вместо това да постанови друго, с което претенцията на ищеца да бъде уважена в съответствие с материалния закон за сумата над 30 273,50 лв. до сумата от 59 824, 39 лв. Претендира разноски.

От ответника пред СГС, въззиваем пред настоящата инстанция- ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, е постъпил отговор по въззивната жалба. Излага се становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното решение в обжалваната му част. Счита, че при постановяването му не са били допуснати сочените от въззивника нарушения на материалния и процесуален закон. Намира, че стойността на вредите била определена правилно. Покупната цена се установявала от събраните по делото писмени доказателства, вкл. от изложеното от ищеца пред органите на МВР по повод на настъпването на застрахователното събитие. В случая действително понесената от ищеца вреда по смисъла на 2 чл.386, ал.2 КЗ била тази в размер на 17 000 евро, представляваща покупната цена на автомобила. Счита, че застрахователното обезщетение няма за цел да доведе до обогатяване или обедняване на собственика на вещта., а цели да овъзмезди реално понесената загуба. Счита, че вещото лице било определило средна пазарна цена по начин, по който такава не следвало да се възприема.

Следвало да се вземе предвид и, че състоянието на автомобила не било изяснено в течение на процеса. Пропусната полза намира, че не следва да се обезщетява по реда на КЗ. Още повече, че законодателят бил определил, че на обезщетяване подлежи единствено понесената загуба. За пазарна стойност следвало да се вземе предвид тази на която вещта била закупена. Твърдението, че застрахователят бил злоупотребил с права било неподкрепено с доказателства. Ищецът не бил въвел насрещно възражение за недължимост на разсрочената застрахователна премия и съжденията в тази насока не били свързани със спорните по делото въпроси. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

Обжалваното решение е връчено на въззивника на 10.07. 2024 г.

Въззивната жалба е подадена на 22.07.2024 г., т.е. същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване- претенциите на ищеца са частично отхвърлени.

Следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СГС е приел, че стойността на вредите, претърпени в резултат на процесното застрахователно събитие „кражба“ следва да се определи по действителната стойност на 3 вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – 02.07.2022 г. Действително, в заключението си оценителната експертиза била посочила, че пазарната стойност на процесното МПС към 02.07.2022 г. възлиза на сумата от 62 800 лв./л.153/, но действително претърпените от ищеца вреди възлизали на сумата в размер на 17 000 евро, за която сума автомобилът бил закупен. Сумата преизчислена от евро в лева възлизала на 33 249,11 лв. Именно за последната сума искът бил основателен. Тъй като ответникът бил направил възражение за прихващане на дължимите от ищеца втора, трета и четвърта вноска от застрахователната премия, които възлизали на 2975,61 лв., както и ищецът не оспорвал дължимостта на тази сума, то при стореното прихващане, ответникът следвало да заплати на ищеца сумата в размер на 30 273, 50 лв.

Апелативен съд- София, действащ като въззивна инстанция приема следното:

Съгласно чл.405, ал.1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че покупната стойност на откраднатия лек автомобил марка „Ауди“, модел А 4, рег.№ ******** възлиза на 17 000 евро с левова равностойност от 33 249, 11 лв.

Съгласно заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото /пред СГС/ съдебно-автотехническа експертиза, средната пазарна стойност към датата на събитието- 02.07.2022 г., на лек автомобил, марка „Ауди“, модел А4, при съобразяване с годината на производство 2019 г., възлиза на 62 800 лв.

Заключението на съдебно-автотехническа експертиза е прието от СГС; същото не е било неоспорено от страните.

Единственият спорен въпрос пред настоящата инстанция е дали правилно е определен от СГС дължимия размер на застрахователното обезщетение и коя стойност следва да бъде възприета от съда като действителна стойност на вредите- покупната или средната пазарна към датата на настъпването на застрахователното събитие „кражба“ – 02.07.2022 г.

4

В чл.387, ал.1 КЗ е уреден въпросът за договорената застрахователна стойност и съгласно тази разпоредба страните по застрахователния договор могат да определят договорена застрахователна стойност, която е фиксирана парична сума, като в този случай чл. 386, ал. 2 не се прилага. Договорената застрахователна стойност се смята и за стойност на застрахователния интерес при настъпване на застрахователното събитие и не може да бъде оспорвана от страните.

В конкретния случай липсва изрично договорена застрахователна стойност по чл.387, ал.1 КЗ поради което размерът на дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи по реда на чл.386, ал.2 КЗ.

Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ сочи, че обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл.400, ал.1 КЗ за действителна се смята стойността, която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал.2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка.

По въпроса за начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди, включително и при пълно погИ.е на застрахованото имущество, е налице съдебна практика на ВКС/ решение № 79 от 2.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС ТК, I т. о., решение № 22 от 26.02.2015 г. по т. д.

№ 463/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други/, според която застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по договор за имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. При настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на събитието, 5 като при погИ.е или кражба на МПС този размер е равен на действителната му стойност - стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, така и в ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 50344 ОТ 19.05.2023 Г. ПО Т. Д. № 992/2022 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС и ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3357 ОТ 03.11.2023 Г. ПО ГР. Д. № 960/2023 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.

В конкретния случай такава стойност е тази в размер на 62 800 лв. по заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото /пред СГС/, неоспорена от страните, съдебно-автотехническа експертиза.

При тези си мотиви настоящата инстанция намира, че СГС неправилно е възприел като размер на вредите този по договора за покупко-продажба. Това е така защото определеното по този начин дължимо застрахователно обезщетение не отговаря на принципа за пазарни цени, както и на чл.400, ал.1 КЗ, съгласно който за действителна се смята стойността, която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал.2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество.

Налага се извод,че първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната му част и като такова ще следва да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което в полза на ищеца се доприсъди застрахователно обезщетение в размер на 29 550,89 лв.

Главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.08.2023 г. до окончателното плащане.

В частта в която СГС е присъдил на основание чл.405, ал.1 КЗ застрахователно обезщетение в размер на 30 273,50 лв. решението като необжалвано е влязло в сила.

С оглед петитума на въззивната жалба решението като необжалвано е влязло в сила и в частта в която искът по чл.405, ал.1 КЗ е отхвърлен за разликата над 59 824,39 лв. до 62 800 лв., която разлика в размер на 2 975,61 лв., представлява сумата по възражението на ответника за прихващане с неплатените от ищеца застрахователни вноски.