Решение № 2776 от 30.09.2024, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 2776

Русе, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - VIII състав, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

При секретар ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА административно дело № 20247200700522 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 155, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) вр. чл. 145 и сл. от АПК.

Постъпила е жалба от „Сириус Стар БГ“ ЕООД, със седалище в гр. Русе против задължително предписание №3, дадено от длъжностни лица в Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Русе, обективирано в Констативен протокол № ТЦ-44 от 28.04.2023 г., а именно: „24 часа преди третиране на отпадъци (прегрупиране, смесване, препакетиране, разделяне, предварително третиране) РИОСВ - Русе писмено да бъде информирана, с цел присъствие на контролните органи. Срок - съгласно текста; Отговорник: управител“. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания ИАА като издаден при липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Прави се искане да се обяви нищожността на оспореното предписание. Претендира се и присъждането на направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските на л. 287 от делото.

Ответните страни - Т. И. Ц., на длъжност „Старши експерт“ в отдел УООП при РИОСВ – Русе, В. Ц. П., на длъжност „Началник на отдел ПКЗОХВ“ при РИОСВ – Русе и Е. В. Е., на длъжност „Старши експерт“ в Дирекция „Превантивна дейност“ при РИОСВ – Русе, лично и чрез процесуален представител - ст. юрисконсулт М. К., в депозирано по делото писмено възражение по жалбата вх. № 3724 от 31.07.2024 г. (л. л. 258 - 261 от делото), в писмена молба вх. № 3456 от 10.07.2024г. по описа на съда (л. л. 279 – 286 от делото), в съдебно заседание в хода по същество на делото и в писмени бележки (л. л. 288 – 291 от делото), на първо място изразяват становище за недопустимост на жалбата. В условията на алтернативност оспорват нейната основателност. Претендират присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Правят и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на валидността на оспорения административен акт, прие­ма за установено от фактическа и правна страна следното:

„Сириус Стар БГ“ ЕООД, със седалище:гр.Русе притежава Разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци, издадено от директора на РИОСВ - Русе по реда на чл.67 и сл. от ЗУО, а именно Решение № 10 - ДО-625-05 от 20.12.2017 г., както и Решение № 10-РД-518-19 от 08.12.2022 г. за събиране и транспортиране на отпадъци, регистрационен документ, издаден от директор на РИОСВ - Русе по реда на чл. 35 от ЗУО, изменяно и/или допълвано от директор РИОСВ - Русе на основание чл. 79 от Закон за управление на отпадъците (л. л. 25 – 246 от делото).

На 28.04.2023 г. от длъжностни лица на РИОСВ - Русе /ответниците в производството/ е извършена извънредна проверка на площадка на дейности с отпадъци, находяща се в гр. Русе, [улица], стопанисвана от дружеството. В резултат на тази проверка е съставен Констативен протокол (КП) № ТЦ-44 от 28.04.2023 г. (л. л. 12 – 24 от делото). Видно от съдържанието му, в р. I, т. 1, 2 и 3, както и с оглед представените с административната преписка писмени доказателства, в цитирания протокол са обективирани направени констатации при извършен последващ контрол по реда на чл. 156, т. 2 от ЗООС за изпълнение на дадени предписания, материализирани в предходен КП № ТЦ-41 от 24.04.2023 г. Отделно от това, при проверката, включително и на представена документация (посочена в р. II от КП № ТЦ-44 от 28.04.2023 г.) е извършен по същество и текущ контрол по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗООС, при който са направени констатации и са дадени задължителни предписания по реда на чл. 155, ал. 2 от ЗООС. Дадени са и задължителни предписания по реда на чл.113, ал.3 от ЗУО /л.23 от делото/.

Предмет на оспорване в настоящото производство, с искане за прогласяване на нищожност, е задължително предписание №3, дадено по реда на чл.155, ал. 2 от ЗООС от служители в РИОСВ – Русе, обективирано в Констативен протокол № ТЦ-44 от 28.04.2023 г., а именно: „24 часа преди третиране на отпадъци (прегрупиране, смесване, препакетиране, разделяне, предварително третиране) РИОСВ - Русе писмено да бъде информирана, с цел присъствие на контролните органи. Срок - съгласно текста; Отговорник: управител“.

Проверката на 28.04.2023 г. е извършена от следните служители на РИОСВ - Русе: инж. Т. И. Ц., на длъжност „Старши експерт“ в Отдел „Управление на отпадъците и опазване на почвите“, Дирекция „Контрол на околната среда“; инж. В. Ц. П., на длъжност „Началник Отдел „Комплексно предотвратяване, контрол на замърсяването (КПКЗ) и опасни химични вещества (ОХВ)“, Дирекция „КОС“ и Е. В. Е., на длъжност „Старши експерт“ в Дирекция „Превантивна дейност“. Издаденият КП № ТЦ-44 от 28.04.2023 г., обективиращ и оспореното в настоящото производство задължително предписание №3, е съставен и подписан от трите длъжностни лица. В хода на съдебното производство, с приложената административна преписка са представени доказателства относно компетентността на посочените длъжностни лица - Заповед № 16/11.01.2023 г. на директора на РИОСВ - Русе; Заповед № 449/26.08.2022 г. и № 232/07.05.2024 г., ведно с длъжностна характеристика на Т. И. Ц., Заповед № 467/26.08.2022г. и № 250/07.05.2024 г., ведно с длъжностна характеристика на Е. В. Е. и Заповед № 457/26.08.2022 г. и № 241/07.05.2024 г., ведно с длъжностна характеристика на В. Ц. П. (л. л. 5 – 20 от преписката).

Констативен протокол № ТЦ-44 от 28.04.2023 г. е връчен на дружеството на 03.05.2023 г., чрез Р. Б. К. - упълномощено лице (л. 24 от делото).

С жалба (наименувана молба) вх. № АО-2573 (10) от 11.08.2023 г., „Сириус Стар БГ“ ЕООД е поискало директорът на РИОСВ - Русе да отмени процесното задължително предписание. С писмо изх. № И-3476 от 18.08.2023 г. с мотива, че предписанието не е обжалвано в законоустановения срок и е влязло в сила в обхвата на съдържанието му, директорът на РИОСВ – Русе е оставил жалбата без разглеждане. (л. л. 59 – 61 от преписката)

Жалбата пред АдмС – Русе срещу задължително предписание №3 по КП № ТЦ-44 от 28.04.2023 г., е депозирана на 18.06.2024 г. (л. 2 от делото).

Налице са данни по делото, че във връзка с неизпълнение на даденото задължително предписание, на основание чл. 166, т. 3 вр.чл. 155, ал. 2 от ЗООС, с Наказателно постановление № 02 от 08.02.2024 г., издадено от директора на РИОСВ – Русе, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева. Същото НП е обжалвано от дружеството, по повод на което е образувано АНД № 403/2024 г. по описа на РС - Русе, към настоящия момент във фаза на касационно обжалване - образувано КАНД № 451/2024 г. по описа на АдмС – Русе /служебно известно на съда/. От извършена служебна справка в деловодната система на АС-Русе се установи, че с протоколно определение от 19.06.2024 г. производството по КАНД № 451/2024 г. по описа на АдмС - Русе е спряно до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт по настоящото дело.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

I. По допустимостта на жалбата

Съгласно трайната съдебна практика по своята същност задължителното предписание, дадено по реда на чл. 155, ал. 2 от ЗООС, при осъществяване на текущ контрол, който обхваща контрола върху качеството на компонентите на околната среда и факторите, които й въздействат и контрола по изпълнението на издадените от Министерството на околната среда и водите, басейновите дирекции, дирекциите на националните паркове и от регионалните инспекции по околната среда и водите разрешителни, решения и на предвидените мерки в програмите (чл. 154, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗООС), е указване на фактическите действия, които проверяваният субект следва да предприеме за отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на разрешената от компетентните административни органи дейност. Следователно предписанието изисква активно поведение от страна на адресата в рамките на посочените в него срокове за изпълнение. Като акт, създаващ задължения за адресата и предписващ конкретно поведение, скрепено с осъществяваната от контролните органи административна принуда, задължителното предписание, дадено по реда на по чл. 155, ал. 2 от ЗООС има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК.

Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на ответника, че оспореното задължително предписание не представлява крайния завършващ акт, съставен в рамките на текущия контрол по раздел ІІІ, глава девета от ЗООС, а е предпоставка за приключване на производството с друг акт – наказателно постановление.

Безспорно юридическият факт, с който правната норма на чл. 166, т. 3 от ЗООС свързва реализирането на административнонаказателната отговорност е неиз­пъл­нението на задължителните предписания. Производството по издаването им обаче не се характеризира като част от друго производство. Фактът, че про­цесното пред­писание е акт, постановен в процедура по текущ контрол, не го из­ключва от категорията на индивидуалните административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Липсва основание да бъде определено като акт по чл. 21, ал.5 от АПК. То следва да се разглежда като волеизявление на компетентен орган със самостоятелен правен ефект върху адресата. Възможността в производството по текущ контрол освен задължителни предписания (чл. 155, ал. 2 от ЗООС) да се съставят и актове за административни нарушения и да се издават наказателни постановления (чл. 157 от ЗООС) не обоснова различен извод. Процедурата по налагане на административно наказание се развива при различни предпоставки и процесуален ред – този по ЗАНН. Освен това в съдебно производство, образувано по жалба срещу НП за неизпълнение на дадено задължително предписание е недопустимо съдът да осъществява инцидентен контрол досежно законосъобразността на предписанието, неизпълнението на което е и предпоставка за ангажиране административнонаказателната отговорност на адресата му.

В заключение съдът приема, че оспореното предписание носи всички белези на индивидуален адми­ни­ст­ративен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на само­стоя­телен контрол за законосъобразност, противно на доводите на ответника за обратното.

Жалбата изхожда от лице с правен интерес от оспорването на даденото задължително предписание, в качеството му на негов адресат.

Жалбата до съда съдържа само и изрично искане съдът да обяви нищожността на задължителното предписание №3 по КП № ТЦ-44 от 28.04.2023 г. Във връзка със срочността на оспорване следва да се отбележи, че преклузивният срок по чл. 149, ал. 3 вр.ал. 1 от АПК в случая е неприложим по аргумент от 149, ал. 5 от АПК, според която разпоредба административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.

С оглед гореизложеното жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

II. По съществото на спора.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Нормативна уредба на нищожността на административните актове липсва. Не е налице легална дефиниция или законоустановени критерии (с изключение на липсата на компетентност – арг. от чл. 173, ал. 2 от АПК), по които да се преценява кога един акт е нищожен и кога - унищожаем. Тези понятия са установени в административноправната теория и в съдебната практика, които допринасят за тяхното изясняване и за изграждане на единен критерий за разграничаване на нищожните от унищожаемите административни актове.

Най-общо един административен акт е нищожен, когато е засегнат от някакъв порок - от неспазване на изрично изискваните от закона условия за валидността на административния акт или поради нарушаване на някое от нормативно установените изисквания за законност на административните актове - изброените пет порока по чл. 146 от АПК. Нарушението на законовите изисквания за валидност на административния акт трябва да е особено съществено. При унищожаемите административни актове степента и тежестта на допуснатата незаконосъобразност не е толкова радикална и актът не страда от такъв важен, тежък или съществен порок (в този смисъл и мотивите към Тълкувателно решение № 5 от 20.07.2010 г. на ВАС по т. д. № 2/2010 г.).