Решение № 17 от 19.02.2024, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Етрополе, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Т. Евстатиева при участието на секретаря Климентина Анг. Чикова като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Гражданско дело № 20231830100390 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 . ГПК,

Предявен е положителен установителен иск с посочена правна квалификация чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл. 47, ал. 5 – за признаване за установено между страните, че ответникът П. Л. П. с ЕГН **********, дължи на „А.“ ЕООД, сума в общ размер 389,11 лева, както следва: сумата в размер на

200,00 лева, представляваща главница, произтичаща от Договор за паричен заем № 225936/26.10.2018 г.; сумата в размер на 88,85 лева, представляваща неустойка по чл. 6.2 от Договора за паричен заем № 225936/26.10.2018 г.; сумата в размер на 6,68 лева, представляваваща възнаградителна лихва върху главницата по Договор за паричен заем № 225936/26.10.2018 г., за периода от 26.10.2021 г. до 26.11.2021 г.; сумата в размер на 23,26 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата по Договор за паричен заем № 225936/26.10.2018 г. за периода от 26.11.2018 г. до 22.08.2023 г. и сумата в размер на 70,32 лева, представляваща неплатена дължима такса.

Ищецът твърди, че на 26.10.2018 г. ответникът П. Л. П. е сключил договор за потребителски кредит с № 225936 със „С.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „С.“ № **, ет. *, по силата на който на ответника е предоставена в заем паричната сума от 200,00 лева, която той се е задължил да върне в срок до 26.11.2018 г., заедно с начислената върху нея лихва /съгласно уговореното с договора/. Твърди се, че договорът е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Твърди, че ответникът не е 1 изпълнил в срок поетото от него договорно задължение за предоставянето на обезпечение в тридневен срок от сключването на договора, поради което дължи неустойка в размер на 70,32 лева. Твърди се, че ответникът не е изпълнил и задължението си да върне предоставената му в заем парична сума в цялост, поради което дължи и договорна лихва върху главницата в размер на 6,68 лева, лихва за забава върху главницата в размер на 23,26 лева, както и неплатени такси в размер на 88,85 лева.

Твърди се, че съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от 21.07.2022 г. „С.“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания срещу длъжника по описания по – горе договор за потребителски кредит на цесионера „А.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С.. Твърди се, е ответникът – длъжник е уведомен за извършената цесия.

Твърди, че във връзка с неизпълнените договорни задължения на ответника, „А.“ ЕООД е депозирало заявление до РС – Етрополе по реда на чл. 410 ГПК, във връзка с което е образувано ч.гр. дело № 307/2023 г. по описа на съда и по което е издадена съответна заповед за изпълнение срещу П. Л. П..

С исковата молба се претендират разноски, включително и тези – сторени в заповедното производство, в общ размер 275,00 лева.

В срока за отговор на исковата молба ответникът – чрез назначения му особен представител оспорва иска като неоснователен и недоказан. Сочи се, че към исковата молба не са представени доказателства за наличието на надлежни договорни отношения между ищеца и ответника; че е налице нищожност на процесния договор с императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставянето на финансови услуги от разстояние, с оглед на което същият не е породил правно действие и даденото по него е при начална липса на основание. В този смисъл особеният представител на ответникът излага подробни аргументи, като алтернативно прави възражение за това, че вземанията на кредитора са погасени по давност.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител, като е депозирал становище във връзка с отговора, с което поддържа така предявените искове, като подадени в срок от страна, имаща правен интерес; поддържа, че е налице редовно сключен договор за паричен заем от разстояние и неизпълнение по този договор, във връзка с което са настъпили съответните вземания; излага становище за надлежно сключен договор за цесия, за който ответникът – длъжник е уведомен с изпращане на имейл на посочената в договора електронна поща на 23.08.2022 г., алтернативно – моли да се приеме, че ответникът е надлежно уведомен за настъпилата цесия чрез подаването на исковата молба.

В съдебно заседание ответникът – чрез назначения му особен представител адв. И. А. от САК оспорва исковите претенции по аргументите, изложени в отговора.

2

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 26.10.2018 г. ответникът П. Л. П. е сключил договор за паричен заем кредирект с № 225936 със „С.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., по силата на който на ответника е предоставена в заем паричната сума от 200,00 лева, която той се е задължил да върне в срок до 26.11.2018 г., заедно с начислената върху нея договорна лихва в размер на 6,68 лева /съгласно уговореното с договора/. Съгласно същия договор, във връзка с експресното разглеждане на заявката за отпускането на паричния заем е начислена такса в размер на 70,32 лева. Договорът е сключен като такъв от разстояние, по електронен път по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. За сключването му ответникът е предоставил данните от личната си карта, имейл - адрес и е извършил запитване в електронен формат чрез сайта на дружеството – кредитодател. В рамките на около половин час, за времето от 12:49 до 13:20 на 26.10.2018 г. ответникът П. Л. П. е провел комуникация в онлайн – платформата на „С.“ ООД,в хода на която същият е заявил предпочитания от него размер на кредита, валута, начин на изплащането на отпусната сума и срок на връщането й /погасяване/; декларирал е верността на предоставените от него лични данни и факта на запознаването му с общите условия за кредитиране по този вид договори, след което е бил генериран договор за паричен заем кредирект с № 225936/26.10.2018 г. След това паричната сума по договора в размер на 200,00 /двеста/ лева е била наредена в полза на ответника П. П. чрез системата за електронни плащания еPay, за което е начислена такса в размер на 2,17 лева.

След усвояването на посочената парична сума, ответникът не е изпълнил задължението си да я върне до 28.11.2018 г., когато е бил падежът, съгласно сключения договор и уговорените в него клаузи.

На 21.07.2022 г. между „С.“ ООД /в качеството му на цедент/ и „А.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С. /в качеството му на цесионер/ е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/, по силата на който на последното дружество са прехвърлени вземания на „С.“ ООД по договори за кредит, включително по 3 паричен заем кредирект с № 225936/26.10.2018 г., видно от приложението към посочения договор за цесия /л. 76 по делото/.

Всички описани по – горе факти съдът установи като безспорни от представените от ищеца и приети като доказателства по делото документи: договор за паричен заем кредирект № 225936, сключен на 26.10.2023 г., с приложено към него извлечение от лот – файловете, касаещи комуникацията между кредитодателя и кредитополучателя и договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 21.07.2022 г. между С.“ ООД /в качеството му на цедент/ и „А.“ ЕООД, с ЕИК ********* /в качеството му на цесионер/, ведно с приложение към него.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.1, т.2 ГПК.

По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, вземането си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ в претендирания размер; изправността на цедента - наличието на сключен договор за паричен заем между ответника и „С.“ООД; факта на предоставянето и усвояването на твърдяната парична сума; настъпилия падеж и конкретния размер на дълга, който се претендира, както и това, че ответникът е бил уведомен за извършената цесия по реда и условията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

С оглед съдържанието на исковата молба в тежест на ответника, при условията на обратно доказване, е да докаже твърдените факти относно липсата на валидно облигационно правоотноние между „С.“ ООД и ответника; липсата на изпълнение от страна на кредитодателя, т.е. липсата на плащане в полза на ответник; липсата на уведомяване на ответника – длъжник за извършената цесия относно процесните вземания и погасяването на тези вземания.

Съгласно чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ договорът за кредит е този, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и 4 същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно чл.

10, ал. 1 ЗПК формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена такава - на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

Дефиницията на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 ДРЗПК, като това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. Законът за потребителния кредит допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай /съгласно чл. 5, ал. 9 ЗПК/, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр. Когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по чл. 5, ал. 10 ЗПК/при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние/, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по чл. 5, ал. 2 ЗПК незабавно след сключването на договора за потребителски кредит. Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР - това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и 5 предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, в който е посочено, че това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е: 1/ изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя; 2/ спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3/ получил съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. За доказването на електронните изявления се прилага Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕПЕУУ/, като изявленията, направени чрез електронна поща, са записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях – чл. 18, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР.