Решение № 126 от 30.08.2022, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Велико Търново, 25.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно гражданско дело № 20224000500094 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 17 от 11.01.2022г., постановено по гр.д. №902/2020г., Окръжен съд-Велико Търново е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Г. Б. Г. сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнати обвинения в извършване на престъпления по ДП №ЗМ - 1033/2009г. по описа на РУП Горна Оряховица, което е прекратено, поради това, че деянията не са извършени от лицето, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта - 05.05.2016г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил предявеният иск с правно основание по чл.2 ал.1 т.3 пр.2 от ЗОДОВ за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху отхвърлената главница, считано от 05.05.2016г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

Със същото решение Окръжен съд-Велико Търново е осъдил 1

Прокуратура на Република България да заплати на Г. Б. Г. сумата от 176,67 лв. – представляваща направени по делото съдебни разноски, от които: 10лв. изцяло внесена ДТ и 166,67лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

Със същото решение Окръжен съд-Велико Търново е осъдил Прокуратура на Република България да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на съда, сумата от 850 лв. - представляваща направени разноски в производството, както и 5 лв., за служебното издаване на изпълнителен лист.

Постъпила е въззивна жалба от адвокат Д.С. П., като пълномощник на ищеца по делото Г. Б. Г..

Въззивникът моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлена частично претенцията за обезщетение за неимуществени вреди и вместо него да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи исковата претенция в пълен размер.

Счита решението за неправилно в обжалваната част. Твърди, че с приетата по делото съдебно-психологическа експертиза, безспорно била доказана причинно-следствената връзка от неоснователно повдигнатото обвинение на ищеца в извършване на две тежки, умишлени престъпления от общ характер по ДП № 1033/2009г. по описа на РУП - Г.Оряховица и получените вследствие на това необратими, психологически и емоционални проблеми – изразяващи се в промяна на личността му и начина му на функциониране във всяка от сферите – социални контакти, дейност, самооценка и себевъзприемане, социален статус и име в обществото, стрес, притеснения, тежки негативни преживявания, постоянно напрежение, социално отдръпване на близки, приятели и комшии. Oсвен това изтъква, че вследствие преживения стрес е отключил редица заболявания - захарен диабет, хипертония и глаукома, за които е представена подробна медицинска документация и Експертно решение на ТЕЛК, от което се установявало, че на ищеца е призната 32% трайно намалена работоспособност за срок от Зг., считано от 01.10.2018г. Предвид изложеното, счита предявеният иск за доказан по основание.

Постъпила е въззивна жалба от ответника Прокуратура на РБ, чрез 2

Окръжна прокуратура-Велико Търново.

Въззивникът моли Апелативният съд да отмени изцяло първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд, като неправилно и вместо него да постанови друго решение по съществото на спора, с което да отхвърли предявения иск изцяло или алтернативно да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата и направените разноски по делото.

Счита обжалваното решение за неправилно. Твърдените неимуществени вреди били необосновани. Съдът не бил отчел наличието на друго наказателно производство срещу ищеца в същия период, приключило с осъдителна присъда, която се явявала значително по-сериозен стресогенен фактор, както и обстоятелството, че при това положение не би могло да се разграничи кои вреди от кое конкретно досъдебно производство са настъпили. Освен това, през относително краткият период на разследване по процесното досъдебно производство ( 2 години и 2 месеца), спрямо ищеца не е била налице извънредна процесуална активност, извън рамките на обичайната и спрямо същия е била взета най-леката мярка за процесуална принуда, за което не били ангажирани доказателства същата да е причинила твърдените от ищеца неимуществени вреди. Посочена е съдебна практика.

Алтернативно въззивникът моли, ако все пак Съдът приеме че искът за неимуществени вреди е основателен, да намали присъденото обезщетение, тъй като се явявало било прекомерно завишено, с оглед правно значимите критерии, а именно предвид икономическия стандарт в страната, съдебната практика за аналогични случаи, интензивността на претърпените вреди, както и тяхната продължителност.

Въззиваемият ищец Г. Б. Г. от гр. Велико Търново, с процесуален представител адвокат Д.С. П., не представя писмен отговор на жалбата.

Апелативна прокуратура-Велико Търново, процесуален представител на Прокуратурата на РБ ex lege и по реда на чл.10 ал.1 от ЗОДОВ, чрез прокурор Свилен Цветков, в съдебно заседание поддържа изцяло подадената от Окръжна прокуратура-Велико Търново жалба.

Твърдените от ищеца неимуществени вреди били изцяло недоказани. Не била доказана причинна връзка между воденото наказателно производство и 3 твърдените неимуществени вреди. Изводът на Окръжен съд-Велико Търново за наличие на такива вреди и за връзка между тях и наказателното производство били недоказани. От значение бил и фактът, че спрямо Г. била взета най-леката мярка за неотклонение подписка, както и че за същото лице през същия период се е водело друго наказателно производство, приключило с осъдителна присъда. Несъстоятелен се явявал и доводът, че делото е продължило извън „разумния“ срок. Събраните по делото доказателства не навеждали на извод, че на Горанов трябва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди. Освен това определеният от Великотърновския окръжен съд размер на такива вреди бил неоснователно и прекомерно завишен. Моли искът за неимуществени вреди да бъде отхвърлен изцяло или присъденото обезщетение да бъде намалено до много по-малък размер.

Процесуалният представител на ищеца адвокат Д.П., в съдебно заседание поддържа подадената от него въззивна жалба. Претендира уважаване на иска в пълен размер.

Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима.

При обсъждане на нейната основателност приема за установено следното.

Ищецът Г. Б. Г. от гр. Велико Търново твърди в исковата молба и по делото, че на 26.11.2009г. към 5,30-6ч. сутринта, с разпореждане за претърсване и изземване, в дома му нахлули служители на МВР Г.Оряховица и започнали пълно претърсване на жилището му, автомобила и избените помещения. Твърди, че са му иззели лаптоп марка „Делл“, модел „Инспирон 1501“, който е върнат едва през 2017г. Сочи, че е образувано ДП №ЗМ1033/2009г. по описа на РУП Горна Оряховица, преписка №2621/2009г. по описа на ГОРП, по което на 17.03.2014г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за извършени престъпления по чл.212 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 в. чл.20 ал.2 НК и по чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, които са тежки умишлени по смисъла на чл.93 т.7 от НК., като му е взета и мярка за неотклонение „Подписка“. Твърди, че с Постановление на ГОРП от 4

21.08.2014г. ДП №ЗМ- 1033/2009г. по описа на РУ Г.Оряховица е прекратено, което е обжалвано и отменено с акт на съда по ЧНД №№737/2014г. на ГОРС, потвърден от ВТОС. Пояснява, че впоследствие е внесен в съда обвинителен акт срещу него по ДП №ЗМ-1033/2009г. по описа на РУП Г.Оряховица, като с Разпореждане №519/20.08.2015г. ГОРС е прекратил съдебното производство и е върнал делото на ГОРП, поради констатирани съществени процесуални нарушения. Твърди, че с Постановление за прекратяване от 05.05.2016г. ДП №ЗМ- 1033/2009г. по описа на РУП Г.Оряховица, прокурорска преписка №2621/2009г. по описа на ГОРП е окончателно прекратено и е влязло в сила.

Сочи, че в пряка причинно - следствена връзка с повдигнатото му по ДП №ЗМ-1033/2009г. по описа на РУП Горна Оряховица, обвинение в извършване на престъпления, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в тежка депресия, която е довела до неизлечимо заболяване - захарен диабет, установено през 2010г. Оплаква се от тръпнене на долните крайници, схващания на подбедриците нощем, като въпреки проведени лечения болките и страданията продължават. Твърди, че в резултат на силното нервно напрежение от процесното досъдебно производство през 2014г. е прекарал мозъчен инфаркт със стволова локализация, влошило му се е зрението и започнал да вижда замъглено. Наложило се да сложи очила. С ЕР на ТЕЛК са констатирани неврологични усложнения - глаукома и захарен диабет, които твърди, че са в пряка и непосредствена връзка с образуваното ДП. Освен това е изпитвал допълнителни неудобства, поради извършената му пълна полицейска /криминална/ регистрация - позицията му в обществото била силно компрометирана, с оглед на повдигнатото му обвинение, синът му напуснал гр.В.Търново и не желаел да се прибира в дома си. Твърди, че търпи силно безпокойство, висока напрегнатост, нервност, социално безпокойство и нестабилност, в силен шок е, изпитва ужас, притеснения и страх, стресиран е и се чувства унижен от органите на ДП, изпитва силни душевни болки и психически страдания, засегнати са тежко честта и достойнството му, увредено е сериозно и доброто му име в обществото.

Предвид изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника Прокуратура на Република България да му заплати : сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по ДП №ЗМ- 1033/2009г. по описа на РУП Горна Оряховица, 5 преписка №2621/2009г. по описа на ГОРП, образуваното наказателно производство което е прекратено, поради това, че деянията не са извършени от лицето, ведно със законна лихва върху главницата, считано от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство 05.05.2016г. до окончателното изплащане.

Претендира за присъждане на всички направени от него разноски по делото, включително и заплатеното адвокатско възнаграждение.

Ответникът Прокуратура на Република България – София, чрез представителя си ex lege Окръжна прокуратура – гр. Велико Търново, представлявана по делото от прокурор при същата Прокуратура, в писмен отговор и по делото, оспорва предявения иск по основание и по размер. Моли съдът да го отхвърли.

Твърденията за претърпени неимуществени вреди били недоказани.

Претендираният размер обезщетение бил прекомерно и необосновано завишен, тъй като не съответствал на действително претърпени вреди, както и на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД.

Прокуратурата на РБ е и контролираща страна по реда на чл.10 от ЗОДОВ. Становището й в това качество съвпада с посоченото по-горе.

Като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК в случая Въззивният съд следва да се произнесе по валидността и по допустимостта на решението, като по валидността се произнася служебно, а по допустимостта в обжалваната част.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.