Решение № 75 от 07.10.2025, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Д.а при участието на секретаря Е. М. Д. като разгледа докладваното от Анелия Д.а Административно наказателно дело № 20251450200323 по описа за 2025 година

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал.1 от Закона за пътищата №8505344093/18.05.20222г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С., с който на нарушителя „Т. И. ..“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. К., общ.М., обл.П. представлявано от управителя И. П. И. е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500 /ДВЕ ХИЛЯДИ И

ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА, за нарушение на чл. 102 ал.2 от ЗДвП, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.1, вр. с чл.58д т.4 от ЗАНН.

ОСЪЖДА на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.144 от АПК, вр. с чл.18 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска защита Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на „Т. И. ..“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. К., общ.М., обл.П. представлявано от управителя И. П. И. сумата в размер на 550 /ПЕТСТОТИН И ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА - разноски за адвокатско възнаграждение .

1

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ:

„Т. И. ..“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. К., общ.М., обл.П. представлявано от управителя И. П. И., е обжалвал в срок Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал.1 от Закона за пътищата №8505344093/18.05.20222г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.

С.

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, нито пък се представлява. По делото е ангажирано писмено становище от адв. А. Д. от АКП., пълномощник на жалбоподателя. В депозираната по делото жалба и с приложеното писмено становище са изложени подробни мотиви, с които се иска отмяна на атакувания електронен фиш, като неправилен и незаконосъобразен, при нарушение на материалния закон и издаден при съществено нарушаване на процесуалните правила. Иска се присъждане в полза на „Т. И. ..“ ЕООД представлявано от управителя И. П. И. разноски за адвокатско възнаграждение.

Акцентува се, че неправилно административнонаказващия орган е определил мястото на извършване на нарушението, като е посочил че същото е извършено на територията на общ.

В. Визира се, че с Решение от 21.11.2024г. по дело С-61/23, съдът на ЕС е приел, че „Чл. 9а от Директива 1999/62/Е0 на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011г. трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изисквано за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на 2 правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта и, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на

„компесаторна такса“ с фиксиран размер. Предвидената в чл. 179 ал.3б от ЗДвП санкция е абсолютна определена, фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на нарушението, т.е. противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62.Прави се извод, че така наложеното административно наказание надхвърля границите на необходимото за постигане на целите на ЗДвП в смисъла по чл. 5 параграф 4 от Договора за Европейския съюз. Подчертава се, че в чл. 189ж ал.1 изречение първо от ЗДвП е предвидено, че при нарушение по чл. 179 ал.3 от ЗДвП установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал.3 може да се издава Ел. фиш в отсъствие на контролен орган и нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер определен за съответното нарушение. С посочената разпоредба не е предвидено възможност за издаване на Ел. фиш за процесното нарушение.Изложеното води до извод, че липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможност да бъде съставен Ел. фиш за нарушение по чл. 179 ал.3б от ЗДвП относимо към датата на извършване и констатиране на процесното нарушение. На последно място се посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 2 параграф седем от регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. при констатация на неотчетено ползване на платената пътна мрежа и незаплатени такси доставчикът на електронната услуга респективно Агенция „Пътна инфраструктура“ е следвало да уведоми жалбоподателят, за да отстрани техническата неизправност в бордовото устройство и да заплати доброволно дължимата за съответния пътен участък ТОЛ- такса.Изложени са подробни доводи които ще бъдат коментирани в по-долните абзаци.

Ответникът се представлява от юрисконсулт К. М. Същата е ангажирала писмена защита, с която се иска потвърждаване на атакувания Ел. фиш като правилен и законосъобразен.Акцентува се, че не липсва правна възможност за санкциониране на жалбоподателя чрез издаване на Ел. фиш по чл. 179 ал.3б от ЗДвП.Подчертава се, че в действащото към монета на извършеното нарушение Българско законодателство не е била регламентирана нормативна възможност за предоставяне на опция за нарушителите за предеклариране на декларирани 3 пътни такси вместо да понесат в предвидената в закона санкция.Моли се жалбата да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени на Агенция „Пътна инфраструктура“ разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.5 от ЗАНН.Прави се алтернативно искане атакувания ЕФ да бъде изменен като бъде определен размер на санкцията, който едновременно да бъде справедлив, пропорционален, ефективен и възпиращ.В условията на евентуалност се иска присъждане на адвокатско възнаграждение под минималния размер, както и се акцентува приложеният отговор, че не е налице настъпила обикновена давност, тъй като в случая е приложима абсолютната такава в размер на 4 години и половина.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по същество се явява основателна. Жалбата е депозирана в срок, тъй като атакуваният Ел. фиш е връчен на 24.06.2025 г., а жалбата е входирана пред ответника на 07.07.2025 г.

По делото са събрани множество писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НАХД №784/2025 г. по описа на РС-В., Договор за правна защита и съдействие от 04.07.2025 г., Справка от система за сигурно електронно връчване под вх.№11-00-4253/07.07.2025 г., Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал.1 от Закона за пътищата №8505344093/18.05.2022 г., Известие за доставяне от 24.06.2025 г., Създаден доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл.

167а ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179 ал.3-3в касателно 18.05.2022 г., Статично изображение във вид на снимков материал 2 бр. на ППС с рег.№...., Справка за собственост на МПС „Влекач“ с рег.№..., Протокол №28765/09.09.2021 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“, Заповед № РД-11983/13.09.2021 г. на ИД Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” гр. С., ведно с Приложение №2 към Заповедта, Пълномощно с рег.№П-161/14.05.2024 г., разпечатка от раздел „История на обработката“, свързана с ЕФ №8505344093 за нарушение извършено на 18.05.2022 г., в 00:02 часа, Справка от Директора на Регионално управление „Южен Централен Регион“ на „ Български пощи“ ЕАД гр.П. под вх.

№4794/29.09.2025 г., ведно с копие от Опис 242Е относно доставена пратка на 4

24.06.2025 г. и Справка от Главен специалист Регионално управление „Южен централен регион“ на Български пощи“ ЕАД, П. под вх.№4825/30.09.2025 г.

Съдът намира, че съдържанието на Електронния фиш е по утвърден образец, като в същия е отразено, че на 18.05.2022 г., в 00:02 часа за ППС влекач МАН ТГХ регистрационен номер № ...., с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6 D, в състав с ремарке с общ брой оси 5 с обща техническа допустима максимална маса на състава 44000 в общ.В. за движение по път I-1 км 160+506, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС има ТОЛ декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.Нарушението е установено с устройство №40071, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-1 км.

160+506.

Установеното нарушение е под

№

DF55EBDFE01B5DDEE053021F160A582E. .Нарушението е установено с устройство № 40071, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-1, км. 160+506, за което е представен протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка, както и становище относно техническата изправност на СКТ към датата на нарушението. Направено е ясно описание на нарушението по време и място на извършване.С оглед така направеното описание на нарушението, съдът счита, че липсва яснота и категоричност относно приетото от наказващия орган, а именно в какво се изразява нарушението – в липсата на валидна маршрутна карта или в липсата на валидна тол декларация за преминаването, което води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, съответно за какво нарушение следва да понесе отговорност, за да организира в пълен обем защитата си.

Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. Санкционната норма на чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.

5

10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП налагане на имуществена санкция в размер на 2 500 лв., каквато санкция е наложена и в настоящия случай. Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон. В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, действащ към датата на нарушението /ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. /, е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш. Този извод на съда не се променя и от нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице. Така изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с 6 квалифициран електронен подпис. На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо, тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Така изложеното се отнася и до нормите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП. В първата норма е предвидено, че при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в. Съответно във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми отново не е изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Поради изложеното, настоящата инстанция приема, че в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е 7 недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме че тя се отнася и до нарушенията по чл.