Решение № 240 от 22.04.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. М********, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М********, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АН.Я ЦЕКОВА при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от АН.Я ЦЕКОВА Гражданско дело № 20251630101865 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.

Направено е възражение за нищожност на договора.

Ищецът, ,,С******** (Люксембург)“ С******* (СН ( Luxembourg SARL), частно дружество с ограничена отговорност, учредено и съществуващо съгласно законите на Великото херцогство **********със седалище и адрес на управление ул.

„Ни*******, L-1253,

**********регистрирано в Търговския и дружествен регистър на **********чрез процесуалния си представител адвокат Ц. К., вписана в САК, е предявило иск СРЕЩУ ЕТ „И*********“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. М********, ж.к. Плиска, бл. 6, вх. ,,Б“, ет. 7, ап. 44, с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК

В исковата си молба твърди, че на 14.12.2021 г. между Лено АД, ЕИК ******, в качеството си на ,,Кредитор“', от една страна, и ЕТ „И*********", ЕИК ********, в качеството си на Кредитополучател и И*******, ЕГН **********, в качеството и на Солидарен и Ипотекарен длъжник, от друга страна, е сключен Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски № 6278 от 14.12.2021 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 10110 при нотариус Р******* П*****, вписан в Нотариалната камара с рег. № 601, с район на действие Районен съд - гр. М********. Като обезпечение на заемната сума в полза на Заемодателя е учредена договорна ипотека, обективирана в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 27, том VІІ, рег. № 10118, дело № 824 от 2021 г., при Нотариус Р******* П*****, с район на действие Районен съд - гр. М********, рег. № 601 на 1

Нотариалната камара, вписан в Имотния регистър при Агенцията по вписванията.

Между „Лено“ АД като „Цедент“, с ЕИК ****** от една страна и ,,С******** (Люксембург)“ С******* (СН (Luxembourg SARL), частно дружество с ограничена отговорност, учредено и съществуващо съгласно законите на Великото херцогство Люксембург, като „Цесионер" от друга страна, е сключен Договор за цесия от 19.11.2024г. с нотариална заверка на подписите. Заемополучателят и Солидарният и Ипотекарен длъжник са уведомени за извършената цесия по надлежния ред чрез изпратено уведомление с препоръчана писмо с обратна разписка, както и чрез предоставения в договор и-мейл адрес за кореспонденция.

Главницата по Договор за Бизнес кредит с Клиентски № 6278 от 23.04.2021 в размер на ЕUR 6,000.00 (шест хиляди евро) и е усвоена.

Както подробно е описано в Приложение 1 към Договора за кредит, Кредитополучателят дължи месечни погасителни вноски, като по посочената в Договор за Заем Бизнес кредит Клиентски № 6278 от 14.12.2021г. сметка на Кредитора, не са постъпвали редовни плащания по процесния Договор за Заем.

Поради настъпилата забава за изпълнение на задълженията по Договора за заем продължаваща 788 дни към 19.12.2024 г. Кредиторът използва правото си да обяви Заема за предсрочно и незабавно изискуем, като е уведомил Кредитополучателя И*******а, лично и в качеството й на ЕТ .,И*********“ с Покана за предсрочна изискуемост, връчени на 26.02.2025 г. от ЧСИ Мая И., с рег. № 748 на РКЧСИ и район на действие ОС М********.

Във връзка с подаденото заявление е образувано ч.гр.д.№ 624/2025 г. по описа на Районен съд – М********, ІІ състав. С издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК съдът е уважил подаденото заявление и е осъдил ЕТ „И*********“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. М********, ж.к.

П*********, да заплати в полза на „С******** (Люксембург)“ С******* заявените суми.

На 19.06.2025 г., Заявителят в производството по ч.гр.д. № 624/2025 г. по описа на Районен съд - М******** заявителят е уведомен със съобщение, че срещу Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и издадения към нея изпълнителен лист, е подадено възражение от длъжниците. Със същото съобщение съдът указва на заявителя за възможността в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви установителния си иск, който депозират в срок.

Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът ЕТ „И*********“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. М********, ж.к. П*********, дължи в полза на ищеца ,,С******** (Люксембург)“ С******* (СН (Luxembourg SARL), частно дружество с ограничена отговорност, учредено и съществуващо съгласно законите на Великото херцогство **********със седалище и адрес на управление ул. „Ни*******, L-1253, **********регистрирано в Търговския и 2 дружествен регистър на Люксембург, присъдените по ч. гр. д. № 624/2025 г. по описа на Районен съд - М********, ІІ състав суми, а именно:

5,475.12 (пет хиляди четиристотин седемдесет и пет евро и дванадесет евроцента) - предсрочно изискуема главница по Договор за Бизнес кредит с Клиентски № 6278 от 14.12.2021 г. ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 12.03.2025г. до окончателното изплащане на задължението;

2,100.12 (две хиляди и сто евро и дванадесет евро цента) по чл. 2.3, (а) и (б) - изискуема договорна лихва по смисъла на Приложение № 1Погасителен план към Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски № 6278 от 14.12.2021 г. за периода от 24.08.2023 г. до 26.02.2025 г.

Претендира разноските в заповедното и исково производство.

Ответникът, И*******а, с ЕГН ********** лично качество и в качеството си на ЕТ „И*******а, с ЕИК ********, със седалище и адрес: гр.М********, ж.к. “П****** чрез адвокат В. Л. М. - САК, в срока за отговор взема становище.

Завява, че предявените искове са допустими, но неоснователни по следните съображения:

Направено е възражение за нищожност на процесния договор за заем за бизнес кредит с клиентски № 6278 от 14.12.2021г., поради факта, че процесният договор за кредит е потребителски, сключен е с лице, в качеството му на потребител по смисъла на § 13,т.1 от ДР на ЗЗП, независимо от обстоятелството, че е наречен „Договор за бизнес кредит“ и е сключен от лицето И*******а, в качеството й на представител на ЕТ “И*******а“.

Отпускането на кредит от “Лено“ АД (по настоящем цедент), вписано като финансова институция в регистъра по чл. За от ЗКИ на ЕТ „И*********“ е с цел, лицето да не може да се ползва от разпоредбите на българското законодателство, гарантиращо потребителската защита, а от друга да се заобикалят разпоредбите на банковото законодателство относно условията за отпускане на ипотечни кредити на физически лица.

През 2019г. Ирена Страхилова иска да изтегли потребителски кредит от цедента „Ленно“ АД (старо наименование), ново „Лено“ АД. От дружеството й съобщават, че отпуска кредит само на търговци и може да й съдействат да регистрират ЕТ. За целта „Лено“ АД, съдейства и регистрира ЕТ „И*********“ с ЕИК ******** на 06.03.2019г. в АВ-ТР. Договорът за заем за бизнес кредит с клиентски № 6278 от 19.03.2019г. е сключен непосредствено след регистрацията на ЕТ.

Трайна и дългогодишна практика на „Лено“ АД е сключването на потребителски договори за кредит с еднолични търговци, с цел тези договори да се приемат за търговски. Предмета на дейност на ЕТ „И*********“ с ЕИК ******** „Разработване и реализиране на инвестиционни проекти; бизнес консултации; посредничество; комисионни сделки; рекламни и информационни услуги; изработване и поддържане на софтуер; сделки с интелектуална собственост и други сделки и дейности - незабранени със закон.“ е идентичен с предметна на дейност на са множество ЕТ регистрирани 3 със съдействието на „Лено“ АД с цел отпускане на„бизнес кредити“, като например ЕТ „Неделина - Недялка Добрева“, с ЕИК 205235417, ЕТ „ЕЛИ Елка Щърбанова“ , с ЕИК 206081406 и много други.

Процесният кредит е теглен изцяло за потребителски нужди. ЕТ „И*********“ с ЕИК ******** никога не е осъществява търговска дейност видно от приложеното Удостоверение с Изх. № 120192501291263/ 06.03.2025 г. издадено от НАП -ТД Велико Търново.

Доверителката й е работила и продължава да работи на трудови договори, както към датата на сключване на първия договор с „Лено“ АД през 2019г., така и по време на сключване на всеки следващ договори и по настояще, което обстоятелство се установява от приложената справката от НОИ.

От приложените банкови извлечения от личната сметката на доверителката и е видно, че тя е получавала сумите по нейна лична сметка посочена в договорите.

От същите банкови извлечения е видно, че тази сметка се използва единствено за лични нужди - получава детски надбавки, издръжка, погасяване на суми по бързи кредити и други, но не и от и за извършване на търговска дейност.

Ищецът по настоящето дело е завел три иска срещу доверителката и.

По гр. д. № 1738/2025г. по описа на РС-М******** от тяхна страна е предявен насрещен иск за обявяване на нищожност първият сключен договор за заем за бизнес кредит с клиентски № 6278 от 19.03.2019г. между доверителката и и „ЛЕНО“АД.

С оглед представените доказателства при сключването на договорите ответникът не е действала в рамките на търговска или професионална дейност, всички средства по отпуснатия заем са били предназначени и са използвани за личи нужди, т.е. е оборена презумпцията по чл.286, ал.3 ТЗ, че кредитът е потребителски. В същият смисъл е и последователна и трайна практика на ВКС по въпроса. Следователно договорите са сключени изцяло за потребителски цели.

Процесният договор не отговаря на императивните изисквания на Закона на кредите за недвижими имоти на потребители - освен, че съдържат множество неравноправни клаузи - скрити такси и комисионни, нищожна неустойка, не е посочен ГПР по кредита. При нищожен договор се дължи единствено главницата.

2. Освен, че договора е потребителски и липсва посочване на ГПР по него, налице са множество нищожни клаузи.

- чл. 2.1.(б).(i) - скрита такса в размер на 794,09 евро за юридическо обслужване;

- чл. 2.3 - раздела за неустойки;

- чл. 4.1. (k) е посочено, че кедитополучателят дължи неустойка във фиксиран размер от 2000,00 евро, което да обезщети кредитора за вредите, които той 4 претърпява при неизпълнение на задължението на заемателя да застрахова ипотекирания имот, предмет на обезпечението по заема;

- чл. 4.1. (r) - неустойка при отказ от кредита в размер на 3000,00 евро в едно с такси, разноски и лихви

- чл. 4.1. (s) - санкции при налагане на обезпечителна мярка върху ипотекирания имот.

- Целият раздел за разноски.

Клаузата на чл. 2.3., (с) от договора, с което е уговорена неустойката при неизпълнение е нищожна поради нарушаване на добрите нрави между страните, независимо дали са търговци или не.

По процесният договор, съгласно чл. 2.3., (с), уговорения лихвен процент на неустойката за забава от 0, 14 % на ден , месечната база възлиза на 4,20 %, а за година неустойката се равнява на 51,1 %, което надвишава пет пъти размера на законната лихваq служеща за критерий при определяне размера на очакваните вреди за кредитора. При така определения размер на неустойката главният дълг нараства повече от един и половин пъти за период от една година. Посоченото съотношение между размера на очакваните вреди и уговорената неустойка не може да определи неустоeчната клауза дефинитивно като нищожна, но води до извод за значително надхвърляне на нейната обезщетителната функция до степен., съизмерима с неоснователно обогатяване за кредитора, а наличието на учредена в полза на кредитора договорна ипотека, навежда до извод за превишаване на обезпечителната й функция. Начинът на уговаряне на неустоечната клауза води до значително нарастване на дълга, което не може да се приеме като стимулиращ кредитополучателя да изпълни, респективно да се приеме, че същата е уговорена в рамките на присъщата й санкционна функция. Още към момента на сключване на процесния договор за заем уговорената неустойка създава възможност за несправедливо обогатяване на кредитора, накърнява добрите нрави и обуславя нищожност на клаузата на основание чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД.