Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 361 от 27.05.2019, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно търговско дело 125/2019
Вид
Определение № 361
Подписан
27.05.2019
Състав
МАРИЯ ИВАНОВА ХРИСТОВА, РАДОСЛАВ КРЪСТЕВ СЛАВОВ, ДАРИНА СТОЯНОВА МАРКОВА ВАСИЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс

О П

Р Е Д Е Л Е Н И Е

№___________ гр.

Варна, _____.05.2019г.

ВАРНЕНСКИ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ

СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА М.

МАРИЯ ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия М.Христова ч.т.д.№125 по описа за 2019г. на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба вх.№1932/01.04.2019г. от „Технокар“ ЕООД, гр.Варна, чрез адв.Костадинова, за допълване на постановеното по делото определение №298/24.01.2019г. в частта за разноските, като на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на молителя се присъдят направените за настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Твърди се, че по делото са представени доказателства за заплащане на договореното от ответника по жалбата – молител възнаграждение и списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по молбата Община Вълчи дол с писмен отговор, чрез адв.М., оспорва искането като неоснователно. Излага, че поради характера на определението, с което се допуска или привлича трето лице – помагач, разноски в производството не се дължат както на страната, която го е инициирала, така и на насрещната страна.

Производството е такова по спорна съдебна администрация, при която съдът е сезиран с искане да разреши спор между страните по делото за надлежните участници в хода на същото, а не за разрешаване на спора по отношение на правата, предмет на исковете. С оглед на което и разноски не следва да се присъждат.

В условие на евентуалност, ако съдът счете искането за основателно, то в този случай прави възражение за прекомерност на заплатения от молителя адвокатски хонорар, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, разглеждането му в закрито съдебно заседание без явяване на страните и техните представители.

По същество моли съда да отхвърли искането като неоснователно, а в условие на евентуалност да намали размера на претендираното възнаграждение до минималния такъв, определен в Наредба №1/2004г.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото намира за установено следното:

Производството е образувано по частна жалба от Община

Вълчи Дол, чрез адв.М., срещу определение №298/24.01.2019г. по т.д.№1263/2018г. на ВОС, с което е отказано конституиране на Агенция за държавна финансова инспекция, в качеството й на трето лице – помагач на страната на жалбоподателя – ищец.

Производството е приключило с влязло в сила определение №181/20.03.2019г., с което обжалваното определение е потвърдено. В същото съдът не се е произнесъл за дължимостта на направените в производството разноски.

В подадения от молителя „Технокар“ ЕООД писмен отговор по частната жалба изрично е направено искане за присъждане на разноските за производството, като са приложени доказателства за извършването им – договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че заплащането на договорения адвокатски хонорар е направено в брой.

Съдът е сезиран с искане за допълване на постановеното по делото определение в частта за разноските, по реда на чл.248 от ГПК, поради което същото е допустимо, независимо от липсата на представен списък по чл.80 от ГПК /в този смисъл е т.8 от ТР №6/2012г. ОСГТК на ВКС/.

От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.81 от ГПК съдът се произнася по въпроса за разноските при приключване на производството. Систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.81 във вр. с чл.78 от ГПК води до извод, че актът, с който се приключва производството по делото е решение, с което се уважава или отхвърля предявения иск или определение за прекратяване на производството, тъй като отговорността за разноски възниква именно в посочените хипотези. При наличие на висящо производство пред ВОС по основателността на предявените искове, претенцията за разноски на молителя, включително и за настоящото производство, е обусловена от изхода по спора. Разпоредбите уреждащи отговорността за разноски не могат да се тълкуват разширително, поради което и с оглед обстоятелството, че постановеното по настоящото дело определение не разрешава спора по същество, то съдът не следва да се произнася по разноските направени само в това производство /определение по ч.т.д.№2833/2018г. на ВКС/.

Ето защо, при постановяване на определението по делото съдът не е присъдил разноски и не са налице предвидените в ГПК основания за допълването му по реда на чл.248 от ГПК, като искането в този смисъл следва да бъде оставено без уважение /в този смисъл е и определение по ч.т.д.. 2633/2018г. на ВКС/.

Водим от горното, съдът

О П

Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№1932/01.04.2019г. от

„Технокар“ ЕООД, гр.Варна, чрез адв.Костадинова, за допълване на определение №298/24.01.2019г. по ч.т.д.№125/2019г. на Апелативен съд – Варна в частта за разноските, по реда на чл.248 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: