Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 39 от 03.02.2020, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Търговско дело 121/2019
Вид
Решение № 39
Подписан
03.02.2020
В сила
03.03.2021
Състав
РАДОСТИНА КОСТОВА КАЛИМАНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • §2, ал. 1 · Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г.
  • чл. 13, ал. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 35 · Закон за здравното осигуряване
  • чл. 28 · Конституция на Република България
  • чл. 22 · Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер 501 Година 2020, 03.02 Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд ……..…….………… граждански състав ………………………….

На двадесети ноември …………………..……… Година две хиляди и деветнадесета В публично заседание в следния състав:

Председател: Радостина Калиманова

Членове: ……………………………………

Съдебни заседатели: ..………………………………….

Секретар ………………………… Станка Чавдарова …………………...…………………… Прокурор …………………………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ………...…… Р. Калиманова ….………………………… търговско дело номер ……. 121 .………… по описа за ….… 2019 ..….. година.

Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по повод исковите претенции на „СБР-Несебър“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Несебър, ул. „Хан Крум“ № 31, представлявано от Цветан Димитров Гергов и Галина Труфанова Кърчева чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес град София, бул. „Витоша“ № 4, ет. 3, кантора 6 против Национална здравноосигурителна каса, БУЛСТАТ *********, с адрес град София, ул.

„Кричим“ № 1, представлявана от Денчо Дечев за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 58080 лева, представляваща реално извършена и отчетена надлимитна дейност, от която сумата от 6600 лева за периода 01.02.2016 година - 29.02.2016 година, 4620 лева за периода 01.03.2016 година - 31.03.2016 година, 9240 лева за периода 01.10.2016 година - 31.10.2016 година, сумата от 34980 лева за периода 01.11.2016 година - 30.11.2016 година и сумата от 2640 лева за периода 01.12.2016 година - 31.12.2016 година, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сторените съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

В исковата молба се поддържат от ищеца твърдения, че между него и ответника бил сключен индивидуален договор № 021378/19.02.2015 година за оказване на болнична помощ по клинични пътеки с номера: №№ 236, 237, 238, 239, 241, 242, 243, 244 на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО и в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2015 година, както и допълнително споразумение № 21/19.05.2016 година към него. По силата на същия, ищецът се явявал изпълнител на болнична медицинска помощ на задължително здравноосигурени лица по клинични пътеки, а ответникът чрез Директора на РЗОК- Бургас се задължил да заплаща ежемесечно уговорените дейности.

Съгласно клаузите на договора, ищецът се задължил да оказва болнична помощ при спазване на установените изисквания и правила за провеждане на диагностика и клинично лечение на заболяванията, както и регистриране на извършените дейности, включени в клиничните пътеки.

Трябвало да разполага с необходимите медицински специалисти на трудов договор, да осигурява необходимата за извършването на договорените дейности медицинска апаратура, както и да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност. Било предвидено още, да не изисква заплащане или доплащане от здравноосигурените лица за дейността, предмет на договора и редица други задължения. В изпълнение на посочените уговорки, ищецът бил извършил дейността по описаните клинични пътеки и отчел същата по надлежния ред, като съставял пълни, точни и непротиворечиви ежедневни отчети, включващи пълно описание на постъпилите и изписани пациенти за предходното денонощие и извършените медицински дейности. Ежедневните отчети били своевременно подавани по електронен път до РЗОК - Бургас. С тях били отчетени реално извършените медицински дейности, включващи и надлимитните такива, като последните не били заплатени от ответника.

Сочи се, че в договора не била предвидена възможност, след изчерпване на предварително определените стойности, лечебното заведение да прекрати извършването на възложените му дейности, поради което за м. февруари 2016 година, март 2016 година, октомври 2016 година, ноември 2016 година и декември 2016 година от страна на „СБР - Несебър“ АД била извършена и отчетена дейност на стойност над делегирания бюджет на болницата. Посочените дейности били обозначени като „надлимитни“, поради което не били включени в месечните фактури и спецификацията към тях. Изтъква се, че сумите на отчетените медицински дейности по дати съответствали на сумите и на месечния отчет. Обемът на извършената медицинска дейност, отчитана с ежедневни отчети съвпадала с тази от месечния отчет, но „надлимитните“ дейности, за които нямало издадени фактури не били включени в месечната спецификация към съответната месечна фактура, тъй като след отчитане от изпълнителя на всички извършени дейности за съответния месец, възложителят едностранно изпращал указание кои медицински дейности ще заплати, съответно същите следвало да бъдат включени в месечната спецификация и представлявали стойността на фактурираните дейности за месеца. Дейностите определени едностранно от ответника като „надлимитни“ не се включвали нито в месечната спецификация, нито в месечната фактура.

На следващо място се посочва, че договора, който ответникът сключвал с изпълнителите на медицинска помощ, представлявал по своята същност съглашение между равнопоставени правни субекти, насочено към постигането на правен резултат, желан и от двете страни. Той бил предвиден в закона като възможност за лечебните заведения, но не и като тяхно задължение и условията, при които се сключвал целели единствено създаване на гаранции за правата на изпълнителите на медицинска помощ. В тази връзка се посочва от ищеца, че в Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ били уредени основните принципи на задължителното здравно осигуряване, между които: отговорност на осигурените за собственото им здраве; равнопоставеност на осигурените при ползването на медицинска помощ и свободен избор от осигурените на изпълнители на медицинска помощ. Било регламентирано и правото на задължително осигурените лица да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК. На здравноосигурените лица срещу задължителното им участие при набиране на здравните вноски, законът давал правото да получават медицинска помощ като изберат болничното заведение и лекуващия лекар, поради което ответникът бил длъжен да осигури бюджет, като заплати разходите за лечението на това лице, в която болница то било избрало да се лекува.

Прави се извод, че ответникът следвало да заплати и надлимитните дейности, тъй като за ищеца като лечебно заведение не била предвидена възможността, след изчерпване на предварително определените стойности, да прекрати извършването на възложените му дейности, нито да ограничи приема на здравноосигурени лица, съобразно лимита на договорените средства.

Ищецът твърди, че клаузите от процесния договор, въвеждащи ограничение на заплащането на извършените дейности до установения от възложителя лимит били нищожни. Като такива са посочени разпоредбите на чл. 40, ал. 2 и ал. 3 от договора, съответно, чл. 34, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от допълнителното споразумение към него, които предвиждали, че възложителят заплаща на изпълнителя извършена и отчетена дейност в рамките на стойностите, посочени в Приложение № 2 и че изпълнителят не можел да отчита дейности на стойност, надвишаващи утвърдения месечен лимит. Счита, че тези клаузи противоречали на императивната норма чл. 35 от ЗЗО, поради което и не пораждали действие.

Съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея на ответника, с указания за възможността да подаде писмен отговор. В указания от закона и съда срок ответникът НЗОК е депозирал такъв. Със същия са изложени съображения по основателността на предявените против него искове. Сочи се в тази насока, че те са допустими, но неоснователни, като са оспорени по основание и размер. На първо място е заявено, че за ответника не било налице задължение да заплати претендираната от ищеца сума по договора, тъй като тя била над определените стойности на медицински дейности по него. В тази връзка се позовава и на чл. 4 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, съгласно който Надзорният съвет на последната определя и утвърждава за всяка районна здравноосигурителна каса годишна обща стойност на разходите за здравноосигурителни плащания на изпълнителите на болнична медицинска помощ, разпределена по месеци.

Алтернативно е оспорил размера на иска, поради недоказаност на спешността на извършените хоспитализации и на спазен лечебно-диагностичен алгоритъм по съответните клинични пътеки.

На следващо място ответникът е посочил, че договорите, на които е основана претенцията, били особен вид договори, за които се прилагали правилата на специалния ЗЗО, което изключвало приложението на общите правила на ЗЗД. Подчертал е, че съгласно преходните и заключителни разпоредби на договора за неуредените въпроси се прилагали ЗЗО, НРД и действащите относими нормативни актове. В тази връзка е посочил, че независимо, че отношенията на страните се регулирали от договори, за същите били налице специални разпоредби, които уреждали включително и статута им.

Твърди се, че ответникът чрез директора на РЗОК сключвал договори с изпълнители на болнична медицинска помощ за закупуване на видовете медицински дейности в рамките на утвърдените за съответната РЗОК стойности. За всеки изпълнител се определяла месечна стойност по видове дейности в съответствие с ЗБНЗОК.

Посочил е, че претендираните суми били над определените стойности, поради което за него не съществувало задължение да ги заплати на ищеца. Подчертал е, че задължението на НЗОК било да заплаща извършването на определените в договора дейности, отчетени по съответния ред, но в рамките на предварително определените стойности по чл. 4 от ЗБНЗОК за 2016 година, което задължение той добросъвестно бил изпълнил.

Оспорил е на следващо място твърдението на ищеца за нищожност на клаузите на процесния договор. В тази връзка е посочил, че определянето на обема на дейност и на максимална месечна стойност на болничната помощ били част от съществените условия на договора. Посочените в Приложение № 2 към договора стойности били определени в съответствие със Закона за бюджета на НЗОК за съответната година и били обвързани от бюджетните му средства.

Заявил е, че клаузите не били в противоречие и с добрите нрави, като в тази връзка счита, че такова противоречие би било налице, когато изпълнителят извърши нещо, което не е уговорено и съответно изисква заплащането му, въпреки противоречието му с императивни норми.

Ответникът твърди, че обемът на медицинските дейности се определял нормативно с приемането на ЗБНОЗК. В рамките на определения бюджет, НЗОК определял за всяка РЗОК годишна обща стойност на разходите, разпределена по месеци, а от своя страна те определяли стойността за посочените по-горе дейности към договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ, разпределени по месеци. Посочва, че стойностите, определени от РЗОК и тяхното изменение се утвърждавали от Надзорния съвет на НЗОК. Изпълнението на дейностите се контролирало по месеци и се коригирало на тримесечие в рамките на утвърдените разходи по бюджета на НЗОК. Надзорният съвет на НЗОК приемал правила за условията и реда за определяне и изменение на определените стойности и за осъществяване на контрол и корекции, както и използване на средства от резерва по чл. 1, ал. 2, ред 1.4 от ЗБНЗОК за плащане на разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на утвърдените/ коригирани средства по договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ. Заявява се, че тази нормативна уредба имала императивен характер, тъй като бюджетът на НЗОК не бил неограничен, а бил в определени рамки, в които ответникът администрирал.

Законът определял ответникът като орган, който администрира бюджета, а не като орган, който администрира болнична помощ.

На следващо място ответникът е посочил, че съгласно сключеният между страните договор, ищецът се бил задължил да извършва болнична медицинска помощ при условията, обхвата, обемите и цените, посочени в него.