Решение № 133 от 03.11.2025, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Луковит, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА при участието на секретаря М.Х.Д. като разгледа докладваното от НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20254320100028 по описа за 2025 година

Луковитски районен съд е сезиран с искова молба от Н. Ф. Н., ЕГН ********** с адрес: [заличен адрес по GDPR чрез адв. Д. Г. от АК – Л., служебен адрес: гр. [заличен адрес по GDPR срещу „К. ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, представляван от процесуалния представител адв. Х.М. от САК. С молбата се иска от съда да признае за установено, че клаузата на чл. 18 (1) от Договор за потребителски кредит №****., сключен между Н. Ф. Н., ЕГН ********** и „К." ЕООД, ЕИК ****, уреждащ начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, както й да признае за установено, че чл. 13, ал. 2 от Договор за потребителски кредит №****, сключен между Н. Ф. Н., ЕГН ********** и „К." ЕООД, ЕИК ****, уреждащ разходите за извънсъдебно събиране на вземания в тежест на потребителя е нищожен на осн. чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е „К." ЕООД, ЕИК **** е предявил насрещен иск, с който на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД иска от съда да осъди Н. Ф. Н., ЕГН ********** да заплати на дружеството 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева, представляващи неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № №****, ведно със законна лихва от датата на подаване на насрещния иск до окончателно плащане. При условията на евентуалност, в случай, че целият договор бъде обявен за недействителен на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 23 ЗПК иска от съда да осъди Н. Ф. Н. да заплати на дружеството 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на насрещния иск до окончателно плащане.

Предявени са обективно съединени установителни искове: иск за провъзгласяване за нищожна на клаузата на чл. 18 (1) от Договор за потребителски кредит №****, сключен между Н. Ф. Н., ЕГН ********** и „К." ЕООД, ЕИК ****, уреждащ начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПП, както и иск за провъзгласяване за нищожна на клаузата на чл. 13, ал. 2 от Договор за потребителски кредит №****, сключен между Н. Ф. Н., ЕГН ********** и „К." ЕООД, ЕИК ****, уреждащ разходите за извънсъдебно събиране на вземания в тежест на потребителя с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 10а, ал.

1

2 ЗПК, вр. с чл. 143, ал. 2, т. 3 ЗЗП.

Предявен е насрещен осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а при условията на евентуалност осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Ищеца извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че сключил с ответника договор за потребителски кредит № ****, по силата на който бил задължен да възстанови стойността на предоставената му в заем сума, в размер на 1500, 00 лева, с изплащането на осемнадесет на брой погасителни вноски, при ГПР от 62, 84 % и фиксирана лихва в размер на 50 %. В договора било предвидено, че кредитът следва да бъде обезпечен с поръчители - физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия или банкова гаранция. Твърди, че в чл. 18, ал. 1 от процесния договор било предвидено, че в случай на непредоставяне на обезпечение на кредита, потребителят дължал неустойка в размер на 2880, 86 лева, чийто размер бил определен за целия срок на договора, който изтичал на 15.01.2026г. Ищеца твърди нищожност на клаузата на чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 6 от Договора, уреждаща начисляването на неустойка. Счита, че предвидената неустойка представлявала скрито възнаграждение в полза на кредитодателя, което не е включено в ГПР. Поддържа, че уговорената неустойка противоречала на добрите нрави, като е изложил доводи и за неравноправност на клаузата, по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПК, поради необосновано високия й размер. Поддържа, че предвидените разходи за неустойка имат за цел заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Претендира и нищожност на клаузата на чл. 13, ал. 2 от Договора, съгласно която в случай на забава или неизпълнение на задълженията по договора, кредиторът може ла предприеме действия за извънсъдебно събиране на вземанията към кредитополучателя, а именно - изпращане на съобщения, покани и уведомления на посочените от кредитополучателя адреси, периодично информиране на кредитополучателя за допуснатите забави и възможностите за изпълнение чрез провеждане на телефонни разговори и извършване посещения на посочените от кредитополучателя адреси за връчване на покани, съобщения и уведомления, които действия са за сметка на кредитополучателя. Съгласно въпросната Тарифа за такси и разходи на уебсайта на ответника: Разходите за събиране на вземането при забава в плащането на вноска се изразяват в изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, посещения на адреса на заемателя, действия по отлагане на прехвърлянето на просрочено задължение от Дружеството към агенция за събиране на вземания. Съответните действия зависят от дните забава за плащане на погасителна вноска и вида на кредитния продукт. Разходите се правят еднократно и сборът им не може да надвишава 135 лв. за продукти Кредит до заплата и Потребителски кредит, за целия период на Договора. Отделно от това: При забава от 60 (шестдесет) дни за Продукт Кредит до заплата и при забава от 90 (деветдесет) дни за Продукт Потребителски кредит, се начислява еднократно сума в размер на 10% от остатъка на дължимата по съответния договор сума до цялостно погасяване. Посочените разходи са дължими за отлагане на започване на процедура за принудително изпълнение по просрочено задължение.

Поддържа се, че тази неустойка няма присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции, а е просто средство за обогатяване на кредитора и определено води до скрито оскъпяване на кредита. Сочи се, че клаузата противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление на кредита. Поддържа, че клаузата на чл.

13, ал. 2 от Договора за заем е нищожна на основание чл. 10а, ал. 2, чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК.

Счита, че клаузата на чл. 13, ал. 2 от Договора за заем е нищожна на основание чл.

10а, ал. 2, чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК и се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 3 ЗЗП.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Взема становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията на ищеца относно нищожност на процесните клаузи от договор, като поддържа че същият отговаря на 2 изискванията, заложени в ЗПК. Твърди, че клаузата за неустойка е действителна и индивидуално договорена, като същата представлявала санкция за виновно неизпълнение на договора, при изначално определени параметри. Сочи, че разходите за извънсъдебни действия на кредитора спрямо длъжника в случай на неизпълнение от страна на последния не представляват такси по договора. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от ищеца.

В срока за отговор ответникът „К." ЕООД, ЕИК **** е предявил насрещен иск, с който на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД иска от съда да осъди Н. Ф. Н., ЕГН ********** да заплати на дружеството 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева, представляващи неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № №****, ведно със законна лихва от датата на подаване на насрещния иск до окончателно плащане. При условията на евентуалност, в случай, че целият договор бъде обявен за недействителен на осн. чл. 55, ал.

1 ЗЗД, вр. с чл. 23 ЗПК иска от съда да осъди Н. Ф. Н. да заплати на дружеството 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на насрещния иск до окончателно плащане.

В отговора по насрещният иск е посочено, че главният иск е допустим, но неоснователен. Претендира се, че договор за кредит №****. е нищожен, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, поради което следва да се отхвърли главният иск.

В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира молба, чрез процесуален представител – адвокат Д. Г., с която заявява, че поддържа исковата молба и отговора по насрещната искова молба. Не прави възражения по доклада. Моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените разноски. Претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за установителен иск с цена на иска 2880,86 лева в размер на 705, 71 лв. и възнаграждение по чл. 38 ЗА за установителен иск с цена на иска 135,00 лева в размер на 480,00лв.

В открито съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира молба, чрез процесуалния си представител – адвокат Х.М., с която изразява готовност за решаване на спора в процедура по медиация. Моли съда да отхвърли предявените от ищеца искове като неоснователни и да уважи предявеният насрещен иск като присъди и сторените в производството разноски. Претендира адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева. Прави възражение относно адвокатското възнаграждение на ищеца.

Във връзка с изразената от ответника готовност за решаване на спора в процедура по медиация е предоставена възможност за становище от ищеца. В отговора ищеца е посочил, че предвид извънпроцесуалното поведение на ответното дружество и по – конкретно уронващите авторитета на длъжника методи за събиране на просрочени задължения, няма интерес към провеждане на информационна среща и уреждане на спора чрез медиация. моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно между страните е, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит №****. с предоставена заемна сума от 1500 лв., с посочена в него договорна лихва 50%, ГПР 62,84%. В договора е включена клауза в чл. 18, ал. 1 предвиждаща, че в случай на непредоставяне на обезпечение на кредита, потребителят дължал неустойка в размер на 2880, 86 лева.

В чл. 13, ал. 2 от договора се съдържа клауза, съгласно която в случай на забава или неизпълнение на задълженията по договора, кредиторът може ла предприеме действия за извънсъдебно събиране на вземанията към кредитополучателя, а именно - изпращане на съобщения, покани и уведомления на посочените от кредитополучателя адреси, периодично информиране на кредитополучателя за допуснатите забави и възможностите за изпълнение чрез провеждане на телефонни разговори и извършване посещения на посочените от 3 кредитополучателя адреси за връчване на покани, съобщения и уведомления. В случаите по предходното изречение кредитополучателят заплаща сторените от кредитора разходи за събиране на просрочените вземания съгласно Тарифата за таксите и разходите, събирани от „К. ЕООД, във връзка с договорите за потребителски кредит, сключени чрез интернет.

Съгласно Тарифата за такси и разходи на уебсайта на ответника: Разходите за събиране на вземането при забава в плащането на вноска се изразяват в изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, посещения на адреса на заемателя, действия по отлагане на прехвърлянето на просрочено задължение от Дружеството към агенция за събиране на вземания. Съответните действия зависят от дните забава за плащане на погасителна вноска и вида на кредитния продукт. Разходите се правят еднократно и сборът им не може да надвишава 135 лв. за продукти Кредит до заплата и Потребителски кредит, за целия период на Договора. Отделно от това: При забава от 60 (шестдесет) дни за Продукт Кредит до заплата и при забава от 90 (деветдесет) дни за Продукт Потребителски кредит, се начислява еднократно сума в размер на 10% от остатъка на дължимата по съответния договор сума до цялостно погасяване. Посочените разходи са дължими за отлагане на започване на процедура за принудително изпълнение по просрочено задължение.