Определение № 54 от 21.01.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 54 гр. Перник, 21.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500005 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 841/18.09.2025г., постановено по гр.д. № 1615/2025 г. на Районен съд – Перник е отхвърлен иска по чл. 31 ЗЗД на С. А. Д., ЕГН **********, срещу К. Н. Д., ЕГН **********, за унищожаване на пълномощно с рег. № 7026/05.07.2012 г. по описа на нотариус Румен Манов, рег. № 141 при НК, с което майката на двете страни - Н. А. Н., е упълномощила К. Н. Д. да управлява и да се разпорежда с лек автомобил ***** с рег. № **** с шаси № *****. С решението съдът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е възложил в тежест на С. Д. разноските по делото.

В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от С. А. Д., с която се обжалва първоинстанционното решение като се твърди, че същото е незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Основанията за обжалване на горепосочения съдебен акт са следните: Неправилна правна квалификация и нарушение на диспозитивното начало – в исковата молба първоначално е посочен обобщен диапазон от правни основания — чл. 2631 ЗЗД, което е допустимо при първоначално формулиране на иск. Впоследствие, в становището от 13.09.2025 г. с рег. №22301/15.09.2025 г., искът е конкретизиран и ограничен до чл. 26, 27, 29 и 30 ЗЗД. Въпреки тази конкретизация, съдът е постановил решение по чл. 31 ЗЗД — основание, което не е изрично посочено и не е поддържано от ищеца нито в исковата молба, нито в уточнението, като е отхвърлил иск, който не е бил предявен. Решението не отговаря на предмета на спора и игнорира представените доказателства. Неправилна интерпретация на медицинските доказателства – съдът е направил медицински изводи, без да притежава специални знания в областта на медицината и клиничната психология, като е приел, че „начални когнитивни нарушения“ не възпрепятстват разбирането на документ. Това е произволна преценка, извършена без съдебномедицинска експертиза. Липсата на медицински познания и непознаването на специализираната терминология е довело до погрешна интерпретация на представените медицински документи. Съдът неправилно е счел, че „начални“ е времево 1 понятие. В действителност то определя степента на нарушенията, а не времето на тяхното възникване. Също така датата на издаване на експертното решение на ТЕЛК не е дата на възникване на увреждането - комисията само е констатирала наличието на вече съществуващите когнитивни нарушения.

Изцяло неверни и подвеждащи са твърденията, че „прегледът е извършен на 25.10.2012 г.“ и че ЕР на ТЕЛК „поставя диагноза“. Трудово-експертната лекарска комисия (ТЕЛК) не извършва прегледи и не поставя диагнози. Диагнозата се поставя от лекуващия лекар или от специализирано медицинско звено (болница, клиника), въз основа на прегледи, изследвания и лечение. ТЕЛК извършва оценка на трайно намалената работоспособност или вида и степента на увреждане, като се базира на вече поставена диагноза; анализира медицинската документация (епикризи, изследвания, образна диагностика и др.); потвърждава наличието на заболяване, но не го диагностицира наново. Да поставя нова диагноза — това е извън компетентността на ТЕЛК. На 25.10.2012 г. комисията само е констатирала наличието и степента на съществуващите увреди въз основа на наличните медицински документи. От приложената медицинска документация е видно, че от 2001 г. майка ми е страдала от постинсултен синдром в резултат на хеморагичен инсулт и мозъчна операция, с трайни неврологични и когнитивни увреждания, които нямат „давност“.

Постинсултен синдром е състояние, при което се наблюдават отклонения в паметта (особено краткосрочната), вниманието, концентрацията, способността за планиране и вземане на решения, речта и ориентацията. Тези нарушения са клинично значими и влияят върху цялостното функциониране на индивида. Наличието на начални когнитивни нарушения предполага невъзможност за разбиране и преценка, особено в контекста на тежко онкологично и неврологично състояние, а ТР №5/2020 г. на ВКС изрично посочва, че сключеният договор е унищожаем, когато дееспособно лице не е могло да разбира или ръководи действията си. Липса на съдебно-медицинска експертиза въпреки че спорът е изцяло основан на здравословното състояние на упълномощителката, съдът не е назначил съдебно-медицинска експертиза, каквато е задължителна съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК. В нарушение на процесуалните правила съдът се е произнесъл по въпроси извън неговата компетентност, в противоречие със заключенията на медицинските специалисти в наличните медицински документи, без да изясни обективно състоянието на лицето към момента на сделката. Нарушение на чл. 6 §1 от Европейската конвенция за правата на човека - Решение №841/18.09.2025 г. по гр.д. №1615/2025 г. на Районен съд - Перник представлява съдебен акт, който поражда основателни съмнения в безпристрастността на съда и нарушава правото на справедлив процес съгласно чл. 6 §1 от ЕКПЧ. Съдът е пренебрегнал доказателствата, произнесъл се е по непредявен иск и е отказал назначаването на експертиза по въпрос от медицински характер, което представлява съществено процесуално нарушение. Въз основа на подробно изложените доводи и оплаквания се иска отмяна на първоинстанционното решение в цялост и постановяване на ново, с което да бъде уважен предявеният иск и да се прогласи нищожността, респ. унищожаемостта на пълномощно с рег. №7026/05.07.2012 г. по описа на нотариус Румен Манов, на основание чл. 26, 27, 29 и 30 ЗЗД. Прави се искане са бъдат присъдени съдебни разноски в полза на жалбоподателката в размер на 1000 лв. за двете инстанции. С въззивната жалба се моли, при констатиране на необходимост, да бъде назначена съдебно-медицинска експертиза.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна – К. Н. Д..

С определение № 3444 от 03.11.2025 г. Районен съд – Перник е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК на С. А. Д., съдържаща се във въззивна жалба с вх. № 25636/13.10.2025 г.

В срок, срещу така постановеното определение, е депозирана въззивна /частна/ жалба от С. А. Д., с която атакуваният акт на първата инстанция се сочи за неправилен и 2 незаконосъобразен, постановен в нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът е направил неправилна преценка за разумност на разноските, като излага подробни съображения в тази насока. В продължение намира, че присъждането на адвокатски хонорар в размер на 1000 лева при липса на реална адвокатска дейност е неоснователно обогатяване и нарушава принципа на съразмерност. Моли се съда за отмяна на атакуваното определение, като решението бъде изменено в частта за разноските и се намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Прави се искане за присъждане на разноски по настоящата жалба в полза на жалбоподателя.

В срок не е постъпил отговор на въззивната /частна/ жалба от ответната страна – К. Н.

Д..

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбите са допустими и са съобразени с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

С оглед правомощията си по чл.267 ГПК и предвид наведените в жалбата оплаквания и доводи за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционното решение и за допуснати от първата инстанция нарушения, че РС не е назначил съдебно-медицинска експертиза въпреки че спорът е изцяло основан на здравословното състояние на упълномощителката, което е попречило на използването на експертиза за установяване на съответния твърдян от страната факт, въззивният съд намира, че е налице доказателствена непълнота относно доказателства, които се събират и служебно от съда /експертиза/ относно установяването на твърдяните от жалбоподателката-ищца факти, което е допуснато от първоинстанционния съд процесуални нарушения по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК.

Предвид дейността на въззивния съд, който дължи собствени фактически и правни изводи, въз основа на фактическия и доказателствен материал, събран както от него, така и от първата инстанция и правомощията на въззивния съд по чл. 195 ГПК, и когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване и след като въззивната жалба съдържа оплакване в посочения смисъл, въззивният съд следва служебно да допусне комплексна съдебно-медицинска експертиза и служебно да бъдат поставени от съда задачи относно установяването на горните факти - здравословното състояние на упълномощителката, на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт – в случая жалбоподателката-ищца /т. 3 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Въззивният съд намира, че останалите доводи и оплаквания в жалбата, извън вече обсъдените по-горе възражения и оплаквания, касае допустимостта и правилността на първоинстанционното решение, вкл. фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, която преценка въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото определение имат характер на окончателен доклад на жалбите и отговорите по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

ДОПУСКА комплексна съдебно-медицинска експертиза със задача: след запознаване с доказателствата по делото, както и чрез изследване на всички други необходими данни и на относимата медицинска документация за извършване на експертизата, с които разполагат страните, трети лица и учреждения, включително и при необходимост чрез издаване от съда 3 на нарочни съдебни удостоверения, да даде заключение по въпросите:

1. Какво е обективното здравословно състояние на Н. А. Н. към датата на пълномощно с рег. № 7026/05.07.2012 г. по описа на нотариус Румен Манов, рег. № 141 при НК и в резултат на него Н. А. Н. била ли е ориентирана за време и място и бил ли е в състояние да изразява легитимна воля да ръководи сама действията и постъпките си към датата на подписване на пълномощното?

2. Каква е причината за смъртта на Н. А. Н. , като посочи конкретната диагноза и нейните характеристики и протичащите симптоми?

3. Какво е отражението на заболяването на Н. А. Н. за правилната преценка на извършените от нея действия както и имала ли е съответни поражения върху зрението с оглед невъзможността й за четене на текст и да положи ръкописен подпис върху документа и в какво се е изразявала тя, както и отразила ли са се тези поражения върху зрението на нейното умствено състояние и свойството й да разбира действията и постъпките си към датата на подписване на пълномощното?

ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изготвяне на експертизата в размер общо на 500 лв. или 255,65 евро, вносими от жалбоподателя С. А. Д. в 3-дневен срок от връчване на определението по сметка на ОС – Перник.

НАЗНАЧАВА за вещи лица д-р Б. М. С.- невролог и д-р А.П. А. - специалист по психиатрия и съдебна психиатрия, на които да се съобщят поставените задачи и да се призоват след представяне на доказателства от жалбоподателя С. А. Д. за внесен депозит, съгласно чл. 160, ал. 2 ГПК.

УКАЗВА на жалбоподателя С. А. Д., че при невнасяне на определения депозит за експертизата, това може да е основание за съда да приложи последиците на чл. 161 ГПК при постановяване на решението, като може да приеме за недоказани фактите, за чието изясняване се назначава експертизата.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 25.02.2026 г. от 11,00 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вещите лица да се призоват и им се съобщят поставените задачи с връчване на препис от настоящото определение, след представяне на доказателства от жалбоподателя С. А. Д. за внесен депозит, съгласно чл. 160, ал.2 ГПК.