Определение № 10507 от 18.09.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10507 гр. Варна, 18.09.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20233110110047 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 64022/07.08.2024 г. от ответницата Д. Н. Г., чрез адв. С.

Л., с искане за допълване на постановеното по делото Определение № 7055 от 21.06.2024 г. в частта за разноските.

Излага се в молбата, че предвид прекратяването на производството по делото, съобразно направеното оттегляне на претенцията от страна на ищеца, в полза на молителя се следват разноски, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в размер на 1 200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът П. Х. Д., чрез адв. Н. А., е депозирал отговор на молбата, в който се поддържа становище за нейната основателност. Релевирано е възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и това, че ответницата се явява собственик на 1/24 ид.ч. от спорния имот, респ. данъчната оценка за посочената част е в размер на 1 948,89 лв., поради което ищецът счита, че исканият хонорар е в необосновано висок размер. Съобразно посоченото, се иска редуциране на адвокатското възнаграждение, но не в по-малък от предвидения в Наредба № 1/2004 г. размер.

За да се произнесе по направеното искане, съдът взе предвид следното:

Молбата е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата и за основателна по следните съображения:

С постановеното Определение № 7055 от 21.06.2024 г. съдът е прекратил на основание чл. 233 ГПК производството по делото в съответствие с направения отказ от страна на ищеца П. Х. Д. от предявените срещу ответниците П. Г. К., Р. Г. К., Д. Н. Г. и О. Н.

М. субективно пасивно съединени искове за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът е титуляр на ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, с. о. „Сотира“, с площ от 2 107 кв. м., на основание завещателно разпореждане.

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение.

Предвид това, неминуемо в полза на ответницата Д. Н. Г. се следват разноски. Спорен обаче в настоящата хипотеза се явява въпросът за размера на следващото се адвокатско възнаграждение.

Предвидено е в разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима при определяне и на възнаграждението по предявени установителни искове по чл. 124 ГПК, че за процесуално 1 представителство, защита и съдействие по искове по чл. 75, 76 и 108 ЗС възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 800 лв. за движими вещи и не по-малко от 1500 лв. за недвижими имоти или вещни права върху тях. Възнаграждението се определя на база пазарната цена на имотите, а ако имотите нямат пазарна цена - на база данъчната оценка.

Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, сключен между ответницата и процесуалния й представител, уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 1 200 лв., което е достатъчно доказателство за реалното заплащане в брой на посочената сума, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

При съобразяване с изложеното, съдът намира, че в полза на ответницата се следва именно претендираната от нея сума от 1 200 лв. Посоченото е обусловено от факта, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство в производство по чл. 124 ГПК се определя съобразно интереса /данъчната оценка на имота/, но не по-малко от 1 500 лв. Предвид това, ирелевантен се явява въпросът за това каква част от спорния недвижим имот е собственост на ответницата, още повече, че в отговора на молбата, искането на ищеца е размерът на присъденото възнаграждение в полза на ответната страна да е не по-нисък от минимално опредения такъв /в случая - 1 500 лв./, поради което и възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, доколкото претендираният хонорара е в по-нисък размер от предвидения минимален такъв.

В съответствие с изложеното, съдът намира така сезиралата го молба за допълване в частта за разноските на прекратителното определение за основателна, поради което и същата следва да се уважи, като ищецът бъде осъден да заплати на ответницата Д. Н. Г. сумата от 1 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Определение № 7055 от 21.06.2024 г., постановено по гр.д. № 10047 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, IX-ти съдебен състав, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА П. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Св.Св. К.М.“ № *, ет. 2, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „М.“ бл. *, вх. 7, ет. *, ап. *, сумата от 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2