Решение № 1304 от 04.11.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2092/2020
- Вид
- Решение № 1304
- Подписан
- 04.11.2020
- Състав
- Диана Димитрова Митева, ИВЕЛИНА ДИЯНОВА ЧАВДАРОВА, Цвета Павлова
Цитирани разпоредби
- чл. 301 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13, ал.9 · Закон за енергетиката
- чл.30, ал.1, т.1 · Закон за енергетиката
- чл. 94 · Закон за енергетиката
- чл. 31 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл.31, ал.5 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19а · Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия
РЕШЕНИЕ
Номер 1304
04.11.2020 г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Варна
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Членове:
Секретар:
Диана Д. Митева
Цвета Павлова
Ивелина Д. Чавдарова
Албена И. Янакиева като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20203100502092 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 33454/03.06.2020г., депозирана от „УИНД ПАРК КАВАРНА ИИСТ“ ЕООД, ЕИК 175336913, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „България“ №51 Б, ет.4, действащо чрез процесуалния си представител адв. Радослав Миков, срещу Решение № 429/30.01.2020г., постановено по гр.д. № 16682/2018г. на PC – Варна, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС-Г, бул. „Владислав Варненчик" № 258, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 31 от ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24 406,07 лв., представляваща незаплатена част от преференциална цена за произведена и доставена за м. септември 2015г. електрическа енергия от възобновяем източник, за която сума е издадено дебитно известие №204/31.10.2015г. към фактура № 203/12.10.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата подаване на исковата молба – 29.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 6 157,33 лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, начислено за периода от 30.11.2015г. до 28.05.2018г. включително.
С жалбата са наведени твърдения за недопустимост, неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Застъпва се становището, че решението на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – при наличие на основание за спиране на производството, поради преюдициален за него спор – производство по обжалване на Решение СП-5/28.03.2019г. на КЕВР пред АССГ, съответно ВАС.
Жалбоподателят излага, че въз основа на задължителното тълкуване на ВКС, дадено в ТР 1/2017г. по т. д. 1/2017г. ОСГТК, такова решение е недопустимо, като порокът следва да бъде отстранен от въззивния съд чрез спиране на производството по делото до окончателното произнасяне на ВАС по законосъобразността на СП-5/28.03.2019г. на КЕВР.
Твърди се още, че решението се основава на неправилно възприети от съда факти и 1 обстоятелства, съответно неправилно прилагане на материалния закон, че ВРС не е анализирал ефекта от измененията на ЗЕВИ от м. юли 2015г. върху механизма на заплащане на производители от ВяЕЦ, както и че е приложил неправилно последствията от отмяната на Решение СП-1/31.07.2015г. Въззивникът сочи, че ВРС е следвало да спре делото до окончателното произнасяне по жалбите срещу Решение СП-5/28.03.2019г., както и да се произнесе по валидността на същото по реда на чл. 17 ГПК. Излага, че обжалваното решение е и необосновано, доколкото първоинстанционният съд не е разгледал нито един от аргументите и твърденията на ищеца, както и че липсва връзка между мотивите и диспозитива на атакувания акт. Моли за неговата отмяна и уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемото дружество, чрез процесуалния си представител адв. Аглика Тодорова, е депозирало отговор на въззивната жалба, в който е изразено становище за правилност, законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение.
Излагат се подробни съображения в тази насока. Отправено е искане жалбата да се остави без уважение, а обжалваният съдебен акт да се потвърди. Претендират се сторените по делото разноски.
Третото лице - помагач на страната на ответника – "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД, ЕИК 000649348, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, ул. "Триадица", № 8, чрез пълномощника си Станислав Каладжиев, също е депозирало писмен отговор. С него се оспорват въведените с въззивната жалба основания за атакуване на постановения съдебен акт и се моли за неговото потвърждаване.
В проведеното открито съдебно заседание дружеството-въззивник „УИНД ПАРК КАВАРНА ИИСТ“ ЕООД, редовно призовано, се представлява от адвокат Панайот Панайотов, който поддържа жалбата и оспорва подадения отговор на същата. Моли, с оглед на оставеното без уважение искане за спиране на производството по настоящето дело, въззивната инстанция да се произнесе инцидентно по валидността на Решение № СП 5/28.03.2019г. на КЕВР, на основание чл. 17, ал. 2 ГПК. Моли за отмяна на обжалваното решене и постановяване на ново, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати претендираните суми, както и за присъждане на разноски на двете инстанции. Представя списък по чл. 80 ГПК, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В представените писмени бележки вх.
№22082/14.10.2020г. по същество се излагат доводи за основателност на въззивната жалба.
Въззиваемото дружество "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, редовно призовано, се представлява от адв. Николай Банков, който оспорва жалбата и поддържа депозирания писмен отговор. Намира искането на процесуалния представител на въззивника за инцидентен съдебен контрол на акта на КЕВР за несвоевременно. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. В представената в съдебно заседание писмена защита по същество излага доводи за неоснователност на предявените искове.
Третото лице - помагач на страната на ответника "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД, редовно призовано, не изпраща представител.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството по гр. дело № 16682/2018г. на PC – Варна е образувано по предявени от „УИНД ПАРК КАВАРНА ИИСТ“ ЕООД, ЕИК 175336913, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „България“ №51 Б, ет.4, срещу „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ВАРНА 2
ТАУЪРС-Г, бул. „Владислав Варненчик" № 258, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 31 от ЗЕВИ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24 406,07 лв., представляваща незаплатена част от преференциална цена за произведена и доставена за м. септември 2015г. електрическа енергия от възобновяем източник, за която сума е издадено дебитно известие №204/31.10.2015г. към фактура № 203/12.10.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата подаване на исковата молба – 29.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 6 157,33 лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, начислено за периода от 30.11.2015г. до 28.05.2018г. включително.
С атакуваното решение предявените искове са отхвърлени изцяло.
Настоящият съдебен състав на ОС-Варна, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно между страните, че „УИНД ПАРК КАВАРНА ИИСТ“ ЕООД е производител на електрическа енергия от възобновяем източник – вятърна електроцентрала, състояща се от два ветрогенератора „Г-3 Лонг Ман" и „Г-5 Лонг Ман", всеки с номинална мощност от 2 000 kW, респ. обща инсталирана мощност 4 000 kW, която електроцентрала е присъединена към електроразпределителната мрежа, както и че „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД, в качеството си на краен снабдител на електрическа енергия, на основание чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ, е задължено да изкупува произведената от първия електрическа енергия по преференциални цени, които се определят от КЕВР.
Спор няма и по това, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключени между тях с идентично съдържание договори за изкупуване на електрическа енергия № 57 от 20.06.2008г. и № 58 от 20.06.2008г., според които „УИНД ПАРК КАВАРНА ИИСТ“ ЕООД продава на „ЕНЕРГОПРО Продажби" АД ежемесечно произведената електрическа енергия от възобновяем енергиен източник по цени, определени от КЕВР.
Според чл. 17 от договорите, производителят е длъжен да представи на купувача фактура за продаденото количество електрическа енергия за текущия месец в срок до 5-то число на следващия месец. Заплащането на произведените количества електроенергия е договорено ежемесечно – до 15 работни дни от получаването на данъчната фактура.
Съгласно чл. 16, ал. 2 от договорите, в случай че с решение на компетентния орган преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия от производителя бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане в сила на решението, без да е необходимо подписване на допълнително споразумение.
Безспорно между страните е и обстоятелството, че по отношение на конкретното правоотношение за спорния период относими се явяват преференциалните цени, предмет на Решение № Ц-10 от 30.03.2011г. на ДКЕВР, определени в два варианта според приложения от регулационния орган специален критерий – наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори, както следва: на вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа - 188.29 лв./MWh (т. 8 от решението) и на вятърни електрически централи, работещи над 2 250 часа - 172.95 лв./MWh (т. 9 от решението).
С оглед спецификата на договорното правоотношение между страните, към момента 3 на сключване на процесните договори за изкупуване на електрическа енергия – 20.06.2008г., приложима се е явявала нормативната база, уредена в Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата (отм.), а впоследствие – нормите на Закона за енергията от възобновяеми източници (обн., ДВ, бр. 35/03.05.2011г., в сила от 03.05.2011г.) в първоначалната му редакция. Съобразно тази нормативна база цялата произвеждана енергия от възобновяеми източници се е изкупувала по преференциални цени като заплащането по тези цени е било обвързано от издаването на гаранция за произход (чл.16 ЗВАЕИБ /отм./ и чл.31, ал.5 ЗЕВИ, в редакцията му към обнародването).
С въведените изменения в разпоредбата на чл.31, ал.5 ЗЕВИ (ДВ, бр. 109/2013г., в сила от 01.01.2014г.) е наложена промяна във възприетата до този момента държавна политика цялата енергия от възобновяеми източници, да се изкупува по преференциални цени. С коментираното изменение е редуциран размерът на изкупуваното количество електрическа енергия по преференция, като същото е обвързано със средногодишната продължителност на работа, съгласно решението на КЕВР, въз основа на което тя е определена.
С последващо изменение на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ (в редакцията в сила от 24.07.15г. ), относимо към процесния период, обаче е въведено ограничение в изкупуването на електроенергия по преференция както по цени, така и по обем, като е предвидено, че общественият доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват електроенергията по преференциална цена само за количествата до размера на нетното специфично производство (НСП) според вида на съответната централа, а за количествата, надхвърлящи това производство – по цена за излишък на балансиращия пазар.
Във връзка с това изменение, с § 17 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ (обн. - ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015г.), е предвидено, че в срок до 31 юли 2015г. КЕВР приема решение, с което установява НСП, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на измененията.
В изпълнение на законовата делегация на § 17 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ е прието Решение № СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, в което е запазено разграничението според годишни часове работа и са посочени различни обеми на НСП за централи, работещи до и над 2250 часа годишно, като е прието, че НСП, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР, е в размер, както следва: 2 000 kWh при определената цена от 188.29 лв./МВч без ДДС - за вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа и 2 300 kWh при определената цена от 172.95 лв./МВч без ДДС - за вятърни електрически централи, работещи над 2 250 часа.
Разпечатката съдържа 43 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4af03247-6bb5-476f-a403-fb89219d30af