Решение № 1648 от 30.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1648 гр. София, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ............ при участието на секретаря ............ като разгледа докладваното от ............ Гражданско дело № 20221110164987 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ......... ( с предишна правноорганизационна форма ........, седалище и адрес на управление: .......срещу А. К. П., ЕГН: **********, адрес: ............, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 500,00 лв. – непогасена главница по договор за паричен заем № ........., сключен между ......и А. К. П., ведно със законната лихва от 10.09.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 96,06 лв. – договорна лихва за периода от 01.03.2020 г. до 30.11.2020 г.; сумата от 31,16 лв. – мораторна лихва за периода от 02.03.2020 г. до 24.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.09.2021 г. по ч.гр.д. № 52852/2021 г. по описа на Софийски районен съд, II г.о., 59-ти състав.

В исковата молба се твърди, че на 31.01.2020 г. между ответника и трето лице –......., бил сключен договор за паричен заем № ........, при общи условия и спазване на ЗПК, по силата на който „....... се задължил да отпусне на А. К.

П. заем в размер на 500,00 лв., която сума била усвоена от последния веднага след сключването на договора. От своя страна ответникът се задължил да 1 върне заетата сума, ведно с договорна лихва в размер на 96,06 лв., платими на 24 месечни погасителни вноски в срок до 30.11.2020 г. Твърди се, че въпреки изтичането на срока на договора, ответникът не заплатил нито една погасителна вноска, поради което дължал и лихва за забава за периода от 02.03.2020 г. до 24.08.2021 г. върху непогасената главница, чийто размер възлизал на 31,16 лв. С приложение № 1 от 22.01.2021 г. към договор за цесия от 22.01.2021 г. вземанията били прехвърлени на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, за което ответникът бил уведомен, а следвало да се счита за такъв и с получаване на приложенията към исковата молба в хода на процеса. Поради непогасяване на задълженията от страна на ответника, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.09.2021 г. по ч.гр.д. № 52852/2021 г. по описа на Софийски районен съд, II г.о., 59-ти състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на А. К. П., като в срока по чл. 131 ГПК същият е подал писмен отговор чрез адв. Н. И..

Процесуалният представител оспорва предявените искове като неоснователни. На първо място оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца, като твърди нищожност на договора за цесия, сключен между ищеца и.......... поради липса на съгласие относно цената, на която се прехвърлят вземанията по договора. Оспорва задълженията по процесния договор за заем да са били предмет на договора за цесия. Оспорва сумата от 500,00 лв. по процесния договор за заем да е била усвоена от ответника. На следващо място твърди, че договорът за заем е недействителен, поради нарушения на изискванията на ЗПК – чл. 10, чл. 11, ал. 1, т. 6, т. 9, т.

10, т. 11, т. 20, т. 23 и т. 24 ЗПК, като излага подробни съображения в тази насока. В договора за кредит не бил посочен нейният срок; от същия и приложения към него погасителен план не ставало ясно размера на включените в месечната погасителна вноска суми – колко лихва, главница и такса се погасява с всяка вноска; не ставало ясно каква част от погасителната вноска представлява главница, лихва и такса за обслужване на кредита; договорът не съдържал клауза относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и размер на лихвени процент на ден; липсвала клауза за реда за прекратяване на договора за кредит, както и наличието на извънсъдебни способи за решаване на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното ползване. Твърди, че договорът за заем е 2 нищожен и в частта за договорната лихва, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и противоречие с добрите нрави. Счита, че начисленият лихвен процент е неправомерно завишен и е в противоречие с добрите нрави.

Твърди, че клаузата на чл. 8 от договора за кредит, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка от страна на заемополучателя при непредоставяне в тридневен срок на уговореното в чл. 6 обезпечение, е нищожна, като излага подробни съображения в тази насока. Счита, че уговорената неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, като същата представлявала скрита добавка към възнаградителната лихва.

Освен това неустойката представлявала разход по кредита по смисъла на чл.

19,ал. 1 ЗПК, като същата неправилно не била включена при изчисляването на годишния процент на разходите, което представлявало нарушение на чл. чл.

11, т. 10 ЗПК. В случай, че неустойката бъде включена при изчисляването на ГПР, то последният би бил в противоречие с чл. 19, ал. 4 ГПК, което би било самостоятелно основание за нищожност на целия договор за кредит. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В депозираното възражение по чл. 414 ГПК ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от . по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, на основан..........ие чл. 422, ал. 1 ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника А. К. П. в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.09.2021 г. по ч.гр.д. № 52852/2021 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 59-ти състав и след направено от длъжника възражение. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

По основателността на исковете:

Предмет на делото са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал.

1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.

За да бъдат уважени предявените искове ищецът .......... следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на действително правоотношение по договор за паричен заем, сключен между ......... и ответника; че „.........е изпълнило задълженията си по договора, 3 предоставяйки на ответника заем в размер на 500,00 лв.; че вземането за тази сума е изискуемо; че ответникът е поел задължение да заплати на „........възнаградителна лихва и размера й; че вземането за възнаградителна лихва е изискуемо; изпадането на ответника в забава и размер на дължимата за исковия период мораторна лихва; че вземанията на ......... към ответника, произтичащи от договора за заем, са прехвърлени в полза на ищцовото дружество с договор за цесия; както и че ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне.

При установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга, както и обстоятествата, на които основава своите възражения.

Видно от представеното по делото копие от договор за паричен заем № ....... от 31.01.2020 г., сключен между . и А. К...... П., дружеството е предоставило в заем на ответника сумата 500,00 лв. срещу задължение за последния да я върне, заедно с възнаградителна лихва върху нея – общо 596,06 лв. на 10 погасителни вноски, всяка в размер на 59,61 лв., в срок до 30.11.2020 г. В договора изрично е посочено, че А. К. П. с полагането на подписа си удостоверява, че е получил заемната сума в размер на 500,00 лв.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид съдържащото в договора за заем изявление на А. К. П., намира, че същият има сила на разписка за получаването на договорения заем от ответника. Не може да се приеме за доказано оспорването процесната сума от 500,00 лв. по договора за кредит като вид реален договор да не е получена от ответника, доколкото изрично е предвидено с подписването на договора да се удостоверява и получаването на посочената сума по главницата, като автентичността на частния документ не е оспорена и оборена в предвидените по чл. 193 ГПК процесуални предпоставки. Обстоятелството, че заемната сума е била получена от ответника се потвърждава и от заключението по приетата по делото съдебносчетоводна експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентни изготвено. Видно от заключението на вещото лице, по процесния договор за заем са налице непогасени задължения, както следва: главница в размер на 500,00 лв., договорна лихва в размер на 96,06 лв. за периода от 01.03.2020 г. (датата на първата погасителна вноска) до 30.11.2020 г. (датата на последната погасителна вноска), както и мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 31,16 лв. за периода от 02.03.2020 г. до 24.08.2021 г.

С оглед на това съдът намира, че от представеното копие от договора за заем и изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява възникването на облигационно заемно правоотношение между . и ответника, че....... задължението на дружеството за предоставяне на заема е изпълнено, както и че вземането му за получаването на заетата сума, заедно с възнаградителната лихва върху нея, е изискуемо и непогасено от ответника.

От приетото копие от договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 4

22.01.2021., сключен между .......... и от копието от извадка от приложение 1 към договора се установява, че „Креди Йес“ ООД е прехвърлило в полза на ищцовото дружество вземанията си към А. К. П., произтичащи от процесния договор за заем. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на ответника за нищожност на договора за цесия. От приложеното по делото копие от договора за цесия е видно, че страните по него са постигнали съгласие за покупната цена на вземанията, предмет на договора, но данните са заличени при представянето му като писмено доказателство по делото.

Конкретната сума, срещу която „........ е прехвърлило на ищовото дружество вземанията си срещу трети лица, в т.ч. към ответника, е ирелевантна за предмета на делото. На следващо място, вземанията срещу ответника са индивидуализирани в степен, достатъчна да се приеме, че същите са били обект на договора за цесия – посочени са номер и дата на сключване на договора за заем, трите имена на длъжника, вида и размер на вземанията. В този смисъл неоснователни са и доводите на ответника, че вземанията по процесняи договор за заем не са били обект на договора за цесия.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето на вземането има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Трайно установена е съдебната практика, обективирана и в постановените решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II т. о., с която се приема, че установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор, напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор – цедента. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, законодателят е предвидил, че правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от стария кредитор.