Решение № 778 от 03.06.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 6342/2023
- Вид
- Решение № 778
- Подписан
- 03.06.2024
- В сила
- 25.11.2024
- Състав
- Васил Александров Тасев
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.137А, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.4, т.7, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.12 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 778 гр. Пловдив, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20235330206342 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-5697-001424 от 04.01.2023г., издадено от началник група в ОДМВР, сектор Специализирани полицейски сили Пловдив с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП на М. И. И. от гр.Пловдив, ул."Искра" №17 и с ЕГН ********** са наложени административни наказания, както следва:
1. Глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП и 2. Глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за три месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В атакуваното НП е посочено че на основание Наредба N Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 14 точки.
Жалб. М. И., чрез адв. Ж. П. обжалва изцяло издаденото НП , което счита , че е незаконосъобразно, неправилно и е издадено в противоречие с материалния закон. Представят се доводи за не наличие на умисъл за извършване на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Прави се искане за отмяна 1 на НП и присъждане на разноски.
Жалбоподателят редовно призован се явява в съдебно заседание, представлява от адв.Ж. П., като поддържа жалбата си и искането за отмяна на НП.
Административнонаказващия орган редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. С административната преписка е представена молба-становище с която АНО изразява становище за неоснователност на жалбата на И., както и за правилно и законосъобразно издадено НП. Прави се искане за потвърждаване на НП. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като прецени материалите по делото , намира и приема за установено следното:
Жалбата е процесуално дапустима, подадена в предвидения законов срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното НП е издадено въз основа констатациите съдържащи се в съставен на 13.12.2022г. в гр.Пловдив против жалбоподателя М. И.. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД бланков номер 434617 за това, че на 03.12.2022г., около 16,00 часа в гр.Пловдив по ул.Ландос до № 77 в посока към ул.Крайна управлява собствения си лек автомобил „Мерцедес Е 230 ЦДИ“ с рег.№ ** **** **, като водачът И. е извършил следните нарушения:
1. По време на движение не използва обезопасителен колан с който автомобилът е оборудван;
2. Управляваното от него МРС е без поставен регистрационен номер на определеното за това място – отпред с което виновно е нарушил чл.137А, ал.1 от ЗДвП и чл.140, ал.1 от ЗДвП. . В акта изрично е отбелязано и обстоятелството по изземване на к.талон на водача като веществено доказателство. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя и е подписан от посочените в него лица. На датата на съставянето на акта е връчен препис от него на жалбоподателя И., надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта. В законоустановения срок пред Началника на сектор ПП при ОД на МВР Пловдив са представени писмени възражения относно 2 съставения АУАН и посоченото в него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и се прави искане за прекратяване на административно наказателната преписка.
Направеното искане било оставено без уважение и издадено НП с което е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя за извършени две нарушения по ЗДвП – по чл.137А, ал.1 от ЗДвП и по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В атакуваното НП по идентичен с акта начин са описани нарушенията и посочени нарушените правни норми от ЗДвП. Издаденото НП е връчено лично на жалбоподателя на 30.01.2023г. Издаденото НП е обжалвано в срок пред РС Пловдив.
По искане на повереника на жалбоподателя е допуснат и разпитан като свидетел С. А. М., който в показанията си сочи, че по време на измиване на МПС управлявано от жалбоподателя е паднала предната регистрационна табела, без знанието на лицето което е измило автомобила. Свидетелят посочи, че жалбоподателя И. не е знаел за падналата табела, когато е потеглил с МПС, а също така, че след малко се е върнал и намерили регистрационната табела паднала в канала. Поради липсата на други противоречащи на тези показания устни и писмени доказателства, съдът ги кредитира .
При така установеното съдът направи следните правни изводи:
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество. Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед 3 нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН настоящият състав на Пловдивския районен съд достигна до следните правни изводи: Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия. Атакуваното НП е издадено от началник група в ОДМВР Пловдив, сектор Специализирани полицейски сили който съгласно Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на МВР приета по делото, във връзка с разпоредбата на чл.189, ал.12 от ЗДвП е в правомощия да издава НП при установени административни нарушения по ЗДвП. АУАН е съставен от полицейски служител заемащ длъжността младши инспектор при сектор СПС Пловдив при ОД на МВР Пловдив съгласно посочената заповед и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са били допуснати нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство . Актът е постановен на 25.05.2023 административните наказания на жалбоподателя И.. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Какво в АУАН, така и в НП съдът намира че правилно е посочено лицето което е нарушило правилата за движение, МПС, както и мястото и времето на извършване на нарушението, и които обстоятелства реално не се оспорват от страна на жалбоподателят. Във връзка с така изложеното съдът намира че при съставянето на АУАН не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. АУАН е съставен от лице компетентно за това, в присъствието на още едно лице – посочено с три имена и адрес, достатъчни за неговата индивидуализация, което лице е било очевидец, присъствал при установяване на нарушението и което обстоятелство е надлежно отразено в акта. Съгласно трайно установената 4 съдебна практика, при установяване на административни нарушения по ЗДвП, АУАН може да бъде съставен в присъствието само на един свидетел, ако той е полицейски служител и е очевидец на установяване на нарушение, което е в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от ЗДвП която гласи че свидетел по акта може да бъде и служебно лице.
Ето защо съдът намира че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила и които да са съществени, поради което намира издаденото НП като законосъобразно.
Нормата на вмененото жалбоподателя И. административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП се определя от неизпълнението на приетото от законодателят задължение за водачите на МПС „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“. От приетите по делото доказателства относно нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП съдът счита, че в конкретния случай е налице съответствие между фактическата обстановка, констатирана от контролните органи и правната квалификация, дадена от административнонаказващия орган. Безспорно е, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като при движението си в гр.Пловдив, по ул.Ландос е управлявал МПС – лек автомобил марка „Мерцедес“ надлежно регистриран, без предна регистрационна табела. Това се установява от показанията на свидетел С. М.. Дори жалбоподателят не отрича този факт. Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП е императивна, т.е. след като МПС-то се намира на път, отворен за обществено ползване, каквато безспорно е улица Ландос в гр.Пловдив е следвало да има табели с регистрационен номер, поставени на определените за целта места.
Актът е постановен на 25.05.2023 за това места. Жалбоподателят е бил длъжен да знае разпоредбите, касаещи регистрацията и отчета на МПС, още повече, че е правоспособен водач на МПС категория М. Налице е законово основание за налагане предвидената санкция по чл.175, ал.1, т.1, предл.1 ЗДвП, според която: „Наказва се с лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6м. и с глоба от 50 до 200 лева водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места. При преценка на всички обстоятелства по случая, съдът намира като отегчаващи такива факта, че 5 жалбоподателят едновременно е извършил няколко нарушения – не ползва колан при движение на МПС, както и е с липсваща предна регистрационна табела, както и че има наложени администряативни наказания и за други нарушения на ЗДвП /видно от Справката от сектор ПП/.
Като смекчаващи такива следва да се преценят поведението му по време на проверката, която не е възпрепятствал с действията си, както и предприетите действия от негова страна по отстраняване на нарушението. Налице е превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради което наложеното наказание от административно наказаващия орган по чл. 175, ал.1, т.1, пр.1 ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца се явява правилно и законосъобразно и като такова НП в тази му част следва да бъде потвърдено. При така установено от фактическа страна и на основание приетите по делото доказателства съдът намира, че жалбоподателят М. И. виновно е нарушил разпоредбата от ЗДвП по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, като при управление на МПС – лек автомобил Мерцедес с рег.№ ** **** ** не е изпълнил задълженията си а именно, да го управлява използвайки обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван. Наложеното наказание от страна на АНО съответстват на разпоредбите на чл.183, ал.4 от ЗДвП, както и че наложената глоба е с фиксиран размер и не подлежи на изменение в насока намаляване. По отношение на контролните точки посочени че се отнемат в издаденото НП съдът намира, че следва да се посочи следното: Съгласно константната съдебна практика отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, поради което и отнемането им не е санкция, която би подлежала на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно - отчетен характер. При отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му задължително следва факта на налагане на наказание за извършено нарушение. Отнемането на контролни точки настъпва по силата на закона, като последица от извършването на определено по вид нарушение на ЗДвП, и то след като извършването на нарушението е установено със стабилен акт - влязло в сила НП.
Разпечатката съдържа 28 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4aef9c96-197c-4934-b501-bc56cce4f870