Определение № 4715 от 21.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4715 гр. София, 21.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002101062 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №3984/06.12.2023г. на Й. С., чрез адв. П. Ч., срещу решение №264/02.11.2023г. по в. гр. д. №395/2023г. на Окръжен съд – Смолян, с което е потвърдено решение №243/26.05.2023г. по гр. д. №229/2022г. на Районен съд – Смолян, с което предявеният от Й. С. срещу М. Ф., Н. Ф., Г. Ф., М. Г., М. В., Х. Х., Д. Дебиджарова, М. Д., Денка К., И. Ф., М. Ф., М. З., В. Ф., К. Ф., Р. Ф., Р. З., действаща чрез своята майка и законен представител Н. М., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е уважен в частта му, с която се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищцата Й. С. е собственик на основание покупко-продажба, за което се е снабдила с нотариален акт №707, т. IV, д.№1275/1995г. на масивна сграда, представляваща осеменителна станция, с идентификатор [№], попадаща в проектен имот с идентификатор [№] с площ от 580.00 кв.м, в м.“Х.“, по KK на [населено място], общ.С., обл.С., и е отхвърлен в частта му, с която се иска да бъде признато за установено, че ищцата Й. С. е собственик на основание покупко-продажба, за което се е снабдила с нотариален акт №707, т. IV, д.

№1275/1995г. на недвижим имот с проектен идентификатор [№], с площ от 580,00 кв.м, в м.“Х.“, по КК на [населено място], общ.С., обл.С., съгласно скица-проект от 14.11.2019г., който проектен имот е повдигнат в жълт цвят на скица №2 към заключението на вещото лице, която е неразделна част от решението. Касаторката счита, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че сградата, представляваща осеменителна станция, е придобита чрез договор за покупко-продажба от 27.10.1992г., сключен между жалбоподателката Й. С. и ТКЗС – С., представлявано от председателя на Ликвидационния съвет след проведен публичен търг с явно наддаване. След настъпилите законодателни промени и влизането в сила на разпоредбата на чл. 48а от ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 72 от 1993г./ са направени постъпки за придобиване на собствеността върху прилежащата към сградата земя, с площ от 586 кв.м., като на 31.01.1994г. е изготвен протокол за определяне на нормативно прилежащия терен към осеменителната станция, на 04.11.1994г. е определена паричната оценка на площта, а на 29.12.1994г. е извършено плащане. Въз основа на посочените документи на 31.07.1995г. е издаден нотариален акт №707, т. IV, д.№1275/1995г., в който е отразено, че е представен договор за покупко-продажба на недвижим имот, без конкретизация дали става въпрос за земя или за сграда. Твърди се, че в тази си част нотариалният акт представлявал официален удостоверителен документ, ползващ се с 1 обвързваща съда доказателствена сила относно констатациите на нотариуса. Отделно от това се посочва, че според закона, при изпълнена процедура и надлежно извършено плащане собствеността на прилежащата към сградата земя се прехвърля, като липсва нормативно установено изискване за сключването на отделен писмен договор. Навежда се и довод за изтекла в полза на жалбоподателката придобивна давност по отношение на прилежащата към сградата земя с площ от 586 кв.м.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се посочва наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. "Кой е собственик на процесния имот?", по който въпрос според касаторката съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, без да е цитирана такава. Твърди се, че всяка от страните в настоящото производство заявява собственически права по отношение на недвижимия имот с проектен идентификатор [№], с площ от 580,00 кв.м, в м.“Х.“ - ищцата като собственик по нотариален акт №707, т. IV, д. №1275/1995г., а ответниците - с решение №1978/15.02.2002 г. на ПК С.. Представените два документа за собственост пораждат нуждата съдът да даде отговор на постановения въпрос. 2. "Добросъвестен владелец ли е Й. Т. С. и констативният нотариален акт поражда ли правни последици?", аргументирайки се с изричното посочване на прилежащата към сградата земя в издадения констативен нотариален акт. 3. "Налице ли е придобивна давност за ищцата на основание чл. 79 ЗС? ", излагайки твърдения за осъществен оригинерен придобивен фактически състав. В изложението към касационната жалба не е посочена практика на ВКС със задължителен и/или каузален характер, в противоречие с която въззивният съд да се е произнесъл по така поставените въпроси. В касационната жалба се сочи решение №567 от 16.06.2009г. по гр.д. №189/2008г. на ВКС, III г.о. и решение №153 от 18.11.2019г. по гр.д. №3645/2018г. на ВКС, I г.о.

Ответниците по касация – М. З. и М. Ф., чрез назначения им особен представител адв. М. М., и М.

Ф., Н. Ф., Д. Дебиджарова, М. Г., М. Д., Х. Х., чрез пълномощника им адв. Е. Д.-Р., в депозираните отговори оспорват наличието на основание за допускане на касационното обжалване на решението.

Считат, че липсва поставен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил изводите на въззивния съд, който да е решен в противоречие с практика на ВКС, поради което молят касационно обжалване да не бъде допускано. Независимо от горното, считат жалбата и за неоснователна, тъй като обжалваното решение е валидно, допустимо, правилно, законосъобразно и надлежно обосновано, постановено при липса на каквито и да било нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат, че ищцата е предявила иск за установяване правото й на собственост върху процесните имоти на договорно основание, като нито в петитума на исковата молба, нито в хода на процеса е наведено твърдение за придобиване на имота по давност. В заключение се моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, като бъдат присъдени разноски.

Останалите ответници – Г. Ф., М. В., Денка К., И. Ф., В. Ф., К. Ф., Р. Ф., Р. З., действаща чрез своята майка и законен представител Н. Т. М., не са депозирали становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.

283 ГПК и е процесуално допустима.

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, предявен от Й. С. срещу М. Ф., Н. Ф., Г. Ф., М. Г., М. В., Х. Х., Д. Дебиджарова, М.

Д., Денка К., И. Ф., М. Ф., М. З., В. Ф., К. Ф., Р. Ф. и Р. З., действаща чрез своята майка и законен представител Н. М., за признаване за установено, че ищцата е собственик на основание покупкопродажба на имота, предмет на нот.акт №707,том ІV, дело №1275/31.07.1995г. на РС-Смолян – масивна сграда, представляваща осеменителна станция, заедно с прилежащата към нея земя с площ 586.00 кв.м., в землището на [населено място]. С., общ. С., понастоящем индивидуализиран като имот с проектен кад. № 57282.2-1 с площ от 580 кв.м. по действащия КП на [населено място], общ. С. в м.“Х.“, ведно с построената в него сграда с идентификатор [№] Ищцата твърди, че е закупила процесната сграда, ведно с прилежащата към нея земя от 586.00 кв.м. след проведен публичен търг с явно наддаване проведен на основание ликвидация на ТКЗС кв. У. [населено място] съгласно изискванията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като се е снабдила с нотариален акт за удостоверяване право на собственост №707, т. IV, д.№1275/1995г. на нотариус при РС-Смолян.

Правния си интерес от предявяване на иска обосновава с нуждата за установяване на правото й на 2 собственост върху прилежащата към сградата земя, тъй като в хода на образуваното по нейна молба административно производство за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място]. С., общ. С. и нанасянето на закупения от нея имот с проектен идентификатор [№], находящ се в [населено място]. С., м. „Х.“ с площ от 580 кв.м., образуван от част от имот кад. № [№], са постъпили писмени възражения, с които се оспорва собствеността й.

Чрез писмените си отговори в срока по чл. 131 ГПК ответниците – М. Ф., Н. Ф., чрез пълномощника им адв. Д.-Р., Р. З., действаща чрез своята майка и законен представител Н. М., чрез пълномощник адв. О., М. З. и М. Ф., чрез назначения им особен представител адв. М. М. и Денка К. оспорват исковете като неоснователни, като твърдят, че ищцата не може да се легитимира като собственик въз основа на представения нотариален акт №707, тъй като същият е констативен, издаден въз основа на представените пред нотариуса документи. Позовават се на Тълкувателно решение №11/21.03.2013г. по тълк. д. №11/2012г. на ОСГК на ВКС, според което нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. Твърдят, че представеният договор за покупко-продажба от 1992 г. не е породил свое транслативен ефект, тъй като не е спазено изискването за форма – липсва оформяне на сделката продажба под формата на нотариален акт. Излагат, че предмет на този договор е единствено процесната сграда, без посочване на прилежащата към нея земя. Твърдят, че собствеността върху поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място]. С., общ. С., в границите на който е процесният имот с проектен идентификатор [№], е възстановена с окончателно решение на Поземлената комисия №1978Ф от 20.02.2007г. на техния наследодател- Г.

Ф. С., поради което ответниците са носители на правото на собственост. Релевирано е и възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на процесните имоти.

Останалите ответници не са изразили становище по предявените искове.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че сградата, представляваща осеменителна станция е закупена от Й. С. в резултат на проведен на 14.10.1992г. търг от Ликвидационния съвет на ТКЗС – [населено място] и договор за покупко-продажба от 27.10.1992г., а продажната цена в размер на 13 900,00 лв. е внесена от Й. С. с фактура №2011/27.10.1992г.

На основание чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ /ред. ДВ, бр. 2 от 07.01.1994 г./ с протокол от 31.01.1994г.

Комисия от представители на Регионална служба „ЗЗ“-С., ОбПК-С. и ЛС е приела експерта оценка за определяне на нормативно необходимите площи като прилежащи към обекта - осеменителна станция, според която прилежащата земя е 0,566 дка. По делото е представена и скица на обект „Осеменителна станция“ [населено място].С. с прилежащ терен от 0,566 дка от 28.12.1993г., изготвена от ЕТ “Т.-С“- С. и заверена от МЗХП.

По реда на чл. 49, ал.3 ППЗСПЗЗ /ред. ДВ, бр. 72 от 1993г./ е изготвена оценка на така определения прилежащ терен от 0,566 дка в размер на 2830,00 лева. По делото е представена вносна бележка от 29.12.1994г., видно от която ищцата е внесла определената цена от 2 830,00лв. в полза на ОбС - С. – с посочено основание „586 кв.м. придобита земя чрез търг.“.

Установено е, че с влязло в сила на 21.12.2001г. решение №879/30.11.2001г. по гр.д.№1210/2001г. на РС - Смолян, е отменено решение №1978/01.06.2001г. на ПК-С. в частта, с която е отказано възстановяването на правото на собственост на наследниците на Г. С. върху имот в землището на [населено място] и е постановено възстановяване правото на собственост на наследниците на Г. Ф.

С. върху имот в м.“Барчината“, землището на [населено място] с площ от 2064 кв.м., отреден за парцели III-стопански двор, I-657,кв.42б по плана на [населено място], като е оставена без уважение жалбата в частта, в която се претендира възстановяване на собствеността върху частта от имота с площ от 15 кв.м., отредена за парцел I-водоем. С решение №1978/15.02.2002г. на ПК-С., издадено въз основа на посоченото съдебно решение, е възстановено правото на собственост на наследниците на Г. С. върху нива от 2,064 дка, находяща се в землището на [населено място] в м.“Барчината“, при граници: път, стопански двор, Д. С., Р. С., Т. О. и Й. Й.. Със заповед №156/16.12.1998г. на кмета на [община] е попълнена кадастралната основа с нанасяне границите и поставяне на пл.номера №679 и 680 на новозаснети имоти, обособени от имот с пл. №3-ТКЗС в кв.42б и кв.42 по плана на [населено място] по кафяво нанесеното на приложената към заповедта графична част. От същата е видно, че възстановеният на наследниците на Г. С. имот е с пл.№ 679 и 3 попада в парцел ІІІ-стопански двор в кв.42б. С Решение №1978Ф/20.02.2007г. ОСЗГ [населено място] е възстановено правото на собственост на наследници на Г. Ф. С. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот: използв. ливада от 2.304 дка, м. „Х.“, съставляваща имот №002613 по картата на землището на [населено място], при граници: №002419 - ливада на наследниците на Г. Т. О.; 002414 - ливада на наследниците на Я. Ф. С., №078011 дървопроизводителна площ на наследниците на М. Т. М.; №002553-местен път на Община -С. и №005539 - жилищна територия на [населено място].С.. Решението е в сила на 11.04.2007г.