Решение № 26 от 14.03.2022, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. С., 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Йорданов при участието на секретаря Христина Ив. Боровинова като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело № 20211800900126 по описа за 2021 година

Ищецът ЦВ. К. Г. с ЕГН********** от гр.Е. ул.“Н.М.“ №70 чрез упълномощения от него процесуален представител адв. П.К., е предявил иск по чл.432, ал.1 КЗ срещу ЗАД „Д.Б.:Ж. ИЗ.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.

„Г.М.Д.“ №1, за осъждането му да му заплати следните суми:

90 000 лева, - за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания при процесното ПТП.

Претендира законна лихва върху сумата, считано от 22.12.2020г.- датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр с чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане.

Претендира и направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.

В исковата молба се твърди, че на 15.12.2020г., около 16,25 часа, в гр. Е., на кръстовището между бул. „П.“ и ул. „Г. Д.“, е настъпило ПТП между два автомобила.

Водачът на л.а. „Опел Зафира“ с рег. № СО 3397 АХ - М. Н. М. при извършване на маневра ляв завой навлиза в насрещната лента за движение и удря странично в лявата част л.а. „БМВ Х5“ с рег. № СВ 5627 СА с водач Т.Ц.В.. Вследствие на удара, л.а. „БМВ“ се завърта и се удря странично в циментов ел. стълб. В резултат на ПТП е пострадал возещия се в автомобил „БМВ Х5“ ЦВ. К. Г..

Във връзка с процесното ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №02/2020г. от РУ - Е.. Образувано е ДП №144/2020г. по описа на РП - Е., пр.пр. № 305/2020 г. по описа на РП Е., което към настоящия момент не е приключило с краен акт.

1

Причина за настъпване на процесното ПТП и вредните общественоопасни последици от него е виновното нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача М.

Н. М., който е предприел необезопасена маневра „ляв завой“, не пропуснал движещия се направо л.а. „БМВ“ и го е блъснал. С оглед на изложеното в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на М. Н. М. и настъпилите общественоопасни последици телесните повреди, причинени на доверителя ми Ц.Г..

За увреждащия л.а. „Опел Зафира“ с рег. № СО 3397 АХ, управляван от М. Н. М., има сключен застрахователен договор “Гражданска отговорност” с ответника, обективиран в полица № ВG/30/120002861662, със срок на валидност от 12.10.2020г. до 11.10.2021г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие. По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер 10 000 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2020 г.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ЦВ. К. Г. е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД „Д.Б.:Ж. и З.“ АД и е представил всички документи, с които разполага. Образувана е била преписка по щета № 0801-000113/2021-02, но ответното дружество ЗАД „Д.Б.:Ж. и З.“ АД е отказало изплащането на застрахователно обезщетение с мотива, че не бил установен основния елемент от фактическия състав на деликта, а именно - противоправно поведение на водача М.. Ищецът счита, че този аргумент е несъстоятелен, тъй като, видно от приложения Констативен протокол за ПТП с пострадало лице, застраховката „Гражданска отговорност“ и на другия водач - участник в процесното ПТП, е сключена към същия застраховател, т.е. именно конституирания в настоящото производство ответник ще носи финансовата отговорност за настъпилите вреди при всички положения. С оглед изложеното, за ищеца се е породил правния интерес да предяви настоящия иск за определяне и присъждане на застрахователно обезщетение.

В резултат на процесното ПТП пострадалото лице ЦВ. К. Г. е получил следните травматични увреди:

1. Фрактура пелвис /рами супериорис ет инфериорис осис пубис декс. ет масе латералис декс. осис сакри/.

2. Фрактура процеси трансверси син. Вертебре LIII ет LV. Ст. Пост рсом осис сакри кум клави.

След инцидента, ищецът е приет в Клиника по ортопедия и травматология на „ВМА МБАЛ С.“, с оплаквания от силна палпаторна болезненост в таза, в областта на дясна пубисна кост, функционална немощ, дезориентиран за време, с болезнено ограничени движения в шийния сегмент на гръбнака. Извършени са му хематологични и биохимични изследвания, направени са консултации с анестезиолог, хирург, гръден хирург, неврохирург, кардиолог. Направена му е била операция, при която му е поставена метална остеосинтеза.

2

На шията му е поставена шийна яка. Проведено е антибиотично и антитромботично лечение.

Изписан е на 23.12.2020 г. с препоръки за извършване на рехабилитация и продължаване на антитромботична профилактика.

В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП ищецът Ц.Г. е търпял изключително силни болки. Наложило се е за дълъг период от време да бъде на леглови режим, бил е много ограничен в движенията си, като през този период е разчитал изцяло на помощ от близките си. Това се е отразило много пагубно на доверителя ми, който преди процесното ПТП, а е бил в отлично здравословно състояние, изключително активен и работоспособен мъж, не е имал здравословни оплаквания, но след инцидента е настъпила значителна промяна в живота му. Възстановяването от получените при процесното ПТП увреждания е продължило дълъг период от време и все още не е възстановен. Вследствие на получените при инцидента счупване в областта на таза, счупване на прешлени на гръбначния стълб, натъртвания и охлузвания по цялото тяло и главата, е бил възпрепятстван за дълго да полага труд. Все още пострадалият продължава да изпитва цялостен дискомфорт вследствие на получените травми, както и последващи болки, които продължават и към настоящия момент. Поради изживения стрес при катастрофата и последващия тежък период на лечение, е бил напрегнат, с нарушения на съня, като не е бил в състояние да се натоварва психически и физически. Силния стрес при процесния пътен инцидент, от извършените след това оперативни интервенции и от мъчителния период на възстановяване е оставил в неговото съзнание продължително негативно отражение.

Предвид изложеното, причинените болки, страдания, неудобства и ограничения на пострадалото лице следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и съответно се оценяват по-високо. Паричното обезщетение, разбира се, не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от настъпилото произшествие.

Вредите на ищеца са в резултат виновното поведение на водача на увреждащия лек автомобил М. Н. М., а за причинените от него вреди отговаря ответника по делото ЗАД „Д.Б.:Ж. и З.“ АД. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищеца е налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените му неимуществени вреди.

Претендираната сума е съобразена от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдание от причинените травматични увреждания, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника ЗАД 3

„Д.Б.:Ж. ИЗ.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор.

Оспорва така предявения иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ като неоснователен и недоказан и моли да се отхвърли изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК му се присъдят разноските в настоящото производство, в това число и за адвокатско възнаграждение.

Моли също да отхвърли и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД по съображения за неоснователност и недоказаност на главния иск. В случай, че съдът намери иска за основателен, моли да бъде намален размера на обезщетението, тъй като претендираното с исковата молба е прекомерно завишено и не съответства, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед критериите, запълващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД, от друга страна, на характера и степента на причинените от процесното ПТП неимуществени вреди, респ. на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищцата и от трета страна, с оглед приноса на същата за настъпване на вредоносните последици от ПТП.

Искът е допустим, макар и неоснователен и няма пречка да бъде допуснат до разглеждане от съда.

Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на л. а. „Опел Зафира” с рег. № СО 3397 АХ по силата на Застрахователна полица №ВG/30/120002861662, сключена със „ЗАД Д.Б.:Ж. ИЗ.” АД.

На първо място твърди, че за да възникне отговорността на „ЗАД Д.Б.:Ж. и З.” АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е необходимо да съществуват кумулативно следните предпоставки от фактическия състав на отговорността:

1) валиден застрахователен договор,

2) застрахователно събитие,

3) противоправно поведение,

4) вреда,

5) причинна връзка между вредите и противоправното поведение и 6) вина.

В конкретния случай, ЗАД „Д.Б.:Ж. ИЗ.“ АД счита, че водачът М. Н. М. не е нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП, така както е описано в подадена искова молба. Въз основа на това липсва основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно противоправно поведение. Оттук, не са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на застрахователя, поради което не следва да се ангажира отговорността на същия за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на ищцата и предявените срещу ЗАД Д.Б.:Ж. и З. АД искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

4

Оспорва представения констативен протокол за ПТП № 02/2020г. изготвено от органите на ПП при РУ на МВР - Е..

Оспорва механизма на процесното произшествие. Твърди, че процесното произшествие не е реализирано по начин така, като е описан в представения протокол за ПТП и в обстоятелствената част на исковата молба.

За доказване на процесното събитие, както и неговия механизъм ищецът е представил единствено констативен протокол за ПТП, но нито и едно друго доказателство в тази насока. Оспорва твърдяното събитие да е вследствие на неправомерното пътно поведение на сочения да делинквент водач М.М..

Счита, че претендираният от ищеца размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен. Съгласно съдебната практика понятието „справедливост”, по смисъла на чл.52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението и обезщетението не може да бъде източник на обогатяване на пострадалото лице. От значение са и редица други обстоятелства, които би следвало да се обсъдят и въз основа на тяхната комплексна оценка да се заключи какъв размер обезщетение по справедливост да се присъди за неимуществени вреди.

В тази връзка исканият размер на обезщетението от ищеца е прекадено завишен.