Решение № 110 от 19.06.2025, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Силистра, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Добринка С. Стоева при участието на секретаря Галина Н. Йовчева като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско дело № 20253400500229 по описа за 2025 година

Предявена е въззивна жалба от Д. Т. К., с ЕГН ********** и Н. А К., ЕГН **********, чрез адв. И. Р от АК, гр. Силистра, против решение №57/03.04.2025г., постановено по гр. д. № 212/2024г. по описа на Районен съд – Тутракан, в частта, с която съдът ги е ОСЪДИЛ да заплатят на ищеца Д. Д. У., ЕГН **********, солидарно обезщетение за претърпени от ищеца вреди в следствие от непозволено увреждане нападение и ухапване от българско овчарско куче на 12.11.2023 г. (което е било под надзора на първия ответник и било собственост на втория ответник), както следва:

1 . обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания, в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева);

2. обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и закупуване на лекарства (и мед. пособия), медицински прегледи и медицинско удостоверение, в размер на 157,70 лв. (сто петдесет и седем лева и седемдесет стотинки);

3. законната лихва върху сбора от сумите (10 157,70 лв.), считано от 12.11.2023 г.

- деня на деликта, до окончателното им изплащане на сумите, както и разноски за процеса върху уважената част над посоченият размер.

Жалбоподателите считат, че решението е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон, поради което молят въззивната инстанция да го отмени и постанови ново, с което да бъде отхвърлена исковата претенция за размера над 3 000 лв., която били готови да и дадат доброволно като обезщетение още преди завеждане на делото. Претендират разноски за двете инстанции.

Въпреки, че не е диференциран обема на обжалваемата част, съобразно изложеното в жалбата е ясно, че се обжалва решението само по отношение на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като се иска да бъде намалено до 3 000 лв., а също и свързаните с това искане разноски по делото. В с.з. се явява адв. Русчева, която поддържа 1 жалбата.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Д. Д. У., ЕГН **********, чрез адв. Д. Г и адвокат П. Й., двамата от СсАК, съгласно който жалбата е неоснователна, а обжалваното решение – правилно, поради което молят въззивната инстанция да го потвърди. Претендират разноски за тази инстанция.В с.з. се явява въззиваемата и процесуалните представители, които поддържат отговора ОС, като съобрази доводите на страните, както и данните по делото, прие за установено следното: Жалбите са предявени от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени разпоредби на чл. 258 и сл. ГПК, поради което са процесуално допустими.

Пред районният съд са предявени обективно и субективно съединени искове по чл.

50 във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от настоящата въззиваема Д. Д. У., чрез адв. Д. Г и адв. П. Й., с искане ответниците Д. Т. К., с ЕГН ********** и Н. А К., ЕГН **********, да бъдат осъдени да и заплатят солидарно обезщетение за претърпени от нея вреди вследствие от непозволено увреждане - нападение и ухапване от куче на 12.11.2023 г. в гр. Тутракан, изразяващи се в контузия на дясната предмишница с множество рани от ухапвания и дълга кожна рана под формата на триъгълно кожно ламбо, силни физически болки и страдания и посттравматична стресова реакция в размер на 12 000 лв . за претърпените неимуществени вреди, 157,70 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и закупуване на лекарства, медицински прегледи и медицинско удостоверение, както и законната лихва върху сбора от сумите 12 088 лв. считано от 12.11.2023 г. - деня на деликта, до окончателното изплащане на сумите.

Страните не спорят, че на посочената дата- 12.11.2023 г. около 17:20 ч., въззиваемата, излизайки от дома си до близкия контейнер за изхвърляне на боклук, на връщане – на разстояние около 5 - 10 метра от дома си, чула падане на някакъв предмет, обърнала се и видяла, че ответницата Д. К. била изтървала повода на кучето, което разхождала. За секунди то скочило върху нея, като видимо се устремило към лицето и. В несъзнателен опит да се предпази, въззиваемата вдигнала ръката си, за да се предпази и кучето захапало ръката и . Опитът и да се освободи бил безуспешен, тъй като кучето било огромно. Впоследствие по делото е установено от РС, че става въпрос за българско овчарско куче („каракачанка”), родено на 23.04.2020 г. , като тази порода кучета са изключително едри (височина: 60 - 68 см, тегло 30 - 80 кг.). Предвид възрастта му към момента на инцидента кучето - 3 г., то е достигнало максималната си височина и тегло за породата си .След като направила безуспешен опит да се освободи , през което време изпитала неописуема болка, въззивницата К. се намесила и започнала да го бие по главата, докато то държало захапаната ръка на въззиваемата. Когато най- после я пуснало, рукнала кръв.

Според показанията на У. пред РС, Д. К. не съумяла да повика спешна помощ, защото не знаела как, поради което първата, уплашена от силния кръвоизлив, се прибрала вкъщи и сама позвънила 112. В този момент видяла, ръката и била жестоко нахапана, цялата част на мускула и от китката до лакътя била разкъсана и шуртяло много кръв. К. междувременно се прибрала в дома си с кучето, но после заедно със сина си Н. и и предложили да я закарат до спешното отделение, но пострадалата отказала, тъй като вече била извикала своя позната. Прилошало и, започнало да и прималява и седнала на земята.

Последвалият ход на събитията във връзка с инцидента са установени както от обясненията на въззиваемата пред РС, така и от разпитаните пред първата инстанция свидетели - Н А К – нейна приятелка и П Г Ч - служител на в отделение „Хирургия” на МБАЛ - Тутракан . След като обработили раните в Спешното отделение, дали и обезболяващи, поставили и инжекция против тетанус, след направеното рентгеново изследване я в хирургично отделение и спешно я оперирали, като при пълна упойка зашили разкъсната рана. Всички манипулации, по твърдения на възизваемата били съпроводени с 2 ужасни болки . лечението продължило в домашни условия, но всеки ден, придружавана от св. Котленска и други приятели , ходела до болницата за превръзки и за поставяне на инжекциите. Вследствие на приема на антибиотици започнали болки в стомаха и и се наложило да пие 3 месеца лекарства за тези болки. Повече от два месеца след това не можела изобщо да си служи с дясната ръка, заради силната болка при всяко движение и била напълно неработоспособна. . Качила рязко и кръвната захар. От стреса и силните болки не можела да спи по цели нощи, поради което започнала да приема болкоуспокояващи и медикаменти. На 29.11.2023 г. на въззиваемата бил извършен преглед в отделение по Съдебна медицина в МБАЛ – Силистра от д-р Т И,който направил следните констатации:

„По горно- външната повърхност на дясната предмшиница по протежение от около 15 см. се установява изразен подкожен оток с втвърдяване на кожната повърхност, понижаване на тургора и до лющене на епидермиса. По горната повърхност на предмишницата се установяват три дупчести рани, с дъно, покрито от кафеникави корички и диаметър от около 1см. По лакътната повърхност на същата се установява двураменна рана с дължина на рамената от около 8см, с ъгъл, отворен към горната повърхност на предмишницата със следи от хирургични шевове около адаптираните ръбове на раната. Съобщава за болки в предмишницата и слабост на пръстите на дясната ръка“.Съгласно назначената от ТРС СМЕ, въззиваемата ищеца може да има оплаквания във сетивната функция- изтръпване и слабост до края на живота си.

По твърдения на въззиваемата, недоказани по делото , на 01.03.2024 г., поради болките и изтръпванията на ръката си, посетила д-р Ю М, специалист по физикална и рехабилитационна медицина в гр. Тутракан, където също и било проведено лечение с ултразвук заради болки в засегнатата област, като лечението продължило повече то месец.

Няколко дни по – късно посетила и психиатър, който и изписал медикамент, от който тя не се повлияла добре и не го приемала.

Въззиваемата У. твърди, че преди две години същото куче я нападнало при разходка в крайдунавския парк на града. Тогава не подала жалби и не завела дела, защото с ответниците са съседи.Заради агресивното му поведение многократно са имали пререкания с въззивниците, но те и досега го извеждат на многолюдни места без намордник по нейни думи.

В мотивите на обжалваното решение, въз основа на обясненията на ищцата, настояща възизваема, както и с оглед писмените доказателства и разпита на свидетелките , посочени по – горе, районният съд изчерпателно е описал преживените вследствие на стреса от случилото се и до този момент от У. страх, когато излиза сама по улиците, и непрекъснато се оглежда за кучето, като заобикаля дома на съседите, въпреки, че е по – удобен за нея маршрут, тъй като в резултат на преживяното била развила „тревожност на очакването“, т.е. страх, че преживяното може да се случи отново. От момента на нападението досега излизала само с колата, вече не се разхождала по улиците на квартала, в който живее. И досега, в резултат на преживения стрес от инцидента излиза по – рядко, като си отлагала срещите и все още контактувала повече по телефона с колеги и приятели.

Всички тези негативни емоции и прояви на безпокойство довели до нервност, загуба на апетит и раздразнителност. До този момент все още не била преживяла стреса от нападението на кучето.

Ответниците, настоящи въззивници правят възражение, че У. го е предизвикала, не е направила опит да се защити, за да ограничи вредите от ухапването, че са и оказали помощ след инцидента, че не отговаря на истината твърдението и, че кучето е агресивно .

Намират, че преувеличава степента на уврежданията, които са и нанесени както във физически аспект, така и по отношение на психическия стрес и уплаха, които е преживяла, а също и твърденията и, че и досега търпи последствия от инцидента. Тези възражения са недоказани, тъй като няма други очевидци на момента, в който кучето я напада и ухапва, 3 както няма и доказателства, че са и помогнали, тъй като тя сама се е обадила на 112 и е организирала придвижването си до Спешна помощ, докато К. не успяла дори да се обади на 112 и веднага се прибрала вкъщи с кучето.

При така изяснената фактическа обстановка РС е приел, че е установено безспорно, че процесното българско овчарско куче е нападнало и ухапало У., поради което е приложим чл . 50 от ЗЗД , съгласно който за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Установено е, че отв. Н. К., който отговаря за настъпването на вредите като собственик на кучето, а отв.

Д. К. - като лице, под чиито надзор се е намирало то. Въззивната инстанция счита, че правилно РС е приел, че са нарушени чл. 35, ал. 2 от ЗЗЖ, тъй като собственикът не предотвратил проявата на необоснована агресия на кучето, проявена на обществено място и при ситуация, застрашаващи живота или здравето на въззиваемата, чл. 172, т. 2 от ЗВМД собственикът не е взел мерки кучето да не създава опасност за хора или други животни, чл.

13, ал. 1 от Наредбата за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Тутракан - водачът не е разхожда кучето си порода българско овчарско куче (каракачанка) с намордник.

Няма спор, че причина за инцидента е на първо място поверяването на контрола върху голямото куче на въззивницата К., жена на средна възраст, която не се е справила със ситуацията, налагаща да се овладее животното при проява на агресия. Фактът, че е имало и други, макар и немногобройни случаи, в които това куче да напада хора, говори, че е още по - безотговорно, че кучето се извежда без намордник . По делото се установява, че и преди и след инцидента на това куче не се слага намордник, въпреки, че продължава да се извежда сред хора.