Определение № 584 от 05.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 584 гр. П, 05.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П, V СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500432 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.418, ал.5 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от Г. К. Т., ЕГН **********, от град П, чрез адв. И. Й., срещу разпореждане №593/12.01.2026 г., постановено по ч.гр.д. №17201/26 г. по описа на РС П, IV бр.с., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника Т. И. И., ЕГН **********, за сумата от 9000 лв. въз основа на запис на заповед от 15.03.2020 г.

Жалбоподателят счита атакуваното разпореждане за неправилно, тъй като предявяването на записа на заповед е в съответствие с чл.47 ГПК.

Извършени са всички възможни и необходими действия за уведомяване на длъжника. Иска се да се отмени разпореждането и да се издаде заповед за незабавно изпълнение.

Пски окръжен съд, V граждански състав, като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.418, ал.5 от ГПК от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на 1 документ по чл. 417, т.10 от ГПК – запис на заповед, подадено от Г. Т. против длъжника Т. И. за сумата от 9000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 19.12.2025 г. В заявлението се сочи, че сумата се дължи въз основа на запис на заповед от 15.03.2020 г., който трябва да бъде предявен до 31.12.2025 г., като е отбелязано, че е предявен на 24.09.2025 г.

Районният съд, за да отхвърли заявлението, се аргументира, че документът е редовен от външна страна, но не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, тъй като записът на заповед не е надлежно предявен. Именно предявяването на записа на заповед е условие, за да се направи вземането изискуемо. Прието е, че представеното по делото уведомление и разписка за връчване на съобщение за предявяване на ценната книга не удостоверява редовно връчване, доколкото не са спазени изискванията на чл. 47 ГПК. Връчителят не е посетил три пъти адреса в рамките на един месец, едно от които посещения да е в почивен ден, както и не е извършена справка за трудовата заетост, предвид възможността връчването да се извърши чрез работодателя.

Разпореждането е правилно и законосъобразно като краен резултат.

Процесният запис на заповед е редовен от външна страна.

Настоящият състав споделя извода на първостепенния съд, че не е налице надлежно предявяване на ценната книга. Чл.47, ал.1 от ГПК изисква най – малко три посещения на адреса. Съгласно разписка за връчени книжа (л.3 от първоинстанционното дело), са налице три посещения, но на два адреса – в с. Е на 19.08.2025 г. и на 24.09.2025 г. и в град Х на 06.09.2025 г. Установява се залепено уведомление на входната врата в с. Е, но не са положени усилия за връчване на адреса, посочен именно от кредитора в град Х, за който не са събрани каквито и да било сведения и е налице само едно посещение, в неработен ден (официален празник), но не и в работни дни. По отношение на този адрес правилата на чл.47, ал.1 от ГПК не са спазени, не е залепено и уведомление. По тези съображения не се възприемат доводите на жалбоподателя, че е налице редовно предявяване на записа на заповед.

Не се възприема изводът на районния съд, че е следвало да се събере информация за месторабота – това е направено от връчителя.

Недоказването да е спазен редът, избран от заявителя, за предявяване на записа на заповед, води до извода, че не е настъпила изискуемостта на вземането по записа на заповед, платим на предявяване.

Затова следва да се откаже издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т. 10 ГПК, тъй като при проверката по чл. 418 ал. 2 ГПК се установява, че документът не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. В този смисъл са задължителните указания, дадени в цитираното и от първостепенния съд определение №108/16.02.2012 г., постановено по ч.т.д.

№70/2012 г. на ВКС, II т.о., и цитираната в него съдебна практика.

Настоящият състав констатира, че по делото не са представени 2 доказателства за внесена държавна такса по сметка на ОС П. Приложеният документ е за сума, постъпила по сметка на Апелативен съд П. Ето защо жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на ОС П в размер на 7.67 евро.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №593/12.01.2026 г., постановено по ч.гр.д. №17201/26 г. по описа на Районен съд П, IV брачен състав.

ОСЪЖДА Г. К. Т., ЕГН **********, от град П, ул. *************, да заплати по сметка на Окръжен съд П държавна такса в размер на 7.67 (седем евро шестдесет и седем цента) евро.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3