Решение № 1061 от 19.10.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1061 гр. Перник, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Борислава П. Б.а-Здравкова при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Борислава П. Б.а-Здравкова Гражданско дело № 20211720106072 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от В. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.

*****, чрез пълномощника му адв. Б., срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.

Перник, ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение на сумата 14,41 лв. – представляваща непогасен остатък от главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 16.02.2009 г. до 19.08.2012 г., за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7838/2012 г. на РС – Перник и образувано изп.д. № 976/2013 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. поради погасяване на вземането по давност /съобразно влязлото в сила протоколно определение от 06.07.2022 г. за прекратяване на производството по делото в останалата част/.

Ищецът излага, че срещу него в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 05.11.2012 г. по ч.гр.д.№ 7838/2012 г. на РС – Перник за посочените вземания и е образувано изп. д. № 976/2013 г. на ЧСИ СТ.Б. по което е наложен запор върху трудовото му възнаграждение, получавано от „МЕТАЛ ТРЕЙД-66“ ООД. Твърди, че неплатеният остатък от главницата по изпълнителния лист е погасен по давност, тъй като по изпълнителното дело не са извършвани и поискани изпълнителни действия от 23.01.2015 г., поради което за ищеца се породил правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на нейната недължимост. С оглед изложеното, моли предявеният иск да бъде уважен, както и за осъждане на ответника да му заплати сторените разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.

Перник, е депозирал отговор на исковата молба, чрез пълномощника си юрк. К., с който изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона с изтичане на две години от последното изпълнително действие, след което не са предприети действия по принудително събиране на вземанията.

Сочи, че съобразно справка в счетоводството на дружеството, вземането е изцяло погасено.

Счита, че не са дали причина за завеждане на делото. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли да бъде намалено до предвидения в Наредба № 1/5004 г. минимум.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е приложена за послужване Заповед № 5954/05.11.2012 г., издадена по ч.гр.д. № 7838/2012 г. на Районен съд – Перник, с която В. С. Б., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД сумата 1322,24 лв. – главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 16.02.2009 г. до 18.09.2012 г., сумата 172,34 лв. – лихва за забава на месечните плащания за периода от 17.04.2009 г. до 15.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1322,24 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 05.11.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 29,89 лв. – държавна такса. Видно от извършеното удостверяване, че на 16.05.2013 г. е издаен изпълнителен лист за сумите по заповедта.

От постъпилия през ССЕВ препис на изп.д. № 976/2013 г. на ЧСИ СТ.Б. се установява, че е образувано по молба с вх. № 6718/28.06.2013 г. от „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, въз основа на изпълнителния лист от 16.05.2013 г., издаден на основание Заповед № 5954/05.11.2012 г. по ч.гр.д. № 7838/2012 г. на РС-Перник.

На 02.07.2013 г. е изискана справка от НАП за публични задължения на длъжника, притежавани движими и недвижими имоти, трудови договори и данни за осигурител. На 11.07.2013 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение до „Метал Трейд-66“ ООД, запорно съобщение до ОД на МВР-Перник за налагане на запор и спиране от движение на МПС „Опел Кадет“ .

По изпълнителното дело са приложени платежни нареждания за плащания по наложения запор с наредител „Метал Трейд-66“ ООД, както следва: на 03.09.2013 г. – 132,00 лв., 02.10.2013 г. – 132,00 лв., 01.11.2013 г. – 132,00 лв., 02.12.2013 г. – 132,00 лв., 20.12.2013 г. – 132,00 лв., 03.02.2014 г. – 139,00 лв., 28.02.2014 г. – 139,00 лв., 02.04.2014 г. – 139,00 лв., 30.04.2014 г. – 139,00 лв., 31.05.2014 г. – 139,00 лв., 30.06.2014 г. – 139,00 лв., 04.08.2014 г. – 139,00 лв., 01.10.2014 г. – 139,00 лв., 01.09.2014 г. – 139,00 лв.

С писмо, постъпило с вх. № 8807/04.05.2022 г. през ССЕВ, ЧСИ СТ.Б. уведомява, че по изпълнителното дело е събран пълният размер на задължението по изпълнителния лист, включително законната лихва и разноските, които са преведени на взискателя 2

„Водоснабдявне и канализация“ ООД-гр. Перник, но изпълнителното дело не е прекратено, защото длъжникът има непогасени задължения към присъединилия се взискател – НАП.

По делото са използвани специални знания на вещо лице по допуснатата съдебноикономическа експертиза. От приетото заключение, постъпило с вх. № 12562/17.06.2022 г., се установява, че задължението на длъжника по изп.д. № 976/2013 г. към „ВиК“ ООД е в размер на 2203,76 лв., като по наложен запор върху трудовото му възнаграждение са платени общо 2189,00 лв., от които на взискателя са преведени 1784,08 лв. и 394,92 лв. – по сметка на ЧСИ за такси. При отнасяне на извършените плащания за погасяване на задълженията по изпълнителния лист по реда на чл. 76, ал. 2 ГПК с преведената на взискателя сума са погасени 101,89 лв. – разноски, 172,34 лв. – лихва по изпълнителния лист, 2012,02 лв. – законна лихва, 1307,83 лв. – главница, с оглед на което непогасените задължения към „ВиК“ ООД възлизат на 14,41 лв. – главница, и 0,65 лв. – законна лихва.

При включване към задължението по изпълнителния лист и на задължението към държавата общият размер на дълга по изпълнителното дело възлиза на 2365,36 лв. и в случай, че първо е било погасено задължението към държавата, задълженията към ответника биха били в размер на 172,38 лв. – главница, и 3,98 лв. – законна лихва.

Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск са с правно основание чл. 439 ГПК.

В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за изпълнение, които ищецът твърди, че не дължи поради изтекла погасителна давност. Тъй като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в срок възражение, влиза в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на факти /изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно по действащия ГПК изискването на чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен давностен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение /в този смисъл Решение № 118 от 07.07.2012 г. по гр. д. № 4063 по описа за 2021 г. на 3

ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Предвид изложеното, съдът приема, че приложима към процесните вземания е общата петгодишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

По делото не са представени доказателства за датата, на която е влязла в сила заповедта за изпълнение, поради което съдът приема, че моментът от който е започнал да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок е датата на издаване на изпълнителния лист – 16.05.2013 г., към който момент страните не спорят, че заповедта за изпълнение е влязла в сила.

Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.

Съобразно това разрешение и предвид датата на образуване на изп.д. № 1809/2014 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. приложение следва да намери тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 г., поради което съдът приема, че с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело на 28.06.2013 г. погасителната давност за вземанията е прекъсната и е спряла да тече по време на висящността му.

Изпращането на запорното съобщение на 11.07.2013 г. до работодателя на длъжника и извършените плащания в периода 03.09.2013 г. – 01.09.2014 г. представляват изпълнителни действия, с оглед на които не е настъпило прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. От заключението на вещото лице по проведената съдебноикономическа експертиза се установява, че в полза на ответника в качеството на взискател по изпълнителното дело е преведена сумата 1784,08 лв., с която са погасени 101,89 лв. – разноски, 172,34 лв. – лихва по изпълнителния лист, 2012,02 лв. – законна лихва, 1307,83 лв.

– главница, с оглед на което неплатените задължения към „ВиК“ ООД възлизат на 14,41 лв.

– главница, и 0,65 лв. – законна лихва.

С приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило смисъл.

Съобразно постановките на посочения тълкувателен акт, погасителната давност за вземанията се прекъсва с всяко валидно изпълнително действие и започва да тече нова давност. Тъй като изпълнителното дело не е прекратено към момента на приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило смисъл, следва да се приеме, че новата давност започва да тече от постановяване на тълкувателния акт 26.06.2015 г.

Въпреки поставените в негова доказателствена тежест факти, ответникът не е ангажирал доказателства за прекъсването на давността след 26.06.2015 г. /датата, на която е приет новия тълкувателен акт, с който ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило смисъл/. Тъй 4 като давностният срок за вземанията не е изтекъл към 13.03.2020 г., същият е спрял да тече до 21.05.2020 г., на основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИПОРНСПП, след което е продължил да тече. Следователно към петгодишния срок, който, считано от 26.06.2015 г. е следвало да изтече на 26.06.2020 г., следва да се прибави периодът от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /два месеца, една седмица и един ден/, през който давността е спряла. Следователно петгодишният давностен срок за процесното вземане е изтекъл на 04.09.2020 г.