Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1105 от 22.06.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1051/2021
Вид
Решение № 1105
Подписан
22.06.2021
В сила
22.06.2021
Състав
Ирена Николова Петкова, мл.с. Лазар Кирилов Василев, Наталия Панайотова Неделчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 195, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 107 · Закон за енергетиката
  • чл. 21, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
  • чл. 98а, ал. 2, т. 6 · Закон за енергетиката
  • чл. 183 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 200 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 200, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 · Закон за нормативните актове

РЕШЕНИЕ

№ 1105 гр. Варна , 22.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20213100501051 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 1668/09.03.2021 г., депозирана от „Енерго-По Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от Пл.Ст., Я.Д. и Д.Д., чрез адв. В.М., срещу Решение № 63 о т 17.02.2021 г., постановено по гр.д. № 9807 по описа на РС-Варна за 2020г., ГО, 31 съдебен състав, с което на основание чл. 422 от ГПК е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск срещу К. Г. К. с ЕГН **********, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите от 981.08 лв., представляваща съответстваща на съсобствеността му главница за незаплатена цена за електрическа енергия по фактура

№

0284398272/04.09.2019г., начислена за периода от 22.08.2017г. до 21.08.2018г., за обект на потребление с адрес: с. И., к121, УПИ IX, 87428, с клиентски № 1100279351 и абонатен № 2103402096, и 62.41 лв. лихва върху тази сума за времето от 17.09.2019г. до 29.05.2020г. присъдени по заповедното ч.гр.д. № 6402/20г. на ВРС, 31 състав.

Жалбоподателят обжалва Решението РС Варна и в частта, в която, на основание чл. 422 от ГПК е отхвърлил предявения от него иск срещу Г. Г. К. с ЕГН **********, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите от 981.08 лв., представляваща съответстваща на съсобствеността главница за незаплатена цена за електрическа енергия по фактура № 0284398272/04.09.2019г., начислена за периода от 22.08.2017г. до 21.08.2018г., за обект на потребление с адрес: с. И., к121, УПИ IX, 87428, с клиентски № 1100279351 и абонатен № 1

2103402096, и 62.41 лв. лихва върху тази сума за времето от 17.09.2019г. до 29.05.2020г. присъдени по заповедното ч.гр.д. № 6402/20г. на ВРС, 31 състав.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за това, че атакуваният съдебен акт е неправилен и необоснован, както и че е в разрез със събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение. Сочи се, че е налице правно основание за съществуването на вземането на ответника–въззивник, а именно чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че е осъществен правопораждащият юридически състав за начисляване на реално потребено от абоната количество електрическа енергия, тъй като: безспорно между страните е налице облигационно правоотношение по договор за достъп и пренос на електрическа енергия; дружеството е изпълнявало добросъвестно и точно задълженията си по договора, а именно е пренасяло електроенергия и е снабдявало с нея обекта на потребление на абоната; на 21.08.2018г. е извършена проверка на СТИ находящо се в процесния имот; при самата проверка е извършено замерване с еталонен калибриран уред, чрез който е установена потребена енергия, отчетена в невизуализиран регистър 1.8.3. на СТИ; изготвена е експертиза от БИМ, в която е установено, че е извършена външна намеса в тарифната схема на електромера и съответно наличие на преминала електроенергия по тарифа 1.8.3. в размер на 010454 кВТч; на 03.09.2019г. е изготвено становище за начисляване на електроенергия, в което е посочено точното количество неотчетена ел. енергия; на 04.09.2019г. е издадена фактура № 0284398272 на стойност от 1962.19 лв.

Твърди, че показанията от регистър 1.8.3. е нямало как да бъдат визуализирани на дисплея на електромера и съответно видими за абоната, тъй като за процесния обект на потребление се отчитат само две тарифи – 1.8.1. и 1.8.2., като намира това за аргумент, че този тип вмешателство има за цел част от консумираната енергия да се отклонява в регистър, който не се визуализира, а при ежемесечното отчитане на показанията на СТИ няма как да се установи натрупване на електрическа енергия в невизуализирания регистър, доколкото това става само с помощта на специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагат.

Сочи, че електроенергията е родово определена движима вещ, като собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията . В този смисъл, ако енергията е преминала през уредите на потребителя без да е отчетена, то той е усвоил чужда движима вещ без правно основание, като е увредил имуществените интереси на дружеството, за което е възникнало правото на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия.

В отговора на въззивната жалба, подаден от Г.К., последната сочи , че намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Сочи, че и двете основания, на които се атакува решението са недоказани, като излага подробни аргументи в тази насока.

По отношение на претенцията по чл. 183 от ЗЗД сочи, че тази разпоредба е обща спрямо нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ, поради което приложението на първата изключва приложението на втората. Твърди, че чл.

50 от ПИКЕЕ не регламентира хипотези на корекция на сметка като процесната, а освен това същите са отменени в Решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС. В този смисъл прилагането на нормата на чл. 183 от ЗЗД напрактика 2 обезсилва наведеното второ основание от въззивното дружество. Счита, че лисата на нормативна уредба, даваща правото на дружеството да фактурира допълнително начислената ел. енергия, не може да бъде заместена по аналогия с други правни норми, съществуващи в други източници на правото.

Сочи, че след като дружеството се позовава на чл. 183 от ЗЗД, то е следвало да докаже точния период на консумация на процесната енергия, както и часовия интервал на денонощието, в който е натрупана. В конкретния случай такова доказване не е проведено. Въззиваемият твърди, че съгласно чл. 811б от Раздел 2 от Наредба за измерванията, софтуерът на електромера следва да е защитен и да съхранява данни за евентуална намеса. При положение, че СТИ е от одобрен тип, същият следва да позволява да се определи всеки момент, в който е имало намеса в софтуера му. По делото обаче липсват данни тази информация да е снета. Намира, че щом не може да се определи кога е натрупана енергията в невизуализирания регистър, не би могло да се остойности това количество коректно, доколкото само за последната една година е имало две изменения на цените на енергията.

В заключение сочи, че съобразно събраните по делото доказателства, единственият извод е, че претендирането на процесната сума на основание чл.

183 от ЗЗД е неоснователно и недоказано.

Що се касае до твърдението, че сумата се дължи на основание чл. 50 от ПИКЕЕ сочи, че това твърдение е лишено от правна обоснованост. Това е така, поради постановеното решение на ВАС, с което са отменени действащите към момента на проверката ПИКЕЕ. Сочи, че този извод не се променя дори от факта, че с решението не са отменени чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ, защото видно от решението, останалите разпоредби са отменени поради изключително съществени нарушения на административните правила.

Тъй като нормата на чл. 47 от ПИКЕЕ е отменена с решението, а тя регламентира стъпките на корекционната процедура, то е налице нормативен вакуум, който няма как да бъде запълнен. Сочи, че впоследствие е постановено и ново решение на ВАС – Решение № 2315/21.02.2018г., с което са отменени и останалите разпоредби от ПИКЕЕ. Отделно от горното твърди, че процесният случай не попада в обхвата на цитираните правила, доколкото чл. 50 от тях предвижда наличие на грешка при въвеждане на данните на електромера от лицето, което го отчита. В конкретния случай такава грешка не е установена. Намира, че не са налице и другите хипотези на корекция на сметката на потребителя, визирани в чл. 48 от ПИКЕЕ.

Въззиваемата поддържа изложеното от нея становище в отговора на исковата молба, като счита, че обективната отговорност в договорните правоотношения е изключение от общите правила и отговорността е за виновно неизпълнение на задълженията на страните. Предвид това обективният характер на отговорността следва да е изрично предвиден от законодателя, а не да се предполага или да се извежда чрез тълкуване. В тази връзка счита, че не е налице основание за доставчика на ел.енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради констатирано неточно измерване или неотчитане на доставена енергия. Не на последно място счита, че недоказано по делото е останало, че тя има договорни отношения с насрещното дружество.

Въззиваемата счита атакуваното съдебно решение за законосъобразно и правилно, а въззивната жалба за неоснователна. Предвид това, моли атакуваният съдебен акт да бъде потвърден изцяло. Претендира и сторените разноски пред въззивната инстанция.

3

В отговора на въззивната жалба, подаден от К.К., последният моли обжалваното решение на РС Варна да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. На първо място въззиваемият сочи, че корекционната процедура е извършена по ПИКЕЕ, които са били отменени с влезли в сила решения на ВАС. Тъй като правилата са отменени, липсва нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на ел.енергия да начислява такава на това основание. Доколкото в действащото законодателство липсва възможност за едностранна корекция на сметките, не следва да се приеме, че дружеството може да обосновава корекцията на приетите от него Общи условия, тъй като това създава неравноправни условия за страните.

Въззиваемият сочи, че чл. 50 от ПИКЕЕ не следва да се приложи и поради факта, че в него е предвидено корекция да бъде извършена при несъответствие на отчетените данни и въведените такива в информационната база данни. Такова несъответствие в настоящия случай не е налице.

Сочи, че ответникът не е доказал в условията на пълно и главно доказване точния размер на доставеното и потребено количество ел.енергия за процесния период. От разпита на вещото лице става ясно, че не може да се установи началния момент, от който е започнало натрупването на процесното количество в скрития регистър. Намира, че липсва надлежно възникнало право за оператора на електроразпределителната мрежа да извършва едностранна корекция на сметката на абоната. Счита, че ищецът не е доказал и процесната ел.енергия е реално потребена от него в процесния период.

Предвид изложеното моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован чрез адв. Николай Банков, поддържа въззивната жалба и моли за уважаването ѝ и присъждане на сторените разноски в хода на производството, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, уговорено в полза на процесуалния представител на К.К..

Въззиваемата Г.К., редовно призована за същото съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат Д., поддържа отговора на жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното решение. Намира, че по делото е останало недоказано, че тя има договорни отношения с въззивното дружество. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства към него, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивната страна.

Въззиваемият К.К., чрез процесуалния си представител адвокат Р., моли съда да се произнесе с решение, с което да потвърди обжалваното решение, като правилно, законосъобразно и добре мотивирано. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството по гр. д. № 9807 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, е образувано по предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на вземането на кредитора против длъжниците по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 9807/2020 г. на РС Варна, с която е разпоредено всеки от длъжниците К. Г. К. с ЕГН 4