Разпореждане № 3621 от 25.03.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3621 гр. София, 25.03.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: К. Г. Д. като разгледа докладваното от К. Г. Д. Административно наказателно дело № 20221110203740 по описа за 2022 година

След като се запознах с подадената от Р. Т. Т., чрез адв. В. Д., жалба срещу задържане на Р. Т. Т. на 23.03.2022 г. от служители на ГД „ГП“, РД „ГП“Аерогари, ГПУ-София, намирам за установено следното:

В подадената жалба се твърди, че задържането на Р. Т. е незаконосъобразно, тъй като е без правно основание. Изложени са съображения, че му е връчена призовка за разпит като свидетел за 29.03.2022 г., но е конвоиран до гр. Стара Загора, поради което е задържан противозаконно от служителите на МВР. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени незаконосъобразното му фактическо задържане.

Съдът намира, че жалбата се явява процесуално недопустима по следните съображения:

В НПК е предвиден специален ред за обжалване на постановленията, издадени от разследващите полицаи, вкл. и процесното такова по чл. 120, ал. 3 НПК, а именно по чл. 200 НПК – пред съответния прокурор. Доколкото в случая обаче все пак се касае за фактическо задържане на лице във връзка с обявяването му за общодържавно издирване и принудителното му довеждане съобразно постановление от 04.08.2021 г. на разследващ полицай от 01 РУ на МВР-Стара Загора по ДП № 1959 ЗМ-138/2021 г. по описа на 01 РУ МВРСтара Загора, то следва да се приеме, че е приложима разпоредбата на чл. 5, § 4 КЗПЧОС, в която е регламентирано, че всяко арестувано или лишено от 1 свобода лице има право да обжалва законността на неговото задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе; в случай, че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице. С оглед на това, фактическото задържане на Р. Т. подлежи на обжалване на основание чл. 5, § 4 КЗПЧОС. Следва да се посочи, че доколкото не е издадена заповед за задържане по реда на ЗМВР, то в случая е неприложим редът за обжалване, посочен в разпоредбата на чл. 72, ал. 4 ЗМВР. Още повече, в случая се касае за задържане не по реда на ЗМВР на някое от изброените основания по чл. 72, ал. 1 ЗМВР, а за фактическо задържане на лицето във връзка с изпълнение на постановление на разследващ полицай по образувано наказателно производство относно принудително довеждане на свидетеля. В този смисъл съдът счита, че основанието за разглеждане на постъпилата жалба е чл. 5, § 4 КЗПЧОС, като следва да се приложи най-близкият процесуален ред, който в настоящия случай е чл. 65 НПК, регламентиращ на национално ниво процедурата по „habeas corpus“.

Приложението на посочения ред за обжалване обаче предполага да е налице фактическо задържане на съответното лице. В конкретния случай Р. Т. е бил освободен на 24.03.2022 г. в 15.35 часа от служителите на 01 РУ на МВРСтара Загора след провеждане на разпита му от съответния разследващ полицай по ДП № 1959 ЗМ-138/2021 г. по описа на 01 РУ на МВР-Стара Загора. Доколкото към настоящия момент Р. Т. не е фактически задържан, то последният няма и правен интерес да обжалва задържането му от служителите на ГД „ГП“, РД“ГП“-Аерогари, ГПУ-София към МВР. В този смисъл е Решение на ЕСПЧ „Fox, Campbell and Hartley v. The United Kingdom “ от 30.08.1990 г., в което е посочено, че произнасянето по чл. 5, § 4 от КЗПЧОС е безпредметно, когато задържаното лице е освободено преди съдът да може своевременно да се произнесе съобразно изискването на чл. 5, § 4 от КЗПЧОС в процедура по „habeas corpus“. В този смисъл е и съдебната практика на националните съдилища – Определение № 432 от 19.09.2017 г. по ВНЧД № 1114/2017 г. по описа на САС, НО, 3-ти състав, Определение № 2543 от 23.07.2020 г. по ВНЧД № 2641/2020 г. по описа на СГС, НО, I-ви въззивен състав и др. Както се посочи по-горе, Р. Т. е бил освободен от органите на МВР още на 24.03.2022 г. в 15.35 часа (видно от приложената справка от ОДМВР-Стара Загора), поради което към настоящия момент е безпредметно 2 произнасянето по направеното искане.

Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че Р. Т. към настоящия момент няма правен интерес от обжалване на фактическото си задържане от служителите на МВР, поради което и жалбата му следва да бъде оставена без разглеждане, като образуваното наказателно производство бъде прекратено.

Предвид обстоятелството, че жалбата е насочена срещу задържане на Р. Т., което има за цел довеждането му пред разследващ орган за извършване на разпит на последния в качеството на свидетел, същата следва да се приложи към материалите по ДП № 1959 ЗМ-138/2021 г. по описа на 01 РУ на МВРСтара Загора.

По изложените съображения и на основание чл. 65, ал. 4 НПК, РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯМ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р. Т. Т., подадена чрез адв.

В. Д., срещу фактическото му задържане на 23.03.2022 г. от служители от ГД „ГП“, РД „ГП“-Аерогари, ГПУ-София към МВР, с което Р. Т. е задържан в изпълнение на постановление от 04.08.2021 г. на разследващ полицай от 01 РУ на МВР-Стара Загора във връзка с обявяването му за общодържавно издирване и принудително довеждане за разпит по ДП № 1959 ЗМ-138/2021 г. по описа на 01 РУ на МВР-Стара Загора.

ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по НЧД № 3740/2022 г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав.

Заверено копие от жалбата на Р. Т. Т. заедно с препис от настоящото разпореждане да се приложат по ДП № 1959 ЗМ-138/2021 г. по описа на 01 РУ на МВР-Стара Загора.

Разпореждането подлежи на обжалване и протестиране на основание чл.

65, ал. 7 НПК пред Софийски градски съд в 3-дневен срок от получаване на препис от същото.

Преписи от разпореждането да се изпратят на С., Р. Т. Т. и адв. В. Д..

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3