Решение № 1793 от 20.07.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1793 гр. София , 20.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20211110127373 по описа за 2021 година

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 4097/18.05.2021 г., с която от името на Т.С.Е., ЕИК ******** против Н. Р. ИЛ., ЕГН ********** и АН. Н. ИЛ., ЕГН ********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл.

124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

Със заявление вх. № 23019098/12.03.2021 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. Р. ИЛ., ЕГН ********** и А.Н. И., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 3264,38 лв., представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 58, находящ се в *********************** за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 12.03.2021 г. до окончателното изплащане; 2/ сумата от 262,81 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2018 г. – 1

02.03.2021 г., върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 11,92 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 58, находящ се в *********************** за периода 01.09.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 12.03.2021 г. до окончателното изплащане; 4/ сумата от 1,04 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.10.2019 г. – 02.03.2021 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение. От Н. Р. ИЛ. се претендира ½ част от горепосочените суми. От АН. Н. ИЛ. се претендира ½ част от горепосочените суми. На 17.03.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на ответниците, като в законоустановения срок същите са депозирали възражения срещу издадената заповед. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 19.04.2021 г. Исковата молба е подадена на 18.05.2021 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

В исковата си молба ищецът Т.С.Е твърди, че има договорни отношения с ответниците. Поддържа, че същите имат качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма Нелбо Инженеринг ООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл.

140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Поддържа, че ответниците са използвали доставяна топлинна енергия през процесния период и не са погасили задължението си, като са изпаднали и в забава по отношение на последното.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името ответниците е депозиран общ отговор на исковата молба, с който е взето становище по предявените за разглеждане в настоящото производство искове. Излагат се 2 съображения, че исковите претенции за периода 01.05.2017 г. – 31.01.2018 г. са погасени по давност. В тази връзка се сочи, че в останалата част, т.е. за периода 01.02.2018 г. – 30.04.2020 г., исковите претенции не се оспорват от ответниците. Не се оспорва и обстоятелството, че ответниците са имали качеството потребители на топлинна енергия през заявения в исковата молба период, както и че ищцовото дружество е доставило до процесния имот топлинна енергия в количество, качество и на стойност, отговарящи на заявеното от ищеца в исковата молба.

Предвид горното, се моли, предявените за разглеждане в настоящото производство искове, да бъдат отхвърлени частично като погасени по давност, респективно да бъдат уважени само в частта, която не е обхваната от погасителната давност, а именно 01.02.2018 г. – 30.04.2020 г. Претендират се разноски.

С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че през процесния период между ищеца и ответниците са съществували договорни отношения, с предмет доставка на топлинна енергия, че ответниците са били клиенти на топлинна енергия през заявения в исковата молба период, че в процесния имот през исковия период е реално доставената топлинна енергия в количеството твърдяно от ищеца, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по 3 реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.

415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответниците с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им потребител на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответниците да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като са изпаднали и в забава за изпълнението му.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираното вземане.

В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

В тежест на ищеца, при релевираните в отговора на исковата молба възражения за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.

149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по 4 договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с 5 установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.