Решение № 1142 от 01.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1142 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря ВАНЕСА АС. ДОНКОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно наказателно дело № 20241110212888 по описа за 2024 година при участието на секретаря Ванеса Донкова като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 12888 по описа за 2024 година, за да се произнесе с решение взе предвид следното:

Производство по реда на чл.58д – чл.63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Ч. Б. срещу Наказателно постановление (НП) № 2443322-017297/23.07.2024г., издадено от Началник 03 сектор „Административно обслужване” в Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на осн. чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00 (сто) лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, а на осн. чл.3, ал.1 и чл.6, ал.1, т.20 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (накр.

Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР) (обн., ДВ, бр.1 от 04.01.2013г. – в сила от 04.02.2013г., ред., ДВ, бр.56 от 30.06.2023г.) е предвидено отнемане на 10 (десет) контролни точки.

В жалбата са изложени доводи за допуснато при съставянето на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и издаването на НП съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъответствие между фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация, защото то ограничило възможността на жалбоподателя да разбере за кое нарушение е била ангажирана неговата административно-наказателна отговорност, доколкото се сочело от актосъставителя и наказващия орган, че не е съобразил поведението си със светлинните сигнали, но без яснота кои точно сигнали. Жалбоподателят оспорва и отразените в АУАН и в НП фактически данни и твърди, че не е преминал на забранителен сигнал на светофара на въпросното кръстовище, а на разрешителен „зелен 1 сигнал” на светофарната уредба при усл. на чл.31, ал.7, т.4 от Правилника за приложение на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП) – водач, който в момента на подаването на „жълт сигнал”, след като му е било разрешено преминаването, е толкова близо до светофара, че не може да спре, без да създаде опасност за движението, като при навлизане на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в него, са длъжни да го освободят”. Изразено е желание за събирането на веществени и други доказателства, като е отправено правя искане до съда да постанови съдебен акт, с който обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно, като се претендира присъждането на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят С. Ч. Б., редовно призован, не се явява, като за него се явява упълномощеният му процесуален представител – адв. В. И. (вж. л.23 от съд. д.), която поддържа жалбата с изложените в нея доводи и съображения, като сочи, че с оглед квалификацията на нарушението би следвало жалбоподателят да е преминал на „червен сигнал” на светофарната уредба, но от показанията на свидетелите се установило, че е преминал на „жълт сигнал”, като в тази връзка се иска постановяване на съдебен акт за отмяна на наказателното постановление и претендира разноски.

Административно-наказващият орган – Началник 03 сектор „Административно обслужване” в Отдел „Пътна полиция” на СДВР, редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен представител, като е представено „възражение” по повод жалбата, изготвено от юрк. Силвия Михайлова (л.74 от съд. д.), упълномощена от административнонаказващия орган (АНО), с което се прави искане депозираната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и необоснована, а атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като се отхвърлят аргументите за съществени процесуални нарушения, твърди се наличие на компетентност у актосъставителя и наказващия орган, установеност на нарушението и справедливост на наказанието, и се иска постановяване на съдебен акт, с който жалбата да бъде отхвърлена, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова.

Съдът, като изслуша доводите на страните, служебно провери атакуваното наказателно постановление, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствените материали по делото, съобрази законовите разпоредби и намери следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

Жалбоподателят С. Ч. Б. е правоспособен водач на МПС и има издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № ***, изд. на 26.03.2020г., за кат.

„С”, „М”, „АМ”, „В” и „Т КТ”, с валидност до 26.03.2025г., както е видно от справка-картон на водача (вж. л.4).

На 09.07.2024г., за времевия период от 07:00 ч. до 19:00 ч. (дневна смяна), свидетелите А. Д. Я. и П. И. М., заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в Отдел „Пътна полиция” – СДВР, били назначени в наряд по района на 06 РПУ – СДВР (ж.к. „Бъкстон”, кв. „Бояна”, кв. „Драгалевци”, кв. „Симеоново”, ж.к. „Овча купел” и др.).

Свидетелите Я. и М. патрулирали със служебен автомобил марка/модел „***” с рег. № ***, който бил оборудван с видеокамери – с оглед справката от ОПП – СДВР (вж. л.56 от съд. д.).

На същата дата (09.07.2024г.), око. 15:39 часа, жалбоподателят С. Ч. Б. управлявал лек автомобил марка/модел „***” с рег. № ***, като се движел по бул. „Никола Петков”, с посока на движение от бул. „ Александър Пушкин” към бул. „България”.

В същата посока и по същото време по този столичен булевард се движел и патрулният полицейски автомобил с двамата полицейски служители в него – свид. М. (водач 2 на автомобила) и свид. Я. (старши на наряда). Отдясно на полицейския автомобил се оказал автомобилът на жалб. Б..

На кръстовището, образувано от бул. „Никола Петков” и бул. „Братя Бъкстон”, имало работеща в нормален режим светофарна уредба. В участъка преди въпросното кръстовище пътното платно на бул. „Никола Петков” се състояло от три пътни ленти, като най-дясната и средната били предназначени за движение в посока „направо”, а най-лявата – за движение в посока „наляво”.

Автомобилът с водач жалб. С. Б. и полицейският автомобил наближавали въпросното кръстовище, като лекият автомобил марка „***” се движел в дясната пътна лента (за посока „направо”), а до него – в средната лента (за посока „направо”) се движел полицейският автомобил марка „***”. Когато двата автомобила приближили кръстовището, сигналът на светофара се променил в „жълт сигнал” за съответната посока. Полицейският автомобил спрял на кръстовището при подаването на този сигнал, т. к. щял да последва „червен сигнал”. Жалбоподателят С. Б. обаче, не спрял при подаването на „жълтия сигнал”, преминал през кръстопътя на този сигнал и продължил своето движение в посока направо.

Полицейските служители Я. и М. имали пряка видимост към светофарната уредба на кръстовището, поради което те възприели, че управлявания от жалб. Б. лек автомобил навлязъл и преминал през кръстовището при излъчван от светофарната уредба „жълт сигнал”, отнасящ се за неговата посока на движение.

При това поведение на водача Б., полицейските служители включили светлинен и звуков сигнал, преминали на „червен сигнал” на въпросната светофарна уредба и успели да настигнат лекия автомобил, управляван от жалб. С. Б., който бил спрян за извършването на полицейска проверка.

Въз основа на възприетите обстоятелство, свидетелят А. Я. (на длъжност „младши автоконтрольор” към ОПП – СДВР), съставил АУАН сер. GA № 1314606/09.07.2024г., в който били описани обстоятелствата по извършване на нарушението, неговото фактическо описание – навлизане и преминаване на забранен сигнал на работеща в нормален режим светофарна уредба и не съобразява поведението си със светлинните сигнали на посочените дата, място и време, както и правната му квалификация – по чл.6, т.1, предл.2 от ЗДвП.

Актът бил съставен в присъствието на свидетел-очевидец (свид. П. М.) и на жалбоподателя С. Ч. Б., като след подписването на АУАН от актосъставителя и свидетеля, екземпляр бил връчен на жалб. Б., който отразил, че „има възражения”.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения от жалбоподателя срещу съставения против него АУАН.

Въз основа на съставения АУАН сер. GA № 1314606/09.07.2024г., на 23.07.2024г. началникът на 03 Сектор „Административно обслужване” в Отдел „Пътна полиция” – СДВР издала Наказателно постановление № 24-43322-017297/23.07.2024г., в което посочила обстоятелствата по извършване на нарушението, фактическото му описание – жалбоподателят навлиза и преминава на забранен сигнал на работеща светофарна уредба на въпросните дата, място и време и несъобразяване на поведението със светлинните сигнали, както и правната му квалификация по чл.6, т.1 от ЗДвП, като с този санкционен акт на осн. чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя С. Ч. Б. било наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00 (сто) лева за извършеното нарушение.

Препис на въпросното НП било връчен на жалбоподателя на 05.08.2024г. с разписка.

На 16.08.2024г. била депозирана жалба вх. № 513000-61496/16.08.2024г. (опис на ОПП – СДВР) от страна на жалб. С. Б. срещу административния санкционен акт.

3

Съдът приема горните фактически обстоятелства въз основа на събраните и приобщени доказателствени материали по делото: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните в съдебното следствие свидетели А. Д. Я. и П. И. М.; приобщените по надлежния процесуален ред писмените доказателства – съставения АУАН сер. GA № 1314606/09.07.2024г., справка-картон на водача с данни за нарушения по ЗДвП (л.4), Заповед № 513з-5514/04.08.2017г. на директора на СДВР (л.5), заповед № 8121К13318/23.10.2019г. на министъра на вътрешните работи (л.6), акт за встъпване в длъжност на наказващ орган (л.6гръб), Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи (л.7-8), писмо-справка от Дирекция „КИС” – МВР (л.42), писмо-справка от СДВР (л.49), писмо-справка от Столична община (л.53), писмо-справка от Отдел „Пътна полиция” – СДВР (л.56), ежедневна форма на отчет (л.57, 66гръб-67), ежедневна ведомост на наряда (л.58-61), писмо-справка от Дирекция „ВС” – МВР (л.63-64), отчет на наряд (л.65), писмо-справка от Дирекция „ВС” – МВР (л.69), възражение (л.71-73).

При изграждането на изводите си за релевантните фактически обстоятелства, настоящият съдебен състав се довери на показанията на свидетелите А. Я. и П. М., доколкото това са лица, които непосредствено са възприели обстоятелствата по случая, т. к. са били в полицейския автомобил и на мястото на събитията и пряко са възприели поведението на водача – жалбоподател при управлението на автомобила му и преминаването му през кръстовището на „жълт сигнал”. От техните показания съдът извлича релевантна информация за времето и мястото на случая, конкретиката на пътната обстановка на въпросното кръстовище (ленти за движение, посока на движение, сигнали на светофара), точните действия на водача – преминаване през кръстовището на „жълт сигнал”, както и предприетите от полицаите действия по спирането на автомобила за проверка, извършването и съставянето на АУАН на водача, като показанията на двамата свидетели са сравнително пълни и съдържателни, няма вътрешни противоречия в тяхното съдържание, като няма налични доказателства, които да опровергават установените с тях факти, като показанията на двамата свидетели кореспондират и с наличните писмени доказателства, поради което ги кредитира и ползва при формирането на своите фактически изводи.