Решение № 133 от 24.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Пловдив, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря А.ина Бл. Фиркова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20225330206542 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 888/ 01.11.2022г., с което на Е. Г.

И., ЕГН **********, на основание чл. 43, ал. 3 от Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив /Наредбата/, е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 6, ал.2 от Наредбата.

Жалбоподателят Е. И., по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноските по делото за адвокатско възнаграждение, като ангажира писмени доказателства за това. Редовно призована, не се явява лично и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.

До съда е постъпила молба с искане да бъде даден ход на делото, като се поддържа жалбата и се прави същото искане.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. До съда е депозирано писмено становище от страната по допустимостта и основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено.

Претендират се разноските по делото.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима. Разглеждана по същество, жалбата се явява основателна.

1

На 28.09.2022г. св. А. С. А., на длъжност ** при **“ при проверка за спазване на правилата по движение и паркиране на автомобилите, около 10:25ч. установил, че в гр.

Пловдив на ул. „Йоаким Груев“ до № 41, лек автомобил „**“ с рег. № **, собственост на Г.Д.И., е паркиран върху тротоара, без същия да е определен за това посредством пътен знак „Д-19 Паркинг“ от администрацията на пътя. За констатираното от него, в отсъствието на нарушителя, съставил и наложил глоба в размер на 50 лева с фиш № 0002457238/28.09.2022 г.

Фишът е обжалван своевременно пред кмета на Община – Пловдив с бланкетно възражение № 22П-9418/ 29.09.2022г., след което същото е препратено за действия по компетентност в сектор Общинска охрана и заведено под № 220Р-1716/ 30.09.2022г. В резултат, на което, св. А. съставил АУАН № 000289/ 18.10.2022г. за нарушение по чл.6, ал.2 от Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив срещу жалбоподателят Е. Г. И.. Актът е съставен в отсъствие на лицето, което въпреки изпращането и своевременното получаване на нарочна покана в тази връзка, не се явило. При предявяването на акта, И. възразила, че не е управлява процесния автомобил.

Въз основа на АУАН, било издадено и обжалваното НП, с което за същото нарушение, на основание чл. 43, ал. 3 от Наредбата е наложена глоба в размер на 50 лева.

В хода на съдебното следствие, в качеството на свидетел е разпитан актосъставителят А. А., който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. В допълнение сочи, че процесният автомобил бил паркиран на целия тротоар. По отношение на нарушителя, твърди че е не е длъжен да го издирва.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, като съответстващи на писмените доказателства и дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната истина.

При така установената фактическа обстановка и след анализ на целия доказателствен материал, съдът намира следното:

Действително е забранено паркирането на всяко ППС върху тротоара, извън разрешените за това места, както в случая, доколкото автомобилът е бил паркиран върху целия тротоар.

При извършената служебна проверка по законосъобразното издаване на АУАН и НП, обаче, съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните и материалните правила.

На първо място, както в акта, така и в постановлението липсва коректно описание на фактическата страна на нарушението, поради което не са спазени условията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, т. е. липсва пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Установено е от актосъставителя нарушение на чл.

6, ал. 2 от Наредбата, която гласи, че във „всички останали случаи“ не се допуска престой и 2 паркиране на моторни превозни средства върху тротоарите. Разбирането на разпоредбата следва да се извършва на базата на чл. 6, ал. 1 от Наредбата, според която допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Следователно, за да могат да бъдат дефинирани „всички останали случаи“, е необходимо да се посочи, че конкретното поведение на водача не попада в законосъобразната му форма, като се отрази в какво точно се състои то. Едва при отсъствието на съставомерните елементи по ал.1 на чл.6 от Наредбата, следва да се преценяват тези останали случаи, които се регламентират съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредбата. Недопустимо е едва в съдебно заседание да се разкриват съставомерни елементи, касаещи действителното положение на паркирания автомобил, които елементи не фигурират в рамката на админстративното обвинение и срещу, които наказаното лице не се е бранило. По този начин е допуснато съществено нарушение, относно задължителното и минимално необходимото съдържание, което засяга правата на жалбоподателя, така че последният да не може да разбере в какво точно се изразява поведението му и какво не е изпълнил, както и да упражни в пълнота правото си на защита, включително и да ангажира и да иска да се съберат доказателства.

Отделно от това, следва да се има предвид и друго – наред с цитираните по-горе правила в подзаконовите разпоредби на чл.6, ал.1 и ал.2 от Наредбата, междувременно тези правила се извеждат и от законовата норма на чл.94, ал.3 от Закон за движение по пътищата, чието нарушение се санкционира на основание чл.178е от ЗДвП, за този, който паркира ППС на тротоарите в населените места извън разрешените за това места, но с глоба от 50 до 200 лева. Наказващият орган е следвало да приложи правилно материалния закон, като определи нарушението и наказанието по уреждащия материята закон. Този извод следва от разпоредбата на чл. 3, ал.2 от Закон за нормативните актове,че подзаконовите нормативни актове се издават в случаите, когато е необходимо уреждането на други обществени отношения, които не са били първично регулирани със закон. Единствено чл.7, ал.2 от ЗНА позволява издаването на наредба за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Посоченото налага извода,че и двете хипотези в случая не са приложими, доколкото наредбата е уредила случай, който вече е бил първично предвиден в закон и не е послужил за прилагането на последния, доколкото е приел различна санкция за нарушителя на конкретното правило.

Отделно от това едва нормата на чл.99 от ЗДвП е предвидила компетентност на общината във връзка с паркирането и определянето на цената за това, но във връзка с друг тип обществени отношения - относно райони, пътища или части от пътища за зони за 3 платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието, което е различно от настоящия случай.

Предвид разпределението на тежестта на доказване и това, че административното обвинение не следва да буди съмнения и предположения, липсват доказателства в насока субектността на деянието, доколкото в НП за собственик на процесния автомобил е бил посочен Г.Д.И., а е наказана жалбоподателят Е. Г. И.. Същевременно в показанията си актосъставителят твърди,че не е издирвал водача на процесния автомобил.

Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

По отношение на разноските:

Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят има право да му бъдат заплатени разноските по реда на АПК. Такива се присъждат на страна, в чиято полза е изходът на делото. В случая това е жалбоподателят И.. Последната е представила доказателства за сторените разноски по обжалване на електронния фиш – договор за правна защита и съдействие и пълномощно за представителство, и двете от 10.11.2022г.

Възнаграждението е уговорено съгласно правилото на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, а именно оказване на правна помощ и съдействие на близък. Затова и разноски следва да бъдат присъдени на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на процесуалния представител на жалбоподателя, а именно на адв. Р. Н. Р., съобразно правилото на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – т. е. в минимално предвидения в наредбата размер от 400 лв. съобразно с обжалваемия интерес до 1000 лв. /в случая 50 лв./. В този смисъл сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдена в тежест на Община - Пловдив, съгласно изричното правило на чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗА.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, XVII н. с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 888/ 01.11.2022г., с което на Е. Г. И., ЕГН **********, на основание чл. 43, ал. 3 от Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив /Наредбата/, е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 6, ал.2 от Наредбата.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛОВДИВ да заплати на адвокат Р. Н. Р., вписан

4 в Адвокатска колегия - Пловдив, със служебен адрес:

**, сумата в размер на 400

/четиристотин/ лева, разноски в съдебното производство на основание чл. 38, ал.2, вр. чл. 38, ал. 1, т.3 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5