Решение № 1424 от 29.10.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1424 гр. Русе, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20234520100061 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове от “Профи кредит България” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 49, бл.53Е, вх.В, против В. Г. А., първият положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, а втория осъдителен с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че на 21.12.2018г. сключил договор за потребителски кредит № 3039523912 с ответницата, като договорът бил сключен при следните параметри: сума по кредита – 900.00 лева, 24 месеца срок за погасяване на кредита; 55.64 лева размер на вноската; 49.90% ГПР;

41.17% годишен лихвен процент; 0.11% лихвен процент на ден и общо задължение по кредита 1 335.36 лева. Към кредита кредитополучателката поискала и закупила допълнителна услуга – закупен пакет от допълнителни услуги при възнаграждение от 1 080.48 лева, като размера на вноската по закупените допълнителни услуги е 45.02 лева. Така общото задължение по кредита е станало 2 415.84 лева, общ размер на месечната погасителна вноска от 100.66 лева и дата на погасяване – 12-ти ден от месеца. Съгласно т.5 от „Допълнителни възможности за клиента” от договора за потребителски кредит, В. А. е пожелала с част от отпуснатата сума по кредита, да бъде извършено рефинансиране на нейно задължение към трето лице, както следва: задължение в размер на 452.57 лева по сметка на „Микро Кредит” АД. Останалата сума от главницата по кредита в размер на 447.43 лева „Профи Кредит България” ЕООД на 21.12.2018г. превели по посочена от кредитополучателката банкова сметка, с което ищцовото търговско дружество е изпълнило точно и в срок задълженията си по договора. Съгласно чл.4 от Общите условия към договора за потребителски кредит 1 длъжникът В. А. дължи договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема било предварително определено в погасителния план.

Страните по договора се споразумели това възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Предвид основанието, на което се търси неизплатеното вземане, към датата на предсрочната изискуемост неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника е в размер на 16.04 лева и се претендира до датата на предсрочната изискуемост – 31.07.2019г. Съгласно сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл.15 от Общите условия по договора за потребителски кредит, длъжникът дължи възнаграждение в размер на 1 080.48 лева, като ответницата е платила сума в размер на 945.16 лева и остават да бъдат заплатени 135.32 лева. В процесния случай сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е задължително за отпускането на кредита. Сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги е опционално, по избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля дали желае искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и дали желае да има възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Предметът на споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора за потребителски кредит е следният: Кредиторът се задължава да предостави на клиента по негово искане и при изпълнението на посочените в Общите условия изисквания, една или всички от посочените услуги, изразяващи се в: Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; Възможност за смяна на дата на падеж и Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Съгласно т.18.2 от Общите условия към договора за потребителски кредит и споразумението „Договорът запотребителски кредит трябва да бъде тълкуван винаги заедно с Приложенията, що се отнася до въпроси, свързани с тези Приложения или отнасящи се до тях”. Всяка една и всички тези услуги потребителят може да използва, ако пожелае да закупи и ако закупи такъв пакет. В процесния случай ответницата е пожелала да закупи пакет от допълнителни услуги, като е декларирала това в искането си за отпускане на кредит. Пакетът от допълнителни услуги предоставя на ответницата право да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение. Със закупуването на пакет от допълнителни услуги, ответницата си е гарантирала приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит. Гарантирала си е, че при настъпване на неблагоприятни за нея събития, тя няма да изпадне в забава, а кредитът й да бъде 2 обявен за предсрочно изискуем, а ще може да отложи плащането на определен брой вноски, така че да може да се фокусира върху стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него. Гарантирала си е, че ако доходът й намалее, ще може да си намали размера на определен брой вноски – длъжникът може да поиска от кредитора да му намали с до 75% размера на определен брой погасителни вноски. Гарантирала си е, че ако сменят датата на заплащане на месечното й възнаграждение, ще може да промени и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за нея. Гарантирала си е, че ако има необходимост от допълнителни парични средства, ще може да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо да попълва и представя купища документи. Всички тези възможности, които длъжника е получил и все още получава, съответно всички тези услуги, които кредиторът се задължава да му предостави със закупуването на пакета от допълнителни услуги, в никакъв случай не могат да се определят като задължителни и като част от общите разходи по кредита. Очевидно, предоставените допълнителни услуги гарантират спокойствието на длъжника и възможността му да се справи с всяка неблагоприятна ситуация. Възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо за наличието им, за възможността /опцията/ длъжникът да поиска промяна в договора му за кредит във всеки един момент от живота на договора. Предлаганите допълнителни услуги не са пряко свързани с договора за кредит, а са по повод на същия. С оглед на гореизложеното, споразумението за предоставяне на допълнителни услуги, първо не е пряко свързано с договора за кредит, тъй като такъв може да съществува в правния мир и без договорените допълнителни услуги; второ, сключването на споразумението е в резултат на свободната воля и индивидуално желание на длъжника; трето, сключването на споразумението не е задължително условие за отпускане на кредит, поради които обстоятелства законодателят е извадил разходите за такива допълнителни услуги от общите разходи по кредита. Длъжникът по договора за кредит не е изпълнявал поетите договорни задължения, като към настоящия момент размерът на погасеното отответницата задължение е в общ размер на 1 705.00 лева, с която е погасено част от задълженията по договора съгласно погасителния план в размер на 1 279.00 лева, 28.69 лева – лихви за забава по кредита на основание т.12.1 от ОУ, 367.31 лева – лихви за забава дължими от датата на предсрочната изискуемост до входиране на заявлението и 30.00 лева – такси по чл.17,т.4 от УО към договора за извършени разноски свързани с дейността по извънсъдебно събиране на просрочения дълг. Съгласно чл.12.3 от Общите условия към договора за потребителски кредит:

„Кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление, когато клиентът/съдлъжника, просрочат две или повече последователни месечни вноски в пълен размер”. На 31.07.2019г. договора за потребителски кредит № 3039523912/21.12.2018г. е обявен за предсрочно изискуем от страна на „Профи кредит 3

България” ЕООД, за която предсрочна изискуемост ответницата е уведомена лично.

Към момента В. А. дължи на ищеца сума в общ размер на 889.45 лева, от които: 738.09 лева – главница; 16.04 лева - договорно възнаграждение и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 135.32 лева. Ищцовото дружество за тези парични суми подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 4978/2022г. по описа на РРС.

Съдът е отхвърлил заявлението по отношение на 135.32 лева за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, а за главницата и договорното възнаграждение е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Срещу последната обаче ответницата е подала възражение за недължимост на сумите по нея и указано на заявителя да предяви иск относно вземането си, което той прави по настоящото дело.

Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи сумата от 738.09 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит

№

3039523912/21.12.2018г. и 16.04 лева договорно възнаграждение за периода 31.07.2019г. до 31.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 30.09.2022г. до окончателното й изплащане, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 4978/2022г. по описа на РРС, както и ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 135.32 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира направените по настоящото дело разноски, както и разноските направени по заповедното производство.

В срока за отговор ответницата твърди, че до м.април 2022г. е заплатила по кредита 1 650.00 лева, а е изтеглила такъв в размер на 900.00 лева, поради което същият би следвало да е погасен, а от там и иска да е неоснователен. Нямала финансова възможност да заплаща още пари по този кредит, тъй като получава инвалидна пенсия, която е недостатъчна за издръжката й и нямало как да отделя още суми от пенсията си.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Страните не спорят, че на 21.12.2018 г. са сключили Договор за потребителски кредит № 3039523912, като в изпълнение на задълженията си същия ден ищцовото дружество превело парична сума в размер на 900.00 лева на ответника по посочена от нея банкова сметка. Страните уговорили задължението по договора да бъде погасено в срок от 24 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер на 55.64 лева и 4 падежна дата всяко 12- то число на месеца. Договорното възнаграждение било уговорено в размер на 435.36 лева (ГЛП 41.17 %), като също било разсрочено.

Договорът включвал закупуване на пакет от допълнителни услуги, като възнаграждението за предоставянето им е в размер на 1125.50 лева. Страните се споразумели това възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план, платимо заедно с месечната погасителна вноска по кредита. С включването на плащанията по допълнителните услуги, месечната погасителна вноска станала 100.66 лева.

Страните не спорят и че длъжникът е заплатил по договора общо 1705.00 лева.

Не е спорно също, че за събиране на вземането си кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и по образуваното ч.гр.д. № 4978/2022 год. по описа на РРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2472/04.10.2022г. за сумите: 738.09 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва от 30.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 16.04 лева, представляваща лихва за периода от 31.07.2019 г. до 31.07.2019 г., сумата 45.11 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2019 г. до 29.09.2022 г., държавна такса в размер на 25.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева. С разпореждане №7235/04.10.2022г. е отхвърлил заявлението на ищеца в частта, в която се иска присъждане на 135.32 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, Съдът намира, че сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Тези условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях прави договорът недействителен съгласно императивната норма на чл. 22 от ЗПК.