Решение № 889 от 02.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 889 гр. Пловдив, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Радослав Радев Въззивно гражданско дело № 20265300500599 по описа за 2026 година

Обжалвано е решение №337/26.01.2026г. по гр.д.№14933/2023г. по описа на РСПловдив,III гр.с-в,с което е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.422,вр. с чл.415 от ГПК,вр.с чл.79,ал.1 от ЗЗД,чл.92,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,за установяване дължимостта на вземането на ответника за сумите от 60,40 евро/118,14лв./ дължима за периода 12.06.2020г.-01.11.2020г. за месечни такси за фиксирана телевизия по договор с партиден №М6208164,приложение към договор №504706808 от 10.11.2017г.,сключен между страните,25,86 евро/50,58лв./ неустойка,дължима за предсрочно прекратяване на посочения договор,99,37 евро/194,35лв./-месечни такси за фиксиран интернет и телевизия,дължгими за периода 12.06.2020г.-01.11.2020г. по договор с партиден №М6208497,приложение към договор №504706808 от 10.11.2017г.,сключен между страните и сумата от 55,44 евро/108,43лв./ неустойка,дължима при предсрочно прекратяване на посочения договор,ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по заповедното производство.Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца в първоинстанционното производство и моли решението да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се уважи.Сочи незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение.

Въззиваемата страна счита решението за правилно и моли същото да се остави в сила.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото

1 доказателства,установи следното:

От представените по делото доказателства се установява,че страните са сключили процесните договори,тъй като същите са подписани от тях.Установява се също така,че на 09.06.2020г. поради просрочване на задълженията са спрени всички програми с изключение на ефирните,а на 14.10.2020г. е изцяло преустановено предоставянето на услуги.Освен това се установява също така,че тези задължения са осчетоводени в Дневник продажби с ДДС като общо задължение.Тези обстоятелства се установяват от назначените в първоинстанционното производство СГЕ,ССчЕ и СТЕ,които не са оспорени от страните.Липсват обаче доказателства по делото за сключване между страните на договори съответно №М6208164 и №М6208497,поради което не може да се установи какъв е размерът на цената за сключените между страните договори,а освен това начислените задължения не се установява да са по посочените договори.Следва също така да се посочи,че от представените две приложения не се установява за кои от всички предлагани услуги е сключен всеки от договорите,поради което след като липсва съгласие се явява нищожен така сключеният договор.

При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата съдебна инстанция намира решението за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:

Между страните не са възникнали валидни облигационни правоотношения,тъй като не се установи услугите,ползвани от ответника и размера на цената,която следва да бъде заплатена за ползването им.По отношение на нищожността на договора и на предвидената в него неустойка следва да се отбележи,че същата противоречи на чл.143 от ЗЗП,тъй като липсва посочване на функцията на същата-дали е обезщетителна,дали е санкционираща или обезпечителна,тъй като не следва неустойката да служи за неоснователно обогатяване.Това е така,защото не следва да се приема,че без да е доставян продукт,същия следва да бъде заплащан от страна на потребителя.

Следователно решението,постановено от първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

По отношение на искането за заплащане на разноски съдът намира,че по делото са обективно съединени два иска,поради което следва да присъди по реда на чл.38 от ЗА на адв.Б. адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №337/26.01.2026г. по гр.д.№14933/2023г. по описа на РС-Пловдив,III гр.с-в.

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД да заплати на адв.Д. Б. с адрес:гр.Пловдив,ул.“*** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро/триста евро/.

2

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3