Решение № 5966 от 22.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5966 гр. София, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20211100512892 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

С Решение № 162543/28.07.2020 г., постановено по гр.д. № 57006/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав, са частично уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД ЕИК *******, установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу Н. Г. З., ЕГН **********. Исковете претенции са отхвърлени срещу ответника Л. Г. З..

Първоинстанционният съд се е произнесъл по дължимостта на разноските на основание чл.

78 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба № 5114454/17.08.2020 г., подадена от Н. З., с която е обжалвано първоинстанционното в уважителната част. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца с който се излага доводи за нейната неоснователност и недоказаност. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли въззивната жалба, респективно да се потвърди първоинстанционния акт, и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Решението в необжалваната част и спрямо ответника Л. Г. З. е влязло в сила и 1 не подлежи на проверка от настоящата инстанция.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

По основателността на иска.

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска установяване със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ответниците в условията на разделност дължат на ищеца общо сумата от 1) 1264,95 лева, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 31, находящ се в гр. София, общ. Люлин, ж.к. *******, с АБ № 329514, за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г.; 2) сумата от 49,06 лева, представляваща цената за услугата дялово разпределение за периода 05.2013 г. до 04.2015 г. ведно със законната лихва върху двете главници от 08.02.2016 г. до окончателното погасяване на дълга; 3) както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 578,8 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 14.09.2016 г. – 31.01.2019 г.; 4) и сумата от 178,64 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 03.2013г. до 31.01. 2015г.

От събраните доказателства е установено, че между главните страни е възникнало облигационно отношение, тъй като ответникът е собственик на покрит недвижим имот, предназначен за жилищни нужди - апартамент № 31, находящ се в гр. София, общ. Люлин, ж.к. *******, а ищецът през процесния период е осигурявал за посочения апартамент топлоенергия за битови нужди.

Съгласно т. 1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС , правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, 2 произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя 5 при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

3

Следователно в тежест на ищеца е да докаже на какво основание е възникнало твърдяното облигационно правоотношение, въз основа на което се претендира реално изпълнение от ответника. От представените писмени доказателства, Заповед РД-41-1046/ 02.09.1988 г., удостоверение за наследници от 03.10.2020 г., молба за откриване на партида към съответния процесен имот се установява, че правото на собственост върху процесния имот принадлежи на ответниците при равни квоти, които са го придобили по силата на наследствено правоприемство.

Като безспорни са отделени обстоятелствата, че за процесния период ищецът е доставял твърдяното количество топлинна енергия на претендираната в исковата молба стойност, която не е заплатена от ответника.

Съгласно дадените указания в Тълкувателно решение 3/2011/18.05.2012 г., ОСГТК на ВКС вземанията за доставената топлина енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Налице е един правопораждащ факт, от който възникват повтарящи се задължения за определена парична сума, при предварително определени падежи и при определен или определяем размер на престацията. Следователно налице са самостоятелни задължения, поради което изискуемостта, забавата и давността за всяко едно от тях настъпва отделно.

Задължението за главница за доставената топлинна енергия се претендират за периода от 05.2013 г. до 04.2015 г. , като исковата молба се смята за предявена на 09.06.2016 г., аргумент от чл. 422, ал. 1 ГПК. Ответниците в преклузивния срок са направили възражение за погасителна давност, което се явява неоснователно.

На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивника. Право на разноски има въззиваемата страна, която е била представлявана от юрисконсулт и съответно претендира юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, т. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ определя такова в размер на 50 лева.

Така мотивиран, Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 162543/28.07.2020 г., постановено по гр.д. № 57006/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА Н. Г. З., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Топлофикация София“ ЕАД ЕИК *******, за сумата от 50 лева, представляваща разноски, сторените пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5