Определение № 571 от 31.10.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 571 гр. Варна, 30.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500438 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Д. И., чрез адв.С.Х. срещу определение № 2800/18.07.2023г., постановено по гр.д. № 38/2022г. на ОС – Варна, с което е оставена без уважение молбата й по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение в частта относно разноските.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че определения с решението размер на адвокатското възнаграждение в полза на ответната страна е прекомерен и не съответства на фактическата и правна сложност на спора, като съдът не е зачел своевременно релевираното от ищцата възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Неправилно и в противоречие на закона и съдебната практика съдът е кумулирал възнагражденията за всеки един от предявените при условията на евентуалност искове – „ по 750лв. за всеки или общо 3750лв./ Посочва се, че ответникът не е заявил и не е представил доказателства, че е сторил разноски по всеки един от исковете, като се излагат аргументи в подкрепа на становището, че при предявени съединени в условията на алтернативност или евентуалност искове се дължи едно адвокатско възнаграждение, както и, че при евентуално съединени искове, разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение се дължи само за главния иск, а размера му следва да се определи по реда на Наредба |№1/2004г. в редакцията действала към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие.. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалвания съдебен акт и 1 уважаване искането по чл.248 ГПК.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – ответникът Д. Ж. Д., чрез адв. Г.К., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

С постановеното по гр.д. № 38/2022г. решение № 2800/18.07.2023г. ОС – Варна се е произнесъл по предявени от настоящата жалбоподателка, в условията на обективно евентуално съединяване искове срещу Д. Ж.: иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 37/30.11.2018г.; евентуално иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗЗД за унищожаване на договора, обективиран в НА № 37/30.11.2018г.; евентуално иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора поради неизпълнение на насрещно задължение от страна на купувача; евентуално за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 20 000лв., представляваща остатък от продажната цена по договора, ведно с мораторната лихва върху главницата за периода 30.11.2019г. – 04.10.2021г. в размер на 3750лв и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, на основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД., като е отхвърлил същите поради тяхната неоснователност. С решението ищцата е осъдена да заплати на ответника Д.

Д. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3911 лева, от които 161лв. деловодни разноски и 3750лв. възнаграждение за процесуално представителство по всички предявени искове. Размера на възнаграждението е определен при разглеждане на възражението на ищеца за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК ищцата В. И. е подала молба с искане за изменение на решението в частта на присъдените в полза на ответника разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като счита, че същото следва да се определи само за един от евентуално предявените искове.

С обжалваното определение Окръжен съд-Варна е оставил без уважение молбата на ищцата за изменение на решението в частта за разноските, като е приел, че на ответникът се дължат разноски по отделно за всеки един от предявените обективно съединени, в условията на евентуалност искове, доколкото всичките са разгледани и отхвърлени като неоснователни. Посочил е, че сторените от ответника разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, за които са представени доказателства са в размер на сумата от 3 750лв. и същите не са прекомерни.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че така определения размер на присъденото адвокатско възнаграждение напълно съответства на осъществената процесуална защита, при отчитане фактическата и правна сложност на спора. Не е налице хипотезата, предвиждаща разпределение на 2 отговорността за разноски при предявяване на съединени в условие на евентуалност искове, съобразно изхода на делото по главния иск, ако не се е сбъднало поставеното от ищеца условие за разглеждане на евентуалните. В настоящият случай са предявени пет обективно съединени, в условие на евентуалност искове. Независимо, че се отнасят до едно материално право, исковете са с различен предмет като по всеки са въведени различни фактически твърдения, което рефлектира и върху естеството на предприетата от ответника процесуална защита, чрез упълномощения процесуален представител. Четири от исковете са разгледани по същество и са отхвърлени с постановеното по делото решение, поради което и по всеки един от тях на ответника се дължат сторените в производството разноски за осъщественото процесуално представителство и защита.

Интересът по предявените искове за нищожност, унищожаемост и разваляне на договора обуславя възнаграждение в размер на 2354лв. по всеки иск, изчислен съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й, действаща към момента на подписване на договора за правна защита и съдействие / бр. 68 на ДВ от 2020 г./ По делото са представени доказателства за извършени разноски общо по всички искове в размер на 3750лв. В договора не е не е посочено конкретно уговорено възнаграждение по всеки от предявените искове, поради което и посоченото като обща сума възнаграждение следва да се раздели поравно за всеки от исковете, т.е. по 750лв. С оглед на това, а и предвид фактическата и правна сложност на делото, не може да се обоснове извод, че е налице прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Договорените и заплатени в хода на исковото производство от ответника на упълномощения от него адвокат възнаграждения в размер на 3750лв. са в предвидените от Наредбата, в редакцията й към датата на сключване на договорите за правна помощ, минимални размери, поради което същите не се явяват прекомерни. Поради това и частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение – правилно и законосъобразно, поради което като такова то следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2800/18.07.2023 г. постановено по гр. дело № 38/2022 г. по описа на Окръжен съд-Варна.

Определението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4