Решение № 1303 от 05.05.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1303 гр. Варна, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деница Добрева при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело № 20213110114194 по описа за 2021 година

Производството е образувано е въз основа на искова молба, подадена от В. Р. М., действаща чрез своята майка и законен представител Р. СТ. М., чрез адв. Д. срещу „Инфинити Плюс“ ЕООД със седалище гр.Варна за осъждане на ответника за сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания вследствие на разкъсно-контузна рана по крака на ищцата, получена на 14.08.2021г. в стопанисвания от ответника ресторант „Веранда“ и от грубо отношение- отправени обиди от страна на представляващия ответника, ведно с мораторно обезщетение от датата на увреждането 14.08.2021г. до окончателното издължаване на сумата; сумата от 110 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на разходи за лечение в резултат на претърпяното телесно в увреждане, от които 40 лева за медицинско освидетелстване, 40 лева за медикаменти/ антибиотик/ и сумата от 30 лева превързочни материали.

Твърди се в исковата молба, че на 14.08.2021г. около 17,00 часа на плажа в гр.Варна ищцата се придвижвала по дървени скари, намиращи се непосредствено до ресторант „Веранда“, собственост на „Инфинити“ ЕООД , с координати 43.209336, 27.938798, когато е получила нараняване на крака в резултат на убождане на стърчащ от дървената скара пирон.

В резултат на нараняването е получила силни болки и кръвотечение. Това наложило посещение на лекар, който е дезинфекцирал и превъзрал раната. Поставена й била инжекция за тетанус. След инцидента ищцата и майка й се върнали на мястото на инцидента и установили, че ответното дружество, представлявано от Камен Митков Казаков стопанисва мястото в близост до ресторант „Веранда“. Г-н Казаков се държал грубо с ищцата и майка й, обвинил детето за произшествието. Накрая ги изпратил с реплика „ Ами какво търсите на моя плаж“. След завръщането си в гр.Русе ищцата посетила личния си лекар и Отделение по съдебна медицина, където й било издадено медицинско удостоверение. Удостоверен o било, 1 че нанесената надлъжна линейно разкъсно-контузна рана с дължина 2,5 см е в резултат на действие на тъпоръбест предмет. Наложило се и допълнително лечение, превръзки и прием на медикаменти. В следствие на това се увеличили болките на ищцата и невъзможността и да ходи нормално. Едва към датата на ИМ раната започнала да зараства.

По изложените съображения се претендира за уважаване на така предявените искове, ведно с присъждане на сторените разноски.

Ответникът оспорва предявения иск, като счита същият за неоснователен. Оспорва се дружеството да е материално легитимирано да отговаря по иска, тъй като крайбрежната ивица, вкл. ивицата на Варненското черноморие представлява изключителна държавна собственост по смисъла на чл. 18 ,ал.1 от Конституцията. Тъй като ответникът не собственик на плажната ивица и на положените там дървени скари, същият няма задължение да стопанисва и да упражнява надзор по отношение на мястото, на което е настъпило увреждането. Оспорва твърденията за влошаване на здравословното състояние на ищцата и продължителното лечение. Настоява за отхвърляне на иска.

Контролиращата страна „Дирекция социално подпомагане –гр.Варна не изразява становище по спора.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представител, поддържата становищата си по спора. Ищецът е ангажирал писмени бележки.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази от фактическа страна следното:

В първото по делото съдебно заседание е съдът е обявил за общоизвестен по реда на чл. 155 от ГПК факта, че ответното дружество е стопанисвало през 2021г. ресторант „Веранда“, намиращ се на офицерски плаж. За да приеме този факт за общоизвестен, съдът се е позовал на публично оповестени данни от регистри и публикувани обяви, от които е видно, че „Инфинити плюс“ ООД е търсило да наеме персонал за ресторант „Веранда“ през 2021г. За яснота посочва, че в Регистъра за категоризиране на места и заведения за хранене и развлечение https://ntr.tourism.government.bg/CategoryzationAll.nsf/detail.xsp? id=822131DF9FCBC32EC22585AF00262D91&idb=2 е оповестено, че р-нт Веранда се управлява от „Инфинити плюс“ ООД. В мрежата са публикувани редица обяви, от които е видно, че дружеството е наемало персонал за заведението през 2021г.

От приложен на л. 32 от делото лист за преглед на пациент в консултативнодиагностичен блок/ спешно отделение при МБАЛ“Света Анна- Варна“ АД се установява, че В. Р. М. е прегледана в спешния център на 14.08.2021 г. в 19,45 часа след съобщение за стъпване върху пирон. Назначена е терапия.

От съдебномедицинско удостоверение, издадено от Съдебна Медицина при МБАЛ „Св. Канев“ гр. Русе на 16.08.2021г. се установява, че В. Р. М. е и освидетелствана, при което е установено, че на лявото ходило в областта между първата и втората предходилнофалангелана става има надлъжна линейна рана с неравни ръбове и дължина около 2,5 см.

Увреждането е в резултат на действието на твърд тъпоръбест предмет и може да бъде получено по начина съобщен от освидетелствания, а именно чрез стъпване на пирон.

2

По делото са предствени фактура № 0010050178/16.08.2021г., издадена на името на В. Р. М. за заплатена услуга за медицинско освидетелстване и издаване на медицинско удостоверение в размер на 40 лева, както и касов бон към фактурата.

От показанията на свидетеля В. П. се установява следното: на 14.08.2021 г. свидетелят бил със семейството си на т. нар. «Офицерски плаж» в гр.Варна. След като излязли от водата свидетелят и В.М. се запътили към ресторант «Веранда» за обяд. Вървели по дървения път непосредствено до заведението, когато детето настъпило изскочил от дървената скара пирон. Това причинило разкъсване на крака на детето, с размер на раната от около 3 см. Свидетелят взел детето на ръце и се го завел до медицинския пункт, който се намирал на плажа. След като направили промивка на раната, завели Виктория в Спешно отделение. Там промили раната и я превързали. В резултат на инцидента Виктория пропуснала предстоящото тогава състезание по плуване. Раната не зараствала достатъчно бързо и се инфектирала, заради високата захар на детето. След като оставил Виктория в медицинския пункт на плажа, свидетелят се върнал да говори с управителя, който буквално му казал «Ами да не е стъпвало там детето». В действителност постралото краче било дясното, но в болничния лист било отбелязано лявото краче.

Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

По делото се претендира ангажиране на отговорността на ответното дружество за неправилно експлоатиране на дървената скара, поставена пред р-нт Веранда на Офицерски плаж в гр.Варна, от която е стърчал необезопасен пирон. Следователно твърденията на ищеца обосновават вредите да са възникнали от неправилната употреба на вещта, а не да са резултат от нейните свойства( поначално дървените скари не представляват вещи с повишена опасност при употреба), поради което съдът намира възраженията на ответника относно дадената квалификация на исковете за неоснователни, съответно, че исковете намират своето основание в разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД. Трайно е разбирането в съдебната практика, че отговорността за неподдържането на вещта в годно експлоатационно състояние не е отговорност поради свойствата на вещта по чл. 50 от ЗЗД, а е такава по чл. 49 от ЗЗД/ Решение 159/05.02.2020г. по т.д. № 2509/2018г. на ВКС, ТО; Решение 367/12.05.2010г. по гр.д. № 1140/2019г.ГО на ВКС/. Разяснения за разликата между отговорността между чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД са дадени и в ППВС № 17 от 18.XI.1963 г.

За да се ангажира обективната отговорност на ответната страна за вреди при изпълнение на възложена от дружеството работа при условията на чл.49 от ЗЗД следва при условията на пълно и главно доказване да се установи противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа.

Отговорността на възложителя за чужди виновни действия, поради което е и обективна / без оглед поведението на възлагащия/, уредена е, за да обезпечи по-сигурно и лесно възмездяване на пострадалото лице. Възложителят на работа може да се освободи от отговорността, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е 3 причинена при или по повод на възложената му работа. В този смисъл е ППВС № 7/1958 г В случая по делото е установено, че ответното дружество е стопанисвало през 2021г. ресторант „Веранда“, намиращ се на офицерския плаж. Това обстоятелство е видно от многобройните публикации и мрежата, а освен това е оповестено в ресистри, водени от държавни институции. Възраженията за това, че плажната ивица представлява изключителна държавна собственост не са от естеството да опровергаят легитимация на ответника по спора. Както се посочи по- горе отговорността на възложителя по реда на чл. 49 от ЗЗД е гаранционно –обезпечителна и цели да възмезди вредите, настъпили от дейности извършени за или в полза на възлагащия. В този смисъл чия е собствеността върху терена върху който се помещава ресторанта и какво е правното основание за ползване на имота са все въпроси, които стоят извън предмета на доказването. Съществено е дали ответното дружество е екплоатирало заведението. На този въпрос съдът даде положителен отговор.

От показанията на свидетеля В. П., ценени от съда като преки и убедителни и кореспондиращи на представените писмени доказателства става ясно, че на 14.08.2021 г. ищцата се е убола на стърчащ пирон от дървената ската на ресторант Веранда.

В резултат на убождането, Виктория е получила нараняване на краката (противоречието между писмените и гласните доказателства за това кой е наранения крак съдът намира за несъществено). В следствие на убождането Виктория е претърпяла болка и кръвотечение.

По сериозни последици от инцидена не се доказват по делото. Относно наличието на последващи възпалителни процеси съдът не кредитира свидетелските показания на св.

П. Обичайно здравословните утежнения се съпътстват с посещение при медицински специалисти. Съответно, ако такива трайни страдания са били налице, е следвало ищцата да ангажира други доказателства в тази връзка.

Пропускът на ответника да обезопаси стопанисвания обект, като отстрани стърчащ пирон несъмнено покрива характеристиките на противоправно деяние. Чрез ефективното накърняване на телесната цялост на ищцата, ответникът е нарушил публичноправната забрана да не се вреди други му. Поради немарливото поддържане на заведение за хранене, ищцата е претърпяла телесни страдания.

Доводите за претърпян от ищцата емоционален стрес и дискомфорт от грубо и унизително поведение на управителя на заведението останаха недоказани. Свидетелят П. в показанията си е посочил, че след като е оставил Виктория в медицинския пункт на плажа, той самият се върнал да говори с управителя. При разговора управителят е отправил към свидетеля думите: «Ами да не е стъпвало там детето». Не се установява, обаче че ищцата пряко е възприела обидните изрази, тъй като по думите на свидетеля в този момент тя се намирала в медицинския пункт. Друго доказване в тази връзка не е проведено.

При определяне размера на вредите съд се ръководи от критерия справедливост, който съгласно задължителните за съдилищата указания по приложението на член 52 ЗЗД, съдържащи се в точка втора на Постановление на Пленума на Върховния съд № 4 от 1968 г., не е абстрактно, а всякога обусловено от конкретни и обективно съществуващи обстоятелства – начинът на извършване, характерът на увреждането, произтичащите от него 4 физически и психологически последици за увредения, които решаващият съд е длъжен да прецени в тяхната съвкупност. При доказаност на увреждащите действия и бездействия, пострадалият не е длъжен да доказва отделните си негативни изживявания, тъй като за това е налице житейски оборима презумпция. ( Решение № 253 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., Решение № 316 от 14.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 121/2013 г., IV г. о., ГК.)