Решение № 68 от 20.03.2020, Административен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№............. град Шумен, 20.03.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав:

Административен съдия:

Снежина Чолакова при секретаря В.Русева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 550 по описа за 2019 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268, ал. 1 от

Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е въз основа на жалба от А.М.П.,***, против Решение № 289/03.10.2019г. на Директора на ТД на НАП-гр.Варна, с което е оставена без уважение жалба вх.№ 12482/26.09.2019г. по регистъра на ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен, подадена от А.М.П. - длъжник по ИД № 27*********/2007г. по описа на ТД на НАП-гр.Варна, депозирана срещу Разпореждане изх.№ С 190027-137-0007949/30.08.2019г., издадено от С.М.- публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Твърди се, че задълженията, описани в Разпореждане изх.№ С 190027-137-0007949/30.08.2019г., са погасени по давност, поради което не подлежат на принудително изпълнение. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане съдът да отмени Решение № 289/03.10.2019г. на Директора на ТД на НАП-гр.Варна, ведно с потвърденото с него Разпореждане изх.№ С 190027-137-0007949/30.08.2019г. на публичния изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна, ИРМ

Шумен.

В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, не се явява лично. Същата се представлява от адвокат Д.С.от ШАК, който в хода на устните състезания и в приложени писмени бележки поддържа жалбата, както и отправеното с нея искане за отмяна на решението на Директора на ТД на НАП-гр.Варна и Разпореждането на публичния изпълнител. Претендира присъждане на направените деловодни разноски, съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК - адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.

Ответникът по жалбата – Директор на ТД на НАП - град Варна, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в проведените открити съдебни заседания. В депозирано писмено становище, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт В.М.застъпва тезата за законосъобразност на оспореното решение. Сочи, че изводите, направени от административния орган, са в съответствие със закона. Отправя искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор, че в ТД на

НАП - гр.Варна е образувано изпълнително дело №27070000165/2007г. срещу А.М.П..

Със Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК с изх.№ 0165-000001/27.06.2007г. (л.18), оспорващата била поканена да заплати задължението си, произтичащо от НП № 482/14.03.2006г. на РПУ-гр.Шумен при РДВР-гр.Шумен, с което ѝ е наложена глоба в размер на 20 лева. Съобщението било връчено на А.П. на 16.03.2007г. (л.19).

С Разпореждане за присъединяване изх. №0165/2007/000068/26.08.2013г. (л.56) на публичен изпълнител към изпълнителното дело са присъединени задълженията на оспорващата за Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, Държавно обществено осигуряване, Здравно осигуряване и Универсален пенсионен фонд за 2007г., 2008г., 2009г. и 2010г., както и задължението по Електронен фиш № К-0237458/06.06.2012г. на РПУ-гр.Шумен при РДВР-гр.Шумен, на обща стойност, както следва: главница - 1568,86 лева, лихва 1060,57 лева и нелихвоносна част 70 лева.

Разпореждането било съобщено на оспорващата на 02.09.2013г., видно от приложеното известие за доставяне с обратна разписка.

С Разпореждане за присъединяване изх. №С16027-105-0126780/11.10.2016г. (л.46) на публичен изпълнител към изпълнителното дело са присъединени задълженията на оспорващата за Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, Държавно обществено осигуряване, Здравно осигуряване и Универсален пенсионен фонд за 2010г., 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г., на обща стойност 6959,16 лева, в т.ч. 5080,77 лева главница и 1878,69 лева лихви, изчислени към 11.10.2016г. Разпореждането било изпратено на оспорващата по пощата с известие за доставяне с обратна разписка, но се върнало неполучено с отметка, че не е било потърсено (л.44-45).

С постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ 2145/14.03.2007г. на основание чл.195, ал.1, чл.200 и чл.201-207 от ДОПК публичният изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна наложил по изпълнителното дело запор на движими вещи - лек автомобил "Опел Кадет" с рег.№ Н 4397 АВ. Постановлението било изпратено на оспорващата по пощата с известие за доставяне с обратна разписка, но се върнало неполучено с отметка, че не е било потърсено (л.67-68).

С постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С190027-022-0054478/27.06.2019г. (л.40) на основание чл.200 и чл.202, ал.1 от ДОПК, във вр.с чл.195, ал.1-3 от ДОПК публичният изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна наложил по изпълнителното дело на А.М.П. запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Интернешънъл Асет банк за сумата от 10304,67 лева, включваща 5944,19 лева главница, нелихвоносна част 50 лева и 4310,48 лева лихви към 27.06.2019г. Въз основа на цитираното постановление на 27.06.2019г. било изпратено запорно съобщение до Интернешънъл Асет банк. По делото не са приложени доказателства за предприети действия за връчването му на длъжника.

С Молба-искане вх.№

С190027-000-435077/22.08.2019г. по описа на ТД на НАП-гр.Варна (л.36) А.П. поискала прекратяване на изпълнителното производство по отношение на задълженията ѝ за периода 2009г.-2013г. включително.

С Разпореждане изх.№ С 190027-137-0007949/30.08.2019г. (л.19) публичният изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна, ИРМ

Шумен отказал прекратяването поради изтекла погасителна давност на събирането на публични вземания в размер общо 10 345,23 лева, в т.ч. главница 5 956,24 лева и лихви към 30.08.2019г. - 4 388,99 лева. Задълженията са за данък върху доходите, фонд ДОО, фон ДЗПО и НЗОК за 2009г., 2010г., 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г., както и глоба в размер на 50 лева, наложена с Електронен фиш № К0237458/06.06.2012г. по описа на ОДМВР-гр.Шумен.

С жалба вх. №12482/26.09.2019г. по описа на ТД на НАП-гр.Варна (л.13) А.М.П. оспорила разпореждане изх.№ С 190027-137-0007949/30.08.2019г. на публичния изпълнител при ТД на НАП – град Варна, пред Директора на ТД на НАП – гр.Варна.

Директорът на ТД на НАП – гр.Варна счел подадената жалба за неоснователна, като посочил, че по отношение на цитираните в разпореждането вземания на длъжника не е изтекла погасителната давност по чл.171, ал.2 от ДОПК. По изложените аргументи, с решение № 289/03.10.2019г. оставил без уважение депозираната пред него жалба.

Решението било връчено на пълномощник на неговия адресат на 22.10.2019г., видно от приложената разписка към същото.

Настоящата жалба е подадена по пощата на 29.10.2019г., видно от пощенското клеймо, положено върху пощенския плик, с който жалбата е изпратена до ТД на НАП-гр.Варна.

В хода на съдебното производство от ответната страна е представено Разпореждане за частично прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК Изх.№ С200027-035-0064749/10.01.2020г., с което е разпоредено частично прекратяване на производството по изпълнително дело № 27070000165/2007г. в частта за вземанията на НАП за здравно осигуряване, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, ДОО и Универсален пенсионен фонд, за следните периоди: м.март 2009г.; м.май 2009г.; м.юли 2009г.; м.август 2009г.; м.октомври 2009г.; м.февруари 2009г.; м.април 2009г.; м.юни 2009г.; м.септември 2009г.; м.ноември 2009г. Публичният изпълнител е приел, че по отношение на описаните вземания, по същество касаещи периода от 01.02.2009г. до 30.11.2009г., е изтекла 10 годишната абсолютна давност, поради което не подлежат на принудително изпълнение.

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване е Решение № 289/03.10.2019г. на Директора на ТД на НАП - гр.Варна - индивидуален административен акт, за който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на ДОПК, съгласно чл.268, ал.1 от ДОПК. Оспорването е направено в рамките на 7-дневния срок, предвид връчването му на 22.10.2019г. и факта, че жалбата срещу него е подадена на 29.10.2019г.

Оспорването е инициирано от надлежна страна с правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо.

При разглеждането по същество и след проверка на оспорения административен акт на основанията по чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът приема жалбата за частично основателна по следните съображения:

Оспореното решение представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия по чл.267 от ДОПК. Същото е постановено в производство по обжалване на разпореждане на публичен изпълнител при ТД на НАП - гр.Варна, в писмена форма и съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.59, ал.2 от АПК.

Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение.

Предвид горното съдът приема, че Решение №289/03.10.2019г. на Директора на ТД на НАП - гр.Варна е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.

При извършената проверка за съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:

По делото не е налице спор по фактите. Спорът е правен и е свързан с отговор на въпроса дали вземанията, произтичащи от задължения на оспорващата за данък върху доходите, фонд ДОО и НЗОК за 2009г., 2010г., 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г., както и глоба в размер на 50 лева, наложена с Електронен фиш № К0237458/06.06.2012г., са погасени по давност.

По отношение на задължението, произтичащо от Електронен фиш № К0237458/06.06.2012г.:

Доколкото се касае за административно наказание „глоба“, наложено с електронен фиш, следва да се съобразят разпоредбите, съдържащи се в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Според чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Нормата на чл.82, ал.2 от ЗАНН урежда началния момент, от който започва да тече давността за изпълнение на административното наказание, включително и в случаите, когато тя е прекъсната (давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието, като след завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност).

По регламента на чл.82, ал.3 от ЗАНН при изтичане на срок, надвишаващ с една втора срока по ал.1, независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява. Абсолютната погасителна давност за изпълнение на административното наказание не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането ѝ в срока по ал.1 е образувано изпълнително производство – арг.чл.82, ал.4 от ЗАНН. Тук е мястото да се акцентира върху изключението, предвидено в нормата на чл.82, ал.4 от ЗАНН – същата указва, че при образувано изпълнително производство не се прилага абсолютната погасителна давност по ал.3 от същата разпоредба. Казано по друг начин това означава, че след прекъсване на давността започва да тече нова двугодишна давност и ако в този срок не се предприемат никакви изпълнителни действия, наказанието „глоба“ става неизпълнимо по принудителен ред. Този извод е изцяло в унисон с мотивите в Тълкувателно решение № 2/28.02.2018г. по т.д. № 2/2017г. на ОСНК на ВКС, което е задължително за прилагане от административните органи и съдилищата. С решението е даден отговор на въпроса за това кой давностен срок се прилага при изпълнение на наложено административно наказание „глоба“ след прекъсване на давността в хипотезата на чл.82, ал.2 от ЗАНН – този по чл.171 от ДОПК или този по чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН. Прието е, че когато се разглежда правната природа на глобата, превес взема нейният характер на административно наказание, а не нейният характер на публично вземане. От тълкуването, дадено с цитираното решение следва, че разпоредбата на чл.82, ал.4 от ЗАНН изключва действието само на абсолютната давност по отношение глобите при образувано изпълнително производство, не и обикновената давност, която се прилага и при образувано изпълнително производство.