Решение № 64 от 11.01.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Бургас, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20232120103333 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано след като с определение №1357/28.04.2023 г., постановено по гр.д.№306/2023 г. по описа на РССливен, делото е изпратено по подсъдност на РС-Бургас.

Подадена е искова молба от П. Г. К., ЕГН **********, адрес в ***, съдебен адрес в ***, чрез адв.П. М., против „Валдо“ ЕООД, ЕИК 102857626, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, к-с „Братя Миладинови“, бл.40, вх.А, ет.2, ап.3, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000 лева, заплатена на отпаднало основание и представляваща възнагражданение по поръчка-договор №27/25.11.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окочателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 25.11.2022 г. между страните е сключен договор за изработка, по силата на който ответникът е следвало да изработи по индивидуален проект, да достави до адреса на ищцата в гр.Пловдив и да монтира следните мебели: гардероб по проект 1620/250/д520 – 1 брой Кроношп, U096, ТВ шкаф по проект 2500/500/300 – Кроношпан 7166 и антре по проект U, fkftmdk 7166, всичко на обща стойност 3480 лева. Срокът за изработка на мебелите бил определен от страните на 30 календарни дни, считано от деня на плащането на сумата по т.3. В тази връзка ищцата заявява, че при сключване на договора заплатила авансово на ответника сумата от 2000 лева.

Видно от обстоятелствената част на исковата молба, ответното дружество изпратило свои служители – монтажници до адреса на ищцата, за да доставят, респ.монтират мебелите, като това станало в предвидения в договора срок.

1

Монтажниците обаче установили, че липсват детайли от мебелите, което направило невъзможно довършването на монтажа. Ищцата твърди и това, че изпълнението по поръчката не било качествено – взетите преди поръчката размери не отговаряли на мястото, на което мебелите следвало да бъдат монтирани, поради което ищцата възразила и отказала довършването на монтажа. Мебелите били върнати на изпълнителя, който от своя страна отказал да изработи нови, както и да върне авансово платената сума. Ищцата твърди, че е прекратила едностранно договора поради виновно неизпълнение от страна на ответника, за което последният бил уведомен, както и че поискала от същия да върне авансово платената сума, като платена на отпаднало основание, което последният не е сторил и до настоящия момент.

В подкрепа на иска ангажира доказателства, претендира разноски.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че е изправна страна по сключения договор като на 21.12.2022 г. е изпълнил задължението си по чл.1 от договора и е доставил поръчката в определения в чл.4 срок на посочения от ищеца адрес. Счита, че не са налице предпоставките на чл.8 от ОУ, представляващи неизменна и неразделна част към процесния договор, за връщане на заплатеното капаро, поради което и искът следва да се отхвърли. Наред с това счита, че твърдението на ищцата, че изпълнението на поръчката е толкова некачествено, че липсва каквато и да е възможност да се поправи, за необосновано, поради което и не са налице предпоставките на чл.265, ал.2 от ЗЗД. Според ответника не са налице и законовите предпоставки на чл.87, ал.1 от ЗЗД за едностранно прекратяване на договора от страна на ищцата поради липса на получено от него писмено предизвестие. Ангажира доказателства.

Така предявените искове са с правно основание чл.55, ал.1, вр.чл.258 и сл. от ЗЗД и чл.86, ал.1 от от ЗЗД, като същите са допустими.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори за съществувалите помежду им облигационни отношения във връзка със сключен поръчка -договор №27 от 25.11.2022 г., приет като доказателство по делото, по силата на който продавачът „Валдо“ ЕООД приел да изработи, транспортира и монтира мебели по проект – гардероб, ТВ шкаф и антре на адрес в гр.Пловдив, а купувачът П. Г. К. да заплати възнаграждение в размер на 3480 лева. Съгласно чл.4 от договора, срокът за изработка на мебелите по поръчка е 30 календарни дни, считано от плащането на авансовата сума. В тази връзка, безспорно в отношенията между страните е и плащането от страна на купувача на част от определеното възнаграждение, а именно на сумата от 2000,00 лева, за която има издаден фискален бон от 25.11.2022 г., приет като доказателство по делото. За 2 авансовата сума страните са регламентирали в чл.8 от договора, че стойността й не се връща ако купувачът се откаже от покупката по причини, различни от невъзможност на продавача да спази условията по чл.4, като в този случай стойността на сумата представлява неустойка в полза на продавача за неизпълнение на договора от страна на купувача. Съгласно чл.10 от договора, продавачът отговаря в срок от две години, считано от датата на доставката/монтажа за съответствие на мебелите с настоящия договор /или при липса на детайли от тях/. Гаранция за извършен монтаж на мебелите се поема от продавача само ако монтажът е извършен от негови представители.

Видно от чл.11 от договора, рекламации се приемат за щети, възникнали по вина на продавача или при несъответствие на мебелите с настоящия договор.

За установяване на фактическите си твърдения всяка от страните ангажира гласни доказателства.

Така, според свидетелите на ищцовата страна - Й. К. и Ю. П., изработените мебели са били в цвят, различен от договорения (с изключение на гардероба), част от детайлите по сглобяването им са липсвали, шкафът за обувки е бил с две чекмеджета, вместо с поръчаните три и заедно с портмантото не са сътветствали по размери на мястото, на което е следвало да бъдат монтирани.

Насрещната страна също ангажира гласни доказателства посредством показанията на свидетеля С. К., за който се установи, че е участвал при вземането на размерите и монтажа на мебелите. Според свидетеля, не е било налице несътветствие в размерите на портмантото и шкафа за обувки, а поради наличието на кривини по пода и стените са се образували отстояния от пода или стената. Твърди също така, че не е имало липсващи елементи.

Същите са били в неразопакованите пакети.

И двете групи свидетели удостоверяват, че поради забележки към изработката от страна на ищцата мебелите са били демонтирани и понастоящем се намират във фактическата власт на ответника.

По делото е прието заключение на вещото лице арх.Д., от което става ясно, че при извършения оглед и измерване на мебелите, предмет на поръчкадоговор №27/25.11.2022 г., същите са били в сглобен вид и нивелирани на равна основа. Предоставените за оглед мебели отговарят на характеристиките в поръчка-договор №27/25.11.2022 г. относно размери, материал, разпределение на рафтове, врати и др. – по проект и при изработването им не са допуснати отклонения от поръчката. Не са били установени недостатъци, които биха определили мебелите като негодни за ползване. В съдебно заседане вещото лице заявява, че най-вероятно поправката в шкафа за обувки е направена по време на изработката му, тъй като при шкаф с три вратички се получават много къси рафтове и на същите не могат да бъдат побрани обувки с по-големи размери.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл.55, ал.1 от ЗЗД.

3

Съгласно цитираната разпоредба, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Съгласно Постановление №1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС този фактически състав намира приложение при унищожаване на договор, при настъпване на прекратително условие, или при разваляне на договор поради неизпълнение.

Между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение като сключеният между тях поръчка-договор

№27/25.11.2022 г. има характера на договор за изработка, поради което приложими в отношенията между страните са нормите на чл.258-269 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.258 от ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.

Основно задължение на изпълнителя е да изработи и предаде поръчаното, съобразно договореното, отчитайки спецификите на предмета на договора, при което за него възниква право да получи възнаграждение или да задържи вече платеното такова.

Установи се по делото, че възложените от ищцата мебели са изработени от ответника, но не са приети от възложителя, който направил възражение за неточно и некачествено изпълнение. В настоящият случай ищцата основава иска си на твърдения, че поради съществени недостатъци на изработеното, е упражнила правото си да развали договора с ответника. Потестативното право на разваляне на договор възниква при осъществяването на следния фактически състав: наличие на сключен между страните договор, неизпълнение на задълженията на насрещната страна по договора, като в конкретния случай се твърди неточно, некачествено изпълнение, приравнимо на пълно неизпълнение и неизпълнението да се дължи на причина, за която длъжникът отговаря. При наличието на посочените предпоставки в полза на кредитора възниква правото да развали договора, чието упражняване се осъществява с извънсъдебно едностранно изявление, отправено от кредитора до длъжника.

Съгласно нормата на чл.265, ал.1 от ЗЗД, ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане, да иска заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението.

Предвиденото право на възложителя по чл.265, ал.2 от ЗЗД да развали договора възниква не във всеки случай на отклонение от поръчката или появата на недостатъците, а само когато те са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. За да се приеме, че недостатъците са съществени, е необходимо да се извърши преценка не само дали правят изработеното негодно за договорното или обикновеното му предназначение, но и дали същите са неотстраними, дали 4 създават сериозни затруднения или отстраняването им е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно. Трайната съдебна практика приема, че ако отклонението от поръчката, съответно недостатъците са отстраними, договорът не може да бъде развален. Такъв именно е и настоящият случай. От събраните по делото доказателства се установява, че единствено портмантото и шкафът за обувки са били монтирани изцяло на място, като констатираните при монтажа отстояния от пода и стената имат единствено естетически характер, който обаче не ги прави негодни по предназначение. По отношение на гардероба и ТВ шкафът не са констатирани недостатъци, които да ги правят негодни за договорното или обикновеното им предназначение, а като такива съдът не възприема липсващите крепежни елементи, за които свидетелства Ю. П., още повече, че допълнителното им осигуряване е било и технически възможно.

Предвид на изложеното съдът приема, че по отношение на поръчаните от ищцата мебели не са доказани каквито и да е недостатъци, поради което и за ищцата като възложител не е възникнало субективното потестативно право на разваляне по чл.265, ал.2 от ЗЗД. Затова изявлението й в този смисъл не е произвело действие, а след като не е налице отпадане на основанието, на което е дадена сумата, то искът е неоснователен и съдът ще го отхвърли, ведно с акцесорната претенция за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска.