Определение № 2615 от 19.10.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2615 гр. Бургас, 19.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г.а Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно частно гражданско дело № 20232100501632 по описа за 2023 година ГПК.

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, вр. с чл. 419, ал. 1 от Образувано е по частна жалба, подадена от Ж. В. В., срещу Разпореждане от 17.03.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 835/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е допуснато незабавно изпълнение на Заповед № 775/17.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по заявление на кредитора Т. А. Т. срещу длъжника Ж. В. В., за следните суми: 9500 лв., дължима по запис на заповед от 01.12.2021 г., с падеж на 30.04.2022 г.; 9500 лв., дължима по запис на заповед от 04.01.2022 г., с падеж на 30.04.2022 г.; законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението – 13.02.2023 г. до окончателното им изплащане; 380 лв. – разноски за държавна такса и 1200 лв.

– разноски за платено адвокатско възнаграждение. Иска се разпореждането да бъде отменено, съответно да бъде обезсилен издадения изпълнителен лист.

Жалбоподателят счита, че разпореждането на първоинстанционния съд е незаконосъобразно. Позовава се на Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. по тълк. д. № № 1/2004 г. на ВКС, ОСТК, като счита, че процесните записи на заповед не притежават реквизитите по чл. 535 ТЗ, поради което са нередовни от външна страна. Изтъква, че тези документи нямат достоверна дата, имат бланкетна форма с дописани суми и място на издаване и не е ясно от кого се дължи плащане по тях. Оспорва да ги е подписал, както и съдържанието им. Освен това жалбоподателят сочи, че записите на заповед не са му били предявени за плащане.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, в срока по чл. чл. 419, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт.

1

Настоящият съд, като взе предвид фактите по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

На 13.02.2023 г. Т. А. Т. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу жалбоподателя, за горецитираните суми.

Посочено е, че вземанията се основават на издадени два броя записи на заповед, които са представени в оригинал към заявлението.

На 17.03.2023 г. съдът е уважил заявлението изцяло, като е постановил незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист.

На 04.09.2023 г. жалбоподателят е подал възражение по чл. 414 ГПК срещу издадена заповед за незабавно изпълнение. В същия ден е депозирал и частната си жалба.

С Определение № 5061 от 04.09.2023 г. съдът е констатирал спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение на основание чл. 420, ал. 1 ГПК поради постъпилото възражение срещу нея.

Настоящият съд намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

За да издаде заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, съдът следва да прецени две предпоставки: наличието на редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 417, ал. 1 ГПК и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

В случая двата записа на заповед са представени в оригинал. Те имат идентичен текст, с изключение на датата на издаване: първият е издаден на 01.12.2021 г., а вторият – на 04.01.2022 г. Именувани са „запис на заповед“, като същият израз се повтаря и в текста им. Падежът им е на 30.04.2022 г.

Дължимата сума по всяка от тях е 9500 лв. Мястото им на издаване и плащане е гр. Пловдив. И двата записа съдържат клауза за безусловно и безпростестно плащане. Като кредитор във всяка от тях е посочен Т. А. Т., с ЕГН, данни за лична карта и адрес, което позволява да бъде еднозначно идентифициран със заявителя в заповедното производство. Като длъжник е посочен Ж. В. В., с ЕГН, данни за лична карта и адрес, което позволява да бъде еднозначно идентифициран с жалбоподателя. В края на записите е положен подпис на издателя, като саморъчно е изписано името на Ж. В. В.. Поради изложеното записите на заповед са редовни от външна страна. Те съдържат всички реквизити, посочени в чл. 535 ТЗ: наименованието „запис на заповед“ в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаването; подпис на издателя.

В настоящото производство не могат да бъдат разгледани възраженията на жалбоподателя, че подписът върху записите на заповед не е негов. Това е въпрос по същество, който следва да бъде решен в производство по чл. 422 ГПК, ако такова бъде инициирано от кредитора.

Поради гореизложеното следва да се приеме, че съдът правилно е достигнал до извод за наличие на редовни от външна страна документи по 2 смисъла на чл. 417, т. 10 от ГПК.

По отношение на втората предпоставка следва да се отбележи, че процесните записи на заповед не са издадени с падеж на предявяване, а с точно определена дата, на която да се извърши плащането. Падежите са настъпили към момента на подаване на заявлението до районния съд. Освен това предявяването на записа на заповед за плащане се явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава, а не и за изискуемостта на вземането. В този смисъл е т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. по тълк. д. № № 1/2004 г. на ВКС, ОСТК. Поради тези причини са налице изискуеми вземания по смисъла на чл. 418, ал. 2 ГПК.

Тъй като съдът констатира, че записите на заповед са редовни от външна страна и удостоверяват подлежащи на изпълнение вземания, разпореждането на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 17.03.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 835/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е допуснато незабавно изпълнение на Заповед № 775/17.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по заявление на кредитора Т. А. Т., ЕГН **********, срещу длъжника Ж. В. В., ЕГН **********.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3