Решение № 72 от 09.12.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Габрово, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Диана Василева

Благовеста Костова при участието на секретаря Ваня Николова в присъствието на прокурора Н. Тр. Ж. като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254200600296 по описа за 2025 година

С присъда № 40 от 03.10.2025 г. постановена по нохд № 689 по описа за 2025 г. на Габровски районен съд подсъдимия Б.Д.В. е признат за виновен в това, че около 07.13 ч. на 22.08.2025 г. по ул.“Искър“, гр.Габрово, управлявал МПС- лек автомобил „Опел Корса“ с поставени на него табели с рег. № ЕВ ****, без съответно свидетелство за правоуправление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за друго такова деяние с НП №24-0892-000871/07.11.24 г., в законна сила от 12.08.25 г., поради което и на основание чл.343в, ал.2 във вр.с чл.58а, ал.1 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба от осемстотин лева.

Подсъдимият Б.В. е признат за виновен в това, че по същото време и място си служил с две регистрационни табели с номер ЕВ****, издадени за друго МПС, поставяйки ги на негово МПС- л.а. м. „Опел Корса“, поради което и на основание чл.373, ал.2 във вр. с чл.58а, ал.1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия е определено общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, към което на основание ал.3 е присъединено и наказанието глоба от осемстотин лева.

На основание чл.25, ал.1 от НК на подсъдимия Б.В. е определено общо наказание по настоящата присъда и по определение за одобрено споразумение по нохд № 620/25г. по описа на ГРС, в сила от 11.09.25 г. в размер на една година и шест месеца лишаване от 1 свобода , което да се търпи при първоначален строг режим, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.

На основание чл.23, ал.3 от НК към наказанието лишаване от свобода е присъединено и наказанието глоба от осемстотин лева.

Приложена е разпоредбата на чл.25, ал.2 от НК.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от подсъдимия Б.Д.В. чрез служебния защитник адв. Ж.. В жалбата се навежда довод за явна несправедливост на наложеното наказание. Сочи се, че наложеното общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода е завишено и не кореспондира на целите, визирани в чл.36 от НК и на конкретните обстоятелства по делото, които имали характер на смекчаващи. Подсъдимият бил управлявал МПС в ранните часове на денонощието, на неоживена улица, в покрайнините на града с единствената цел да предаде автомобила за бракуване.

Поведението му не било застрашавало никого, както и от деянието му не били настъпили вредни последици. На ДП подсъдимият си е признал вината и е оказал съдействие за разкриване обективната истина по делото. По тези съображения определеното наказание за престъплението по чл.343в, ал.2 от НК било несправедливо, прекалено тежко и несъразмерно на извършеното. Прекомерен бил и размера на наложената глоба.

Направено е искане за изменение на присъдата, като се намали размера на определеното за престъплението по чл.343в, ал.2 от НК наказание и съответно и определеното общо наказание, както и да се намали размера на глобата към законовия минимум.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура оспорва жалбата.

Изразява становище, че наказанието е справедливо определено, като предлага да се потвърди първоинстанционната присъда.

Подсъдимият Б.В. и защитника му адв. Ж. поддържат въззивната жалба по изложените в нея доводи и направено искане. Молят същата да бъде уважена като се намали размера на наложените за престъплението по чл.343в, ал.2 от НК наказания, съответно и определеното общо наказание.

Въззивният съд, в настоящия си състав, разгледа подадената жалба, взе предвид становището на страните и извърши цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.314 от НПК, като приема за установено следното:

На подсъдимия Б.Д.В. от гр.Габрово са предявени обвинения по чл.343в, ал.2 от НК и по чл.373, ал.2 от НК.

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава ХVІІ от НПК и в частност по реда на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият В. е направили признание относно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт.

При извършената проверка въззивният съд констатира,че процесуалната дейност на районния съд е осъществена при съблюдаване на нормативната уредба на това 2 диференцирано производство, спазен е процесуалния ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие. Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по делото, която съответства на изложеното в обвинителния акт, като правилно и обосновано е приел, че тя се подкрепя от събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, заключението на експертизата, както и от самопризнанието на подсъдимия. Установената по делото фактическа обстановка е следната:

Подсъдимият Б.В. не притежава СУМПС. С Наказателно постановление от 07.11.24 г. на Началник група сектор ПП при ОД МВР - Габрово е бил санкциониран за извършено на 18.09.24 г. нарушение на чл.150 ЗДвП, а именно за управление на МПС с липсваща правоспособност. Постановлението му е било надлежно връчено и същото е влязло в сила на 12.08.2025 г.

На 22.08.2025 г., сутринта, подсъдимият поставил на лек автомобил м.“Опел Корса“ два броя регистрационни табели, издадени за друго МПС и го привел в движение. Около 07.30 ч. св. И.И. и Х.М. Служители в сектор „ПП“ при ОД на МВР - Габрово, спрели движещия се по ул.“Искър“ в гр. Габрово лек автомобил, управляван от подсъдимия. При извършената му проверка служителите установили, че подсъдимият е неправоспособен водач на МПС, както и че за такова деяние му е налагано наказание по административен ред.

Установили и, че регистрационните табели на управлявания от подсъдимия лек автомобил с номера ЕВ**** са издадени за друго МПС.

Горната фактическа обстановка е приета за установена от районния съд като е направен анализ на събраните на ДП доказателства, съпоставени с направеното от подсъдимите признание на фактите, изложени в ОА, при проведената диференцирана процедура. Съдът правилно е приел, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на ДП доказателства, като последните са били събрани по съответния процесуален ред. Спазвайки изискванията на чл.305 от НПК първоинстанционният съд е подложил на логически верен анализ наличните по делото доказателства, като обосновано е приел, че от тях се установява безспорно изложената в ОА фактическа обстановка, призната изцяло от подсъдимия.

По престъплението по чл.342в, ал.2 от НК:

При правилно установената фактическа обстановка обосновано и законосъобразно районният съд е приел, че с деянието си подсъдимият В. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на чл.343в, ал.2 от НК, за което го е признал за виновен и му е наложил наказание.

От обективна страна безспорно се установява, че на процесната дата и време подсъдимият е управлявал МПС без съответно свидетелство за правоуправление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние с влязло в сила наказателно постановление.

Съдът споделя и изводите на първата инстанция, че деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл.

3

Фактическата обстановка и правна квалификация не са предмет на оспорване във въззивната жалба. Единственото възражение е за явна несправедливост на наложеното наказание, като се сочи, че съдът не е отчел всички смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Съдът намира възражението за неоснователно.

При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия В. наказание съдът е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства високият интензитет на противоправност на деянието, високата степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, обоснована от предишни осъждания, включително за престъпление по чл.343в, ал.2, както и данните за налагани му многобройни административни наказания за неспазване правилата за движение по пътищата. Отчетено е и обстоятелството, че той е предприел управлението на лек автомобил, който е бил с прекратена служебно регистрация и не е имал право да се движи по пътната мрежа. От друга страна като смекчаващи обстоятелства съдът е отчел направените от подсъдимия на ДП самопризнания, с които е спомогнал за разкриване обективната истина по делото и тежкото му имуществено състояние.

Отчитайки горните обстоятелства правилно съдът е приел, че е налице лек превес на отегчаващите такива. С оглед на това е определил наказанието на подсъдимия малко над средния размер на предвиденото в закона, а именно на две години и три месеца лишаване от свобода, както и глоба от 800 лв. Спазвайки императивната норма на чл.58а, ал.1 от НК съдът е намалил определеното наказание „лишаване от свобода“ с една трета и е наложил на подсъдимия наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода.

Във въззивната жалба се сочи, че като смекчаващи обстоятелства следвало да се отчетат целта на предприемане управлението на лекия автомобил, както и че не била създадена опасност за другите участници в движението. Тези доводи са били наведени и пред първоинстанциония съд, който ги е подложил на обсъждане. Напълно обосновано съдът не ги е отчел като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като настоящия съдебен състав споделя изложените в тази насока доводи.

По искане на защитата на подсъдимия пред въззивната инстанция бе разпитана като свидетел А.Й. От показанията на свидетелката се установява, че тя е живяла на съпружески начала с подсъдимия, като с оглед на тежкото й здравословно състояние той е полагал ежедневни грижи за нея. Безспорно това обстоятелство следва да се отчете като смекчаващо отговорността на подсъдимия, но то не е от естество да промени изводите на съда за наличието на превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, като това да доведе и до намаляване на размера на наложеното наказание.

Настоящият съдебен състав намира, че правилно е определен и размера на наложеното кумулативно наказание - глоба. Същата е определена в размер малко под средния размер, а именно в размер на 800 лв. Съдът не намира основание за намаляването й.

С оглед данните по делото и настоящия съдебен състав намира, че с определеното в посочения размер наказание ще се постигнат по най-ефективен начин целите, визирани в 4 чл.36 от НК. Не е налице основание за намаляване размера на наложеното наказание, тъй като това би било проява на неоправдан либерализъм.

По обвинението по чл.345, ал.1 от НК:

При установената фактическа обстановка са правилни и обосновани изводите на съда, че с деянието подсъдимият е осъществи състава на чл.345, ал.1 от НК.

От обективна страна е безспорно доказано, че на процесната дата и време подсъдимият си е послужил с 2бр. регистрационни табели с номера ЕВ****, издадени за друго МПС, поставяйки ги на управлявания от него лек автомобил „Опел Корса“.

Правилни са изводите на първостепенния съд, че деянието е осъществено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл.

При определяне вида и размера на наложеното за това престъпление наказание съдът е отчел смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като правилно е приел, че по отношение на подсъдимия е налице лек превес на отегчаващите обстоятелства. С оглед на това е определил наказанието в размер на девет месеца лишаване от свобода, като след редукцията по чл.58а,ал.1 от НК е осъдил подсъдимия на шест месеца лишаване от свобода.

Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК съдът е определил на подсъдимия общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, като на основание ал.3 е присъединил и наложеното наказание глоба от осемстотин лева.

От приложения бюлетин за съдимост се установява, че подсъдимият В. е осъден с влязла в сила на 11.09.2025г. присъда по нохд № 620/25г. по описа на ГРС за извършено престъпление по 343в, ал.2 и му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода.