Решение № 99 от 29.05.2026, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Бургас, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20262000500090 по описа за 2026 година

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на С. Г. В. от гр. Т., конституиран като наследник на починалата в хода на делото ищца по гр. дело №822/2023 г. по описа на Бургаския окръжен съд- М.

П. Т., подадена чрез пълномощник адв. К., против Решение № 937/02.12.2025г. по същото дело, с което са отхвърлени исковете му за установяване недействителността на основание чл.40 от ЗЗД на два договора за покупко-продажба на недвижими имоти, с които М. П. Т. е продала на Р. М. Т. по време на брака му с Н. Я. Т. самостоятелен обект(СО) с идентификатор *** по КККР на гр. Несебър, представляващ жилище с площ от 44,01 кв.м, ведно с 19,894 % ид.ч. от общите на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор ***, находящ се в гр.Н., ж.к. „Ч. м.“, кв.*, бл.*, ет.*, ап.* с нотариален акт № 155, том VII, рег.№ 9301, дело № 1264/ 28.07.2016г. на нотариус с рег. № 208 в регистъра на НК и самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Н., представляващ жилище с площ от 44,12 кв.м, ведно с 17,879 % ид.ч. от общите на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор ***, находящ се в гр.Н., ж.к. „Ч. м.“, кв.*, бл.*, ет.*, ап.*-с нотариален акт № 154, том VII, рег.№ 9300, дело № 1263/ 28.07.2016г. на нотариус с рег. № 208 в регистъра на НК,като сделки, сключени от представителя Р. М. Т. във вреда на представляваната М. П. Т.; отхвърлен е искът за установяване по отношение на ответник Р. А. Ч., че С. Г. В. /като правоприемник на М. П. Т./ е собственик на самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Н., представляващ жилище с площ от 44,01 кв.м, ведно с 19,894 % ид.ч. от общите на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор ***, находящ се в гр.Н., ж.к. „Ч. м.“, кв.*, бл.*, ет.*, ап.*; отхвърлен е искът за осъждането на ответника Р. А. Ч. да предаде на ищеца владението на този имот; отхвърлен е искът да бъде прието за установено по отношение на М. Г. Г., че С. Г. В. /като универсален правоприемник на М. П. Т./ е собственик на самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Н, представляващ жилище с площ от 44,12 кв.м, ведно с 17,879 % ид.ч. от общите на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор ***, находящ се в гр.Н, ж.к. „Ч м“, кв.*8, бл.*,ет*, ап.*, както и 1 искът да бъде осъден ответникът М. Г. Г. да му предаде владението на този имот. Моли се за отмяна на решението като неправилно и за постановяването на друго, с което заявените искове да бъдат уважени.

В жалбата се сочи за безспорно по делото, че първоначалната ищца е упълномощила Р. Т. с пълномощно с peг. № 5183 и peг. № 5184, том 1 № 82 от 26.07.2016г. на Д. З. - помощник нотариус при нотариус Е. Д., с рег. № 567 на НК, с район на действие Районен съд гр. Б., да извършва действия на разпореждане с процесните имоти, както и че с два договора за покупко – продажба, сключени в един и същи ден, оформени с нотариален акт № 155, том VII, per. № 9301, дело №1264/28.07.2016г. и нотариален акт № 154, том VII, per. № 9300, дело №1263/28.07.2016г.двата на нотариус С. А., с per. № 208 на НК, с район на действие Районен съд гр. Н., този ответник е продал имотите на себе си. За двете продажби М. Т. била узнала почти година след извършването им и веднага била отправила нотариална покана, връчена на Р. Т. на 04.07.2017 г., с която оттеглила дадените му пълномощия и го предупредила да се въздържа от действия от нейно име занапред. За осъществените увреждания на интересите й било образувано и досъдебно производство №127/2020 г. по описа на ОСлС при Окръжна прокуратура Бургас, прекратено с постановление от 15.08.2022 г. Страната изразява несъгласие с мотивите на съда, че искът с правно основание чл.40 ЗЗД е неоснователен поради предоставените неограничени по обем правомощия на Р. Т. за отчуждаване на имотите, включая чрез дарение, от което следвала и преценката, че извършените продажби не увреждат интересите на упълномощителката. Изводът се сочи за неправилен, защото не съобразява константната съдебна практика на касационната инстанция, че представителят, независимо от разширения обем на правомощията си, е длъжен да действа в интерес на представлявания, включително при договарянето сам със себе си, а недобросъвестността му е доказана, особено когато пълномощникът е наясно, че с действията си уврежда представлявания. Не може според страната да се сподели също, че при тази широта на обема, пълномощното съдържа съгласие от представлявания да бъде ощетен. Страната поддържа, че процесните договори са оспорени, като сключени във вреда на представляваната М. Т. по смисъла на чл.40 ЗЗД, при превратно упражняване на представителна власт. В исковата молба не се е твърдяло първоначалната ищца да е построила процесната сграда или да е финансирала проектната документация. Твърдяло се е, че тя, в качеството си на собственик на правото на строеж, е снабдила първия ответник с пълномощно, с което той е злоупотребил, като е упражнил предоставените му права в нейна вреда и именно за това с протоколно определение № 861/02.06.2025 г. съдът е отменил вменената на ищцата с предходно определение доказателствена тежест да установи приноса си към реализираното право на строеж и е указал да установи твърденията си за превратно упражнена представителна власт и за настъпила вреда. Страната сочи, че преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя следва да бъде извършена при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотива на представителя за сключване на договора, което обаче не е сторено в предходната инстанция.

Позовава се на решение № 60208/04.01.2022 г. по гр.дело № 126/2021 г. на ВКС,в което интересът на представлявания и накърняването му се свързват с еквивалентността на разменените престации.

В същото решение е прието, че увреждането може да има различни проявни форми, включително когато правата, предоставени на упълномощения са упражнени превратно и е последвала вреда, както е в случая. Твърди се, че като пълномощник на Митанка Тодорова, първият ответник е сключил първите две сделки в нейна вреда,т.к. покупко- продажната цена за придобиването им от Т. и съпругата му е много по-ниска от продажната и защото не е била на разположение на упълномощителката при изповядване на сделките или в по- късен момент. Допълнителен аргумент за извършеното увреждане е според въззивника стойността на последващите препродажби на имотите-вече съобразени с конюнктурата на пазара. Страната намира за доказан иска си с правно основание чл.40 ЗЗД и счита сделките за недействителни, поради което имотите са останали в собственост на М. Т..

Въззивникът намира за неправилни и изводите на първата инстанция, че липсва валиден отказ от наследството на М. Т. от другия й наследник – А. Г. Е., послужило като аргумент съда да счете за неоснователни исковете на В. до размера от ½ ид. части от процесните имоти и само на това основание. Сочи, че отказът на Е., депозиран по гр.дело № 823/2023 г. по описа на БОС, е бил потвърден в открито съдебно заседание . Позовава се също на това, че в първоинстанционното производство А. Е. е била конституирана като ищец след смъртта на майка й, но т.к. не е отговорила въпреки предоставената възможност, дали приема наследството, не е изразила становище по предявените искове и че ги поддържа, отказала е да получи съдебно разпореждане с влязло в сила 2 определение №2857/08.11.2024 г., производството по отношение на нея е прекратено. Като приема, че отказът е юридически факт, страната възразява и срещу изводите на първата инстанция, че не притежава материално правната легитимация да предяви искове за частта на отказалия се наследник.Позовава се в тази връзка на разпоредбата на чл.51 ЗН, според която се счита за погасено правото да приеме наследството, ако конституиран по делото правоприемник на странанеин наследник- не заяви в определения му от съда подходящ срок дали приема това наследство.

Страната счита,че в този случай правните последици са същите като при отказ от наследство, а лицето губи качеството си на наследник.

На следващо място въззивникът изразява несъгласие и със заявеното от Р. А. Ч. възражение за изтекла придобивна давност. Сочи, че според показанията на св. Л., сградата е била необитавана, не са заплащани консумативи, а едното жилище дори е било необзаведено, поради което няма предпоставки за придобиването им чрез давностно владение, още повече, че последното не е и добросъвестно, защото процесните продажби като недействителни на основание чл.40 ЗЗД, освен че не са породили вещно транслативен ефект, не определят приобретателите на жилищата и като техни добросъвестни владелци поради липса на годно правно основание по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС.

В отговора на въззивната жалба , подаден от М. Г. Г., се иска оставянето й без уважение като неоснователна. Сочи се, че пълномощникът е разполагал с изрично нотариално заверено пълномощно да се разпорежда с имотите, включително да договаря сам със себе си, което не води автоматично до недействителност на сделките. По твърденията за занижена цена се изтъква, че сградата не притежава акт 16, не е въведена в експлоатация, изградена е в отклонение от проекта, подлежи на узаконяване и за нея е издадена заповед за премахване. Експертизата не е отчела незаконния характер на строителството и риска от премахване.Изграждането на постройката е осъществено със средства на пълномощника и неговото семейство, включително с такива на брат му,който бил зет на М.. Поддържа изводите на съда, че неплащането на продажната цена не води до недействителност на договора. Сочи, че сделките са от 2016 г., а оспорването е седем години след сключването им. Твърди, че не са налице доказателства за вреда, които да обосноват прилагането на разпоредбата на чл.40 ЗЗД.

Отговор на жалбата е подаден също от Р. М. Т. и Н. Я. Т. , чрез техния пълномощник адв.К.. Въззиваемите считат жалбата за неоснователна и молят да бъде оставена без уважение.

Намират, че съдът правилно е приложил относимата практика на ВКС по разпоредбата на чл.40 ЗЗД. Считат, че елементите на нормата не са доказани в производството. Според тях липсва увреждане, тъй като разликата в продажната цена и предполагаемата пазарна стойност не е достатъчна, за да се приеме, че то е налице. Преценката за наличието следва да е към момента на сключване на договора при отчитане на всички относими обстоятелства и аспекти на сделката, свързани с интереса на представлявания и мотивите за сключването й. Не считат за наличен и субективният елемент – сговаряне за съзнателно увреждане на представляваното лице, т.к. извършването на такова не е доказано в производството. Обстоятелството, че пълномощникът е страна по сделката не презюмирало съглашение по чл.40 ЗЗД. Позовават се и на принципа на свобода на договаряне между страните, установен с чл.9 ЗЗД, съгласно който не е налице изискване за абсолютна еквивалентност на престациите, т.е. разликата между договорената и продажната цена не се приема за правно релевантна, в който смисъл е и практиката на касационната инстанция.

Ниската цена не била самостоятелно основание за недействителност на сделката и искът по чл.40 ЗЗД не бил предназначен да коригира икономическа нееквивалентност.При предоставения обем права на пълномощника, включително да дари имота сам на себе си, не следвало изобщо да бъде търсена причинена от него вреда. На следващо място пазарната стойност на имота зависела от множество фактори – неговото състояние, прилежащата инфраструктура, степен на завършеност, ликвидност и условия на конкретната сделка. Акцентираното във въззивната жалба договаряне на пълномощника сам със себе си не противоречало на разпоредбата на чл.38 ЗЗД, предвид съгласието на представлявания. Пълномощното било нотариално заверено, т.е. съгласието е надлежно удостоверено и представителната власт е валидно учредена в описания обем, който извършените сделки не надвишават. Оспорват и оплакванията, че съдът не е изследвал всички доказателства по делото и е достигнал до погрешни правни изводи, които не съответстват на мотивите на обжалваното решение, включително в частта за наследника А. Г. Е.. Въззивната жалба, според тях, е израз на несъгласие с фактическите и правни изводи на предходната инстанция, без да се сочат нови доказателства и правни аргументи. Споделят съображенията на съда, обусловили и отхвърлянето на заявените ревандикационни искове, че ищецът не е собственик на процесните 3 имоти. Поддържат, че недействителността на сделки, сключени чрез представител, е изключение, което следва да бъде стриктно прилагано с цел запазване стабилността на гражданския оборот и доверието в нотариалното производство.