Определение № 161 от 06.01.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 161 гр. София, 05.01.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Десислава Ст. Чернева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20221100512868 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.267, ал.1 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 25118130/14.07.2021 г. на Министерство на правосъдието срещу решение № 20141993/17.06.2021 г., постановено по гр.д. №69721/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 89-ти състав, с което на основание чл.38, ал.4 вр.чл.73 ЗГР е допусната промяна в данните за гражданско състояние на К. П. П. в съставения акт за раждане № 1072/07.07.1997 г. на Община Плевен по отношение на отразения пол на лицето от „женски“ на „мъжки“, на основание чл.45, ал.1, т.7 вр.чл.73 ЗГР е допусната промяна в данните за гражданско състояние в съставения акт за раждане № 1072/07.07.1997 г. на Община Плевен в единния граждански номер на К. П. П., ЕГН *******, съобразно обстоятелството, че полът на лицето е мъжки и на основание чл.19, ал.1 ЗГР е допусната промяна на собственото, бащиното и фамилното име на К. П. П. на К.П.П...

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за недопустимост на решението, тъй като за него отсъства процесуална легитимация да участва в производството и липсва основание за конституирането му като заинтересована страна в процеса, доколкото допуснатата промяна в данните за гражданско състояние на молителя няма отношение към компетентността на Министерство на правосъдието. Въззивникът твърди, че реално не е бил конституиран от първоинстанционния съд като заинтересована страна в производството по гр.д. №69721/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 89-ти състав, макар да е вписан в съдебен протокол и в мотивите на атакуваното решение.

С разпореждане № 21187/07.12.2022 г. на въззивника е указана необходимостта в седмичен срок от уведомяването да изложи фактически твърдения, от които извежда правния си интерес от обжалване на първоинстанционното решение, да посочи на какво 1 основание твърди да е легитимиран да атакува съдебния акт, изрично да посочи по какъв начин атакуваният съдебен акт го обвързва с правните си последици, какви негови права и/или интереси са засегнати с обжалваното решение, по какъв начин същото рефлектира върху правната му сфера.

С уточнителна молба от 29.12.2022 г. е поддържано наличие на правен интерес от обжалването, основано на обстоятелството, че в мотивите на решение № 20141993/17.06.2021 г. е посочено, че Министерство на правосъдието е конституирано като заинтересована страна, отразено е редовното му призоваване за съдебно заседание и обстоятелството, че не е изпратило представител и не е изразило становище по сезиралата съда молба. Подобно е отразено и в протоколи от проведени на 12.10.2020 г. и 22.03.2021 г. открити съдебни заседания. Последното налагало извод, че въззивникът е конституиран като заинтересована страна в производството, поради което за него възниква право да обжалва съдебния акт, независимо дали диспозитивът на същия засяга негови права или интереси.

В производството по чл.267 ГПК съдът дължи повторна проверка за допустимост на въззивната жалба. Редовността на въззивната жалба е една от предпоставките за нейната допустимост, но разпоредбата на чл.267, ал.1 ГПК предвижда при служебна проверка на допустимостта на жалбата въззивният съд да приложи съответно чл.262 ГПК и да върне жалбата не само когато тя е нередовна, с неотстранени в срок указани нередовности по чл.262, ал.2, т.2 ГПК, но и когато е недопустима поради това, че е просрочена и/или подадена от ненадлежна страна при липса на процесуална легитимация и/или правен интерес.

Въззивна жалба вх. № 25118130/14.07.2021 г. не изхожда от легитимирана страна, притежаваща правен интерес от обжалване на решение № 20141993/17.06.2021 г., постановено по гр.д. №69721/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 89-ти състав. Действително Министерство на правосъдието е вписано в сезиралата съда молба като заинтересована страна, но задължение на съда е установяване и конституиране на заинтересованите страни (Решение № 102 от 19.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 124/2020 г., IV г. о., Решение № 134 от 22.07.2020 г. по гр. д. № 2252/2019 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 594 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 1289/2009 г. на ВКС, I г. о., Определение № 462 от 27.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4839/2021 г., III г. о., ГК), а въззивникът няма качество на заинтересована страна по смисъла на чл.544, ал.2 ГПК, не е конституиран в първоинстанционното производство като такава и не е призоваван в това качество. Посочването на Министерство на правосъдието в два съдебни протокола и в мотивите към постановеното решение с отразяване на извършено призоваване, когато такова не е осъществявано, не променя горния извод и не превръща това министерство в страна в производството.

Правото на обжалване предпоставя наличие на правен интерес у обжалващия, а постановения съдебен акт не засяга интереса на жалбоподателя, който не е и субектът, длъжен да внесе правилно данните за гражданското състояние или да отрази допуснатата промяна в същите въз основа на съдебното решение и отношенията на същия с молителя не зависят от предмета на делото.

2

Изложеното налага извод, че за жалбоподателят не е възникнало процесуално потестативно публично правомощие на въззивна жалба, абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните за развитие на въззивното производство, за която съдът следи служебно. Поради недопустимост на въззивната жалба, същата следва да бъде върната, а производството по делото следва да бъде прекратено без разглеждане на жалбата по същество (Определение № 444 от 23.06.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2996/2014 г., III г. о.; Българско гражданско процесуално право. проф. д-р Ж.С. и др. Сиела норма АД, 2020, с. 538).

Така мотивиран и на основание чл.267, ал.1 ГПК, Софийски градски съд ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА въззивна жалба вх. № 25118130/14.07.2021 г. на Министерство на правосъдието срещу решение № 20141993/17.06.2021 г., постановено по гр.д. №69721/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 89-ти състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 12868/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение-Брачни състави, ІІI брачен въззивен състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – София в седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3