Решение № 1653 от 12.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1653 гр. Пловдив, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330116640 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от Р. Т. С. против И. Д. Д. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови действията си, изразяващи се в преграждане, завземане и трупане на лични вещи в подстълбищното пространство на първия етаж на сграда с идентификатор № **********, находяща се в ************************, което подстълбищно пространство е с площ от 6 кв.м., при граници: от дясно - апартамент № ***, представляващ жилище с идентификатор № **********, от ляво – стълбище, от горе – площадка на втория етаж, от долу – няма, което представлява обща част на сградата, с които пречи на ищеца в качеството му на собственик на самостоятелен обект с идентификатор № ********** в сградата да ползва общите части на сградата съобразно правата си.

Ищецът твърди, че е собственик на ¼ ид.ч. на поземлен имот с идентификатор № **********, находящ се в ************************, с площ от 484 кв.м. Сочи, че е собственик на самостоятелен обект, представляващ втори (настоящ посочен трети) етаж от жилищна сграда в имота, представляващ имот с идентификатор № ********** по КККР на гр.

Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния 1 директор на АГКК, с последно изменение засягащо обекта от 05.07.2012 г., с адрес на обекта ************************, който самостоятелен обект се намира на етаж трети в сграда с идентификатор № **********, с предназначение жилищна сграда – многофамилна, която е разположена в поземлен имот с идентификатор № **********, с предназначение на обекта – жилище – апартамент в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, с брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ от 69 кв.м., при съседи: на същия етаж – няма, под обекта - ********** и над обекта – няма. Твърди, че е собственик на посочения обект по силата на дарение от неговите родители, които прехвърлили на брат му Т. Р. С. първия етаж от сградата. Сочи, че през 2020 г. ответникът е придобил от брат му и е станал собственик на самостоятелен обект в сградата, който представлява жилище на първия етаж с идентификатор № ********** находящо се в ************************. Сочи, че след като се нанесъл в сградата ответникът е завзел подстълбищното пространство на първия етаж, като в последното натрупал свои вещи, поставил врата и го заключил. Сочи, че в сградата са разположени три самостоятелни обекта, като всеки собственик на самостоятелен обект притежава по 1/3 ид.ч. от общите части в сградата.

Поддържа, че подстълбищното пространство представлява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС и следва да се ползва от всички съсобственици съобразно правата им. Сочи, че ако етажен собственик преустрои обща част или я ползва не според нейното предназначение, без съгласието на останалите етажни собственици, последният накърнява правото им да ползват тази обща част по предназначението им и могат да искат преустановяване на действията или възстановяване на фактическото положение с иск по чл. 109 ЗС. В този смисъл се позовава на съдебна практика. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск и осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в завземане на подстълбищното пространство.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И. Д.

Д. не е депозирал отговор на исковата молба. В първото по делото съдебно заседание ответникът оспорва предявения иск и моли за неговото отхвърляне.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС.

Искът с правно основание чл. 109 ЗС е иск за защита на правото на собственост от въздействия, които друго лице /включително съсобственик/ извършва върху имота на ищеца, или поддържа неправомерни състояния, които смущават пълноценното и в пълен обем упражняване на собственическите права на ищеца. Разпоредбата на чл.109 ЗС регламентира негаторния иск (actio negatoria) и дава защита на правото на собственост от всяко нарушение, без да е необходимо да е нарушено владението.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на иска по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), че това въздействие създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.

От нотариален акт за дарение на недвижим имот № ****, том ***, дело № **** от 12.11.1974 г. се установява, че Р. Т. С. е придобил по силата на договор за дарение от неговите родители собствеността по отношения на втория недовършен жилищен етаж от жилищна сграда в парцел ********** в квартал **.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***** от 27.05.2020 г., том **, рег. № ***, дело № ***/**** г. ответникът И. Д. Д. е придобил собствеността по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ********** по КККР на гр. Пловдив, представляващ етаж 1 в сградата, находяща се в ************************, ведно със съответните прилежащи части от общите части на сградата.

Между страните по делото е безспорно обстоятелството, че жилищната сграда е на три етажа, на всеки от който е разположен по един самостоятелен обект, поради което и доколкото в актовете за собственост не е установено 3 друго – всеки собственик на самостоятелен обект е собственик на 1/3 ид.ч. от общите части на сградата.

Ищецът претендира достъп до обща част в сградата, етажна собственост, която по своето предназначение следва да служи на всички собственици съобразно предназначението й и по начин да не пречи на останалите собственици да си служат с нея според правата им.

Между страните в производството по делото е безспорно обстоятелството, че последните са собственици на самостоятелни обекти в сграда, както и че подстълбищното пространство е обособено в складово помещение.

Съгласно разпоредбата на чл. 38 ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са стълбите, площадките, външната входна врата на сградата.

Съгласно закона и съдебната практика (обобщена в Решение № 40/25.03.2016 г. по гр. д. № 4994/2015 г. на ВКС, ІІ г. о.), статутът на обслужващите помещения, като принадлежност към самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост или като обща по предназначението си част, се определя към момента на възникване на етажната собственост съобразно строителните книжа или с оглед волеизявленията на собственика (съсобствениците) при разделянето на една сграда на повече самостоятелни обекти в нея и въведените в законодателството към този момент нормативни изисквания за самостоятелност на обект от съответния вид. Също така, етажните собственици могат във всеки един момент с общо съгласие, при условия, допустими от закона, да променят общите части по предназначение, като те преминат в самостоятелна собственост на един или няколко съсобственика или трети лица. Такава промяна не е допустима относно общите части по естеството си.

В случая подстълбищното пространство, макар и обособено в складово помещение, представляваща обща част по своето естество, доколкото в производството по делото не се установи, че последното е изградено като самостоятелно помещение и е прилежащо към самостоятелен обект в сградата. Страните не спорят, че процесното подстълбищно пространство е допълнително обособено в складово помещение, поради което следва да се приеме, че подстълбищното пространство – като прилежащо към коридора на 4 сградата, е обща част по своето естество, а с обособяването му в складово помещение последното представлява обща част по предназначение.

Характеристиката и предназначението на общите части по чл. 38 ЗС е да обслужват индивидуалните обекти на всеки от етажните собственици.

Всеки собственик на самостоятелен обект в сградата е длъжен да зачита правата на останалите етажни собственици и да не им пречи да ползват необезпокоявано общите части, без които етажната собственост не може да съществува. Общите части са принадлежност към отделните обекти в сградата с учредена етажна собственост по смисъла на чл. 98 ЗС и неотменна част от собствеността върху отделния обект, правото на собственост върху който не може да се упражнява пълноценно, без ползването на общите части.

По въпроса за допустимостта на предявяването на иска по чл. 109 ЗС за преустановяване на противоправно въздействие върху общи части в сграда в режим на етажна собственост е постановено Решение № 63 от 25.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3196/2020 г., I г. о., ГК, обосноваващо възприетото разрешение с целта на този иск - да се преустановят действията, чрез които един от етажните собственици пречи на останалите да ползват общите части според тяхното предназначение.

В производството по делото са снети показанията на свидетеля на ищеца Р. И. Д., който свидетелства, че има ключ за сградата и апартамента на ищеца, тъй като последният живее в ********** и свидетеля наблюдава имота, като посещава имота 3-4 пъти в месеца. Свидетелства, че под стълбите има помещение, което е около 5-6 квадратни метра, като преди последното е било преградено с кована врата без брава, а в момента е поставена нова алуминиева врата, която се заключва от време на време. Твърди, че проверява вратата на подстълбищното пространство от февруари месец, като преди това не е проверявал. Сочи, че при посещенията вратата е била заключена веднъж и три пъти не е била заключена. Свидетелства, че в помещението имало вещи – чували с пелети, куфари с инструменти, прахосмукачки и кашончета. Сочи, че преди 15-20 години в това помещение е имало въглища, като не знае дали ищецът го е ползвал, когато родителите му са били собственици на първият етаж. Излага пред съда, че доколкото знае ищецът няма ключ за вратата под стълбите.

Изслушани са показанията на свидетелката Е.Г.Д. – ********** на 5 ответника, която свидетелства, че когато се нанесли в имота подстълбищното пространство било преградено с дървена врата, която била неизползваема и не се затваряла, като в помещението имало вещи трупани от години, като всичко било в сгур от въглища. Сочи, че помещението е може би от 2 кв.м., като под стълбището има наклон и в тази част не може да бъде използвано.

Твърди, че почистили помещението и сменили вратата, като ищецът видял, че почистват и знаел за смяната на вратата, но не изявил претенции.

Свидетелства, че вратата е била заключена за период от една седмица или 10 дни, защото покрай ремонта ползвали скъпи инструменти под наем и нямало къде да ги приберат, като през този период ищецът не е имал никакви претенции. Сочи, че вратата не се заключва, като в момента в това помещение има не повече от 10 торбички с пелети. Свидетелстава, че само те имат ключ, като в момента ключът е при синът им, който живее в този апартамент.

Излага пред съда, че ищецът няма ключ, като никога не е искал.

Съдът цени показанията на свидетелката Д. на основание чл. 172 ГПК като житейски логични и безпротиворечиви, като по делото не са налице данни за конкретна заинтересованост на свидетелката от изхода на правния спор, макар последната да придобила права върху имота, собственост на ответника, при режим на съпружеска имуществена общност.

Разпечатката съдържа 33 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4aeaedc2-b776-4648-a6c0-8695088e6a30