Определение № 1493 от 14.12.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1493 гр. Стара Загора, 14.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20235500500837 по описа за 2023 година Обжалвано е определение № 2866 от 31.10.2023 г., постановено по гр.д.

№ 3730/2023 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на Г.ф., с която е искано по реда на чл.248 ГПК да бъде изменено определение № 2524 от 02.10.2023 г. относно разноските.

Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно и необосновано. Счита, че съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридическите лица, които в процеса са били представлявани от юрисконсулт, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда. Счита, че неоснователно първоинстанционният съд е приел, че фактът, че исковата молба е била изготвена от юрисконсулт, е ирелевантен, щом е имало представено адвокатско пълномощно. Излага съображения в подкрепа на становището си и иска съдът да постанови определение, с което да отмени обжалваното и да му присъди юриконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Частният въззиваем А. А. И. не взема становище по частната жалба.

Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания и като взе предвид приложимото право, намери за установено следното:

Частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред първоинстанционният съд е било образувано по искова молба от Г.ф. С. чрез юрисконсулт К.Я. срещу А. А. И. от с. З., с която е предявен регресен иск за сумата от 2174,75 лв., платени от ищаца на трето лице за причинените от ответника имуществени вреди при ПТП. В исковата молба е посочен съдебен адресат – адвокатско дружество „М.“. С молба от 02.10.2023 г. ищецът по делото чрез изпълнителния директор С.С. и председателя на УС М.К. е оттеглил иска си поради доброволно изплащане на 1 исковата сума от 2174,75 лв. Със същата молба ищецът е поискал да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото поради оттегляне на иска, но не е присъдил разноски, като е приел, че в молбата за оттегляне на иска ищецът не е посочил дали исковата сума е заплатена след завеждането на делото и не е представил доказателства за това, поради което не следва да му се присъждат разноски. На второ място, съдът е приел, че видно от молбата от 21.09.2023 г. съдът е уведомен, че ищецът ще се представлява по делото от адв. М., а не от юрисконсулт.

С молба от 11.10.2023 г. адв. М. вече като пълномощник на ищеца е поискал съдът да измени определението си относно разноските. Представил е преводно нареждане, от което било видно, че претендираната сума е била заплатена от ответника след завеждането на исковата молба. Сочи и това, че исковата молба е била изготвена и подписана от юрисконсулт Я., а пълномощното е било представено по делото по-късно.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че изводът му, че на ищеца не се дължи юрисконсултско възнаграждение, не се променя от представеното с молбата по чл.248 ГПК доказателство за плащане на исковата сума. Това не санирало пропуска да бъде представено доказателството с молбата по чл.232 ГПК и че процесуалното представителство на ищеца по делото се осъществява от адвокат М., а искане за присъждане на адвокатско възнаграждение не било направено.

Обстоятелството, че исковата молба е подписана от юрисконсулт при условия, че е представено адвокатско пълномощно, било ирелевантно.

Определението е неправилно.

Въззивният съд намира, че отговорността за разноските по делото е право на едната страна да иска и задължение на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото.

Ответникът дължи направените разноски и в хипотезата, когато с поведението си е дал повод за завеждането на иска, въпреки че го признава. В случая ответникът е заплатил исковата сума в хода на производството, видно от представеното платежно нареждане.

В съдебното производство страните могат да се представляват от лицата, посочени в чл.32 ГПК, в т.ч. от адвокати и юрисконсулти за учрежденията, предприятията, юридическите лица и едноличните търговци.

Законодателят не е предвидил ограничения в броя на представителите, нито във вида им. Така едно лице може да се представлява както от един адвокат, така и от двама или повече; от родителите или съпруга и от адвокат; от юрисконсулт и адвокат и пр. Ограничението е във връзка с отговорността за разноски – дължи се обезщетение за направените разноски само за един представител. Затова в случая, след като е поискано присъждане на 2 юрисконсултско възнаграждение, съдът няма основание да откаже това. Без значение е обстоятелството кой от многото процесуални представители на страната е поискал присъждането, защото то (искането) се прави от името и за сметка на страната. Друг е въпросът, че адв. М. е бил посочен от ищеца като съдебен адресат. Представеното пълномощно нито ползва страната, нито й вреди, защото, за да бъде едно лице съдебен адресан, не е необходимо наличието на пълномощно. Освен това всички процесуални действия до прекратяването на производството са били извършени или от юрисконсулт Я., или от изпълнителните директори на фонда. С молбата от 21.09.2023 г., на която се позовава първоинстанционният съд, се сочи още веднъж (за трети път по делото), че адв. М. е съдебен адресат, и се представя пълномощно за него, което, както бе посочено по-горе, е ненужно за осъществяването на функцията на съдебен адресат. Като процесуален представител адв. М. е подал само молбата за изменение на определението в частта за разноските.

С оглед на тези съображения, както и преди всичко с оглед на това, че производството по делото е било прекратено поради извършено от ответника плащане на исковата сума, следва да се приеме, че правното твърдение на ищеца е потвърдено и затова той може да търси разноски за осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК размерът на възнаграждението се определя от съда и не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПрП. Според чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. В случая следва да се определи минималния предвиден размер от 100 лв., предвид цената на иска, както и предвид извършените процесуални действия и липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Воден от горните съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2866 от 31.10.2023 г., постановено по гр.д. № 3730/2023 г. по описа на Районен съд Стара Загора, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ определение № 2524 от 02.10.2023 г., постановено по гр.д. № 3730/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта за разноските, като ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 ГПК А. А. И. с ЕГН **********, от с.

З., ДА ЗАПЛАТИ на Г.ф. със седалище и адрес на управление в гр. С., ***, представляван от изпълнителните директори М.К. и С.С., сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

3

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4