Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2636 от 12.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 37429/2025
Вид
Решение № 2636
Подписан
12.02.2026
Състав
Божидар Иванов Стаевски

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 48 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 2636 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110137429 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XIII от Гражданския процесуален кодекс.

Производството е образувано по искова молба на „Д. З." АД, вписано в ТР с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С........, срещу ЗАД Д. Б. Ж. и З. с ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр. С..... с която се иска на основание чл.

411, предложение 1-во от Кодекса за застраховането осъждане на ответника да заплати сумата от 1708.25 лв., представляваща главница, по изплатено застрахователно обезщетение по щета № 211561731, образувана въз основа на ПТП, настъпило на 15.09.2023г. в гр. Айтос, ведно с обичайните (ликвидационни) разноски по определянето му, заедно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба (24.06.2025г.) до окончателното й изплащане.

Ишецът твърди, че с полица по имуществена застраховка „КАСКО" на МПС с № 0312230338004285 от 07.02.2023г., "Д. З." АД сключил договор за застраховка "КАСКО на МПС" на лек автомобил марка/модел „БМВ", с ДК № * **** **, собственост на М. К. П., със срок на действие от 15.02.2023г. до 14.02.2024г., при уговорено покритие "пълно каско" на рисковете, съгласно "Общи условия" на предлаганата застраховка. На 15.09.2023г., в гр.

Айтос, на ул. „Цар Асен" № 6, е реализирано ПТП между МПС „БМВ" с рег. № * **** ** застраховано по горепосочената застраховка „КАСКО", движещо се по път регулиран със знак за предимство, а именно БЗ, и МПС „Мерцедес Спринтер" с рег. № * **** **, управлявано от виновния водач Г. Г., който му отнема предимството и го удря в задна дясна част, като му нанася щети в десен калник, дясна броня, дясна гума и джанта. Горните обстоятелства били описани в Двустранен констативен протокол от 15.09.2023г., съставен от двамата водачи при условие на съгласие относно обстоятелствата по настъпване на инцидента, в т.ч. вината за случването му, както и в Искане за оценка на вреди по застраховка „Каско". След настъпване на събитието, при "Д. З." АД била образувана ликвидационна преписка по щета № 211561731, като е подадено искане за оценка на причинените вреди по застрахованото МПС „БМВ" с ДК № * **** **. Основанието за ангажиране на договорната отговорност на "Д. З." АД е настъпилото застрахователно събитие по т.14 и сл. от общите условия на сключената застраховка "Каско". Експертите при Дружеството извършили оглед, изготвили опис и оценка на щетите по увреденото МПС в съответната зона, като с нарочно възлагателно писмо ремонтът е възложен на сервиз на дружество А. М." ООД. За извършените ремонтно-възстановителни работи е издадена фактура № 0000000278/16.09.2024г. На 17.09.2024г. с преводно нареждане № 201B10024261012С, сумата от 1693.25 лв. е изплатена на сервиза, извършил ремонта. С оглед на подадената в протокола информация и след извършена справка в информационния 1 регистър на Г. Ф. се установи, че с полица по застраховка „Гражданска отговорност" с период на покритие от 28.01.2023г. до 27.01.2024г., между ЗАД Д. Б. Ж. и З. и собственика на МПС "Фолксваген Голф" с ДК № * **** **, управлявано от виновния водач, е сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. С индивидуална регресна покана, ответното дружество е приканено да възстанови сумата от 1708.25 лв., представляваща сбор от платеното застрахователно обезщетение от 1693.25 и начислените 15.00 лв. ликвидационни разноски по обработка на щетата. С Писмо Изх. № 369/20.01.2025г., ответното дружество ЗАД Д. Б. Ж. и З. писмено отказва да възстанови сумата по регресната претенция. Във връзка с гореизложеното, счита че за ищеца е налице правен интерес от образуване на настоящото производство, в което да се установи наличието на изискуемо вземане от ответника в полза на суброгиралия се застраховател по имуществена застраховка. Ето защо моли за уважаване на исковете и претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма. Относно основателността на исковете, дружеството изцяло оспорва исковите претенции, както по тяхното основание, така и по размер, както и изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства. Твърди се, че предявените искове са неоснователни, необосновани и недоказани, прекомерно завишени по размер. Основното твърдение е, че водачът на застрахованото при ЗАД Д. Б. Ж. и З. МПС марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с рег. № * **** **, Г. К. Г., не е реализирал виновно процесното ПТП. Напротив, твърди се, че насрещно движещият се лек автомобил марка „БМВ“, модел „320“, с рег. № * **** ** носи изключителната вина за застрахователното събитие, отнемайки предимството на застрахованото при ответника МПС. Евентуално, в случай че се установи вина на водача на застрахованото при ответното дружество МПС, се твърди, че тя не е изключителна, а е налице съпричиняване от страна на водача на застрахованото при ищцовото дружество МПС. Подчертава се, че водачът на застрахованото при ищцовото дружество МПС не е пропуснал дясностоящото МПС и с това е причинил вредоносния резултат, като вината за настъпване на ПТП е на водача на застрахования при ищеца лек автомобил, който не е предприел необходимото, за да предотврати евентуални пътни инциденти. Счита се, че при съобразяване на поведението си с конкретните пътни условия, за водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел „320“ с рег. № * **** ** е било възможно да предотврати настъпилия транспортен инцидент, пропускайки движещия се по път с предимство автомобил. Твърди се също, че водачът на застрахованото при ответното дружество е нарушил разпоредбата на чл.

48 от ЗДвП. Изрично се посочва, че вината на водача на застраховано в „ЗАД Д. Б. Ж. и З.“ АД МПС не е установена, и че приложените доказателства с исковата молба не установяват по безспорен начин виновно протИ.правно поведение. Двустранният констативен протокол за ПТП се определя като частен документ, който не се ползва с обвързваща съда сила.

Изцяло се оспорва искът за присъждане на лихви като неоснователен, тъй като е акцесорен и неоснователността на главния иск води до неоснователност на иска за лихви.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168-и състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 411 КЗ дава възможност на застрахователя по имуществена застраховка при пътнотранспортно произшествие да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или на неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. По този иск ищецът следва да установи наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане, в чийто срок на застрахователното покритие и вследствие виновно и протИ.правно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента- чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на 2 обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и протИ.правно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“ между деликвента и ответника.

В тежест на ответника е да докаже въведените с отговора на исковата молба правоизключващи обстоятелства, както и да обори презумпцията за вина на застрахования при него водач.

С доклада си по делото съдът е обявил за безспорни обстоятелствата относно съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ между ответника и собственика на на „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с рег. № * **** ** към датата на процесното ПТП (15.09.2023 г.).

По отношение на механизма на ПТП.

Първият спорен въпрос е свързан с реализирания механизъм на ПТП.

Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства – заключението на съдебно-автотехническата експертиза и показанията на свидетеля В. В., съдът приема за установена следната фактическа обстановка относно механизма на настъпилото произшествие:

Към 14:30 часа на 15.09.2023 г. в гр. Айтос, в района на кръстовището, образувано от пресичането на ул. „Цар Асен“ и ул. „Цар Самуил“, са се намирали двата процесни автомобила. Лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № *******, фактически управляван от К. П., се е движел праволинейно по ул. „Цар Асен“ с посока на движение от ул. „Иван Вазов“ към ул. „Орлово“.

В същия момент, по пресичащата улица „Цар Самуил“, с посока на движение от ул.

„Оборище“ към ул. „Славянска“, се е движел товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег.

№ *******, управляван от свидетеля Г. К. Г.. Спрямо посоката на движение на лекия автомобил „БМВ“, товарният автомобил „Мерцедес“ се е явявал дясностоящ и се е приближавал от дясната страна на лекия автомобил.

Произшествието е настъпило в момент, в който двата автомобила едновременно са навлезли в геометричните очертания на кръстовището. Траекториите на движение на двете превозни средства са се пресекли под ъгъл, при което е реализиран удар между предната част на товарния автомобил „Мерцедес Спринтер“ (предна броня и регистрационна табела) и задната дясна странична част на лекия автомобил „БМВ“ (зона на заден десен калник, задна дясна врата и задно дясно колело).

Въз основа на приобщения към доказателствения материал документ – Писмо с изх.

№ 9200-264/2/ от 09.01.2026 г. на Община Айтос, съдът намира за установено, че процесното кръстовище към датата на инцидента (15.09.2023 г.) не е било нерегулирано, както се твърди от ответната страна, а напротив с въведена постоянна организация на движението чрез вертикална пътна сигнализация. Улица „Цар Асен“ е имала статут на главна улица (път с предимство). Преди датата на инцидента (преди 15.09.2023 г.) на нея са били поставени 2 броя пътни знаци „Б3“ – „Път с предимство“. Улица „Цар Самуил“ е имала статут на второстепенна улица (път без предимство). Преди датата на инцидента на нея са били поставени 2 броя пътни знаци „Б2“ – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ (СТОП). Движението и по двете улици се е извършвало двупосочно. Към процесната дата на кръстовището не е била положена хоризонтална пътна маркировка, което обстоятелство обаче не дерогира действието на поставените пътни знаци и не променя характера на кръстовището като регулирано.

Следователно, съдът приема, че водачите са били длъжни да се съобразяват с наличната вертикална сигнализация, която ясно е определяла предимството на движещите се по ул. „Цар Асен“ спрямо тези, навлизащи от ул. „Цар Самуил“.

Вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на лек „Мерцедес Спринтер“ с рег. № *******. Г. К. Г. нарушил разпоредбата на чл. 6, т.1 ЗДВП, съгласно която участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.