Решение № 78 от 07.04.2020, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е

Н И Е

№ … … град

Кърджали, 07.04.2020 год.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Кърджалийският административен съд, …..… в публично заседание ……..…….. на четиринадесети януари ……….................................................................................................... през 2020/две хиляди и двадесета/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ при секретар …………………………… Павлина Петрова,

…........………..….………. като разгледа докладваното от

.................... съдията Виктор Атанасов ..................................... административно дело №331 ...... по описа за .................. 2019 година

.................................... и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от К.Б.К., с посочен адрес ***, подадена чрез Адвокатско дружество „***”, БУЛСТАТ ***, представлявано от адвокат Н.И.Ш. и адвокат М.Д.Я., заедно и по отделно, както и на основание чл.71, ал.2 от Закона за адвокатурата, лично от адвокат Н.И.Ш., против Ревизионен акт №Р-16000918006535-091-001 от

13.06.2019 год. на ТД на

НАП – град Пловдив, потвърден с Решение №475 от 14.08.2019 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който ревизионен акт е ангажирана отговорността на жалбодателя К. по реда на чл.19, ал.1 от ДОПК, в качеството му на управител на „К. СТРОЙ“

ЕООД, с ЕИК ***, за установени задължения по ЗДДС, на „К. СТРОЙ“

ЕООД, с ЕИК ***, както следва: главници, общо в размер на *** лева и лихви, в общ размер на *** лева, за периода месец 12.2012 год. и от месец 02.2013 год. до месец 05.2013 год., през който период жалбодателят е бил управител на посоченото дружество.

Жалбодателят счита в жалбата си, че постановеният ревизионен акт е неправилен, необоснован и постановен при съществено нарушение на материалния закон и че са нарушени съществени процесуални правила, поради което са нарушени основни негови права за обективен и безпристрастен данъчен процес. Излагат се доводи най-напред, за нарушения на процесуалния закон, като се твърди, че от ревизиращия екип е нарушен на първо място един от основните принципи на ДОПК, а именно принципа на „обективност”, съгласно чл.3, ал.1, който регламентира, че органите по приходите са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в данъчните производства. Жалбодателят счита, че ревизиращият екип е преписал резултатите от предходна данъчна ревизия на търговското дружество „К. Строй” ООД, завършила с РА №Р-09-1402861-091-001/10.03.2015 год. на ТД на НАП – Пловдив и че не са установени съществени елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на управителя К.К. по чл.19 от ДОПК. На следващо място, жалбодателят счита, че ревизиращият екип нарушава правото на защита – чл.6, ал.3 от основните принципи на ДОПК и че пример за това било, че при връчване на Доклада по чл.117 от ДОПК, не били предоставени всички събрани от ревизията документи и доказателства, което било нарушение пряко на чл.117, ал.4 от ДОПК, като се твърди, че докладът е връчен по електронен път и към връзката за сваляне на същия имало само един файл с Доклада, а описаните към него 46 приложения не били прикачени и не били получавани. На следващо място, в жалбата се излагат доводи за нарушения на материалния закон, като се сочи, че отговорността по чл.19 от ДОПК почива върху недобросъвестно препятстване, установяването и последващо събиране на данъци или задължителни осигурителни вноски или препятстване само на събирането на същите и че принудителната солидарна отговорност по своята същност представлява вплетени административно-наказателни норми в данъчния процес. Сочи се също, че институтът на чл.19 ДОПК има основно наказваща функция и на второ място, фискална - за събиране на данъка, като сумите се събират от управителите, като отговорност за техни действия или бездействия и това не е данък, а санкция за тяхно противоправно поведение. Излага се довод, че за да се ангажира тази отговорност, следва да е изпълнен целия фактически състав на нарушението по чл.19 от ДОПК и че съгласно чл.6 от ЗАНН е необходимо: 1. Да се докаже конкретно действие, респ. бездействие; 2. Противоправност - нарушение на установения правов ред; 3. Деянието да е извършено виновно и 4.

Да е обявено за наказуемо и че за разлика от типичните ревизионни производства, в които ревизираните субекти следва да установят изгодни за себе си факти и обстоятелства /най-често при претенции за право на данъчен кредит и при преобразуване на финансов резултат по ЗКПО/, в случаите на чл.19 от ДОПК елементите на фактическия състав за ангажиране на отговорността на физическото лице следва да бъдат установени по несъмнен начин от ревизорите в хода на ревизията, съгл. чл.170, ал.1 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК (В т.см. Решение №10744 от 15.10.2015 год. по адм.дело

№9849/2014 год. на ВАС). Сочи се, че изпълнителното деяние е дефинирано като укриване на факти и обстоятелства, които по закон е следвало да се обявят пред органа по приходите или публичен изпълнител или разпореждане с имуществото на дружество при условията на чл.19, ал.2 от ДОПК и че и в двата случая следва да е налице причинно-следствена връзка между недобросъвестно извършените действия, респ. бездействия и несъбираемостта на задължението, а причинно-следствената връзка между неправомерните действия на отговорните трети лица и причинената щета на фиска следва да бъдат доказани в производството по чл.19 от ДОПК. В жалбата се твърди, че основните си доводи ревизиращия екип черпи от Ревизионен акт

№Р-09-1402861-091-001/10.03.2015 год., издаден на „К. Строй” ООД, с който е приключила ревизия по ЗДДС за данъчни периоди от 01.10.2008 год. до 31.05.2013 год., с който, установените задължения са:

ЗДДС – главница, общо в размер на

*** лева и лихви – *** лева. Излага се довод, че по същество, в хода на процесната ревизия, не са изисквани документи от третите задължени лица по сделките, с които не се признава от органите на НАП право на данъчен кредит и че това са - „***” ЕООД, с ЕИК ***, „***” ЕООД, с ЕИК ***, „***” АД, с ЕИК ***, като се сочи, че и трите дружества съществуват и работят, но ревизиращите се ползват от констатациите на ревизионния акт, издаден против търговското дружество „К. Строй” ООД. В жалбата се твърди, че не са събрани конкретни доказателства, от които е видно, че фактурите и съпътстващите ги документи, неотразяващи реални доставки, са подписани именно от управителя и че той е знаел за сключване на фиктивни сделки, водещи до намаляване на данъчните задължения и че в хода на настоящата ревизия не са събрани безспорни доказателства за проявен умисъл и съзнателно укриване на факти и обстоятелства, довели до възпрепятстване събирането на публичните задължения на „К. Строй” ООД. Излага се аргумент, че съгласно константната съдебна практика, приобщаването на ревизионния акт на дружеството и черпене на доводи единствено въз основа на отразеното в него, не доказва наличие на поведение на ревизираното лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред органа по приходите и че следва да се отбележи, че ревизионният акт има доказателствено значение единствено и само досежно наличието и размера на установените с него публични задължения и периодите, за които те са установени, а всички останали факти и обстоятелства, релевантни за приложението на чл.19, ал.1 от ДОПК, подлежат на доказване в рамките на ревизионното производство за установяване на този специален вид отговорност, но в конкретния случай, издателите на ревизионния акт не са обосновали ангажирането на отговорност на жалбодателя с цитираната разпоредба и че констатациите на ревизионните актове, съставени на дружеството, не могат да бъдат противопоставяни на управителя му в ревизия по реда на чл.19, ал.1 от ДОПК, понеже двете отговорности са различни и произтичат от различни фактически състави (В т.см. Решение №9442 от 14.09.2015 год. по адм.дело № 10623/2014 год. на ВАС). Сочи се също, че за същия период е извършвана ревизия, с оглед ангажиране на отговорност, и на съпругата на жалбодателя - Д. Д. К., с ЕГН **********, която е приключила с издаването на РА №16000918006565-091-001/13.06.2019 год. на ТД на НАП –

Пловдив, че ревизиращият екип е бил същият - Г. И. Н. и Б. Г. Ч. и че ревизираният период е точно същия, както и при настоящия жалбодател - м.12.2012 год. и м.02.2013 год. до м.05.2013 год., както и че са установени точно същите размери на задължения: по ЗДДС, общо главница - *** лева и лихви – *** лева. Сочи се, че жалбодателят К. и К. са били заедно и по отделно управители на „К. Строй” ООД през ревизираният период, като в тази връзка се излага довод, че отговорността по чл.19 от ДОПК е административнонаказателна и следователно е недопустимо за едно и също деяние да бъдат наказвани две лица и че ревизията трябва ясно да разграничи, кои деяния на единия управител и кои на другия, са довели до конкретни препятствия за събирането на данъчните задължения на управляваното от тях търговско дружество. Сочи се също, че допустимо би било вменяването им на солидарна отговорност, но не на двойна, като се твърди, че ако всеки от тях заплати задълженията по издаденият против него ревизионен акт, то Държавата ще събере сумата в двоен размер недължимо. Според жалбодателя, ревизиращият екип не е доказал по безспорен начин основния елемент на фактическия състав на отговорността по чл.19 от ДОПК, а именно - умисъл в действията на отговорното лице, като сочи, че съставомерното поведение по чл.19, ал.1 от ДОПК изисква лицето не просто да не изпълни задължението си по обявяване на факти и обстоятелства, които по закон е длъжно да направи, а да стори това умишлено - да е наясно със смисъла на действията си, да предвижда последиците им и съзнателно да иска или да допуска настъпването им (В т.см. - Решение №8311 от 20.06.2018 год. по адм.дело №14694 /2017 год. на ВАС) и че умисъл не се доказва с презумпция от типа „невъзможно да не е знаел”. Излага се и довод, че разпоредбите на чл.19 от ДОПК не съдържат подобна презумпция, поради което вината следва да се установи от органите по приходите конкретно, ясно и точно, а в случая не са посочени, кои сделки или счетоводни операции са извършени или укрити със съгласието на жалбодателя и кои със съгласието на другия управител, а всеки от тях двамата е участвал в различни аспекти на управлението на фирмата и съответно, във вземането на решения и това, че те са съпрузи, не може да се тълкува, че всеки от тях е знаел, одобрявал или приемал действията на другия. Жалбодателят счита, че изводите на ревизиращия екип са изцяло предполагащи и няма никаква конкретика, като сочи например, че на стр.3 от обжалваното решение е записан мотив: „Направен е извод, че К.К., в качеството си на представляващ и управител е знаел или е невъзможно да не е знаел”, като се сочи, че предположения за знание на определени факти законодателят предвижда само в ограничен кръг от правни институти, но отговорността по чл.19 от ДОПК не е сред тях. Сочи се също, че по-нататък ревизиращите правят генерално обобщаващи заключения, че действията на К. представляват „укриване по смисъла на чл.19, ал.1 от ДОПК”, но няма отговор на въпроса, какво е укрил К. - факти, сделки, документи, пари, имущество или други активи на дружеството и че с измененията на ДОПК от август 2017 год., понятието „недобросъвестност” се дефинира чрез необорима презумпция, като недобросъвестно поведение е налице винаги, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване на задълженията или след започнал контрол по спазване на данъчното и/или осигурителното законодателство. Твърди се, че ревизията не е установила никакви действия на К. след приключване на предшестващата ревизия на „К. строй” ООД и че поради това не може да се презумира „недобросъвестност” на жалбодателя, както и че са неправилни изводите на ревизиращите, че К., чрез разпореждане със свое имущество се е освободил от активи, които да послужат за удовлетворяване на задълженията в ревизионното производство. Според изложеното в жалбата, се смесват двата института - данъчните задължения на търговското дружество „К. Строй” ООД и административно-наказателната отговорност на управителя на дружеството по чл.19 от ДОПК, като се твърди, че К. не е извършил вменяваното му нарушение и се излагат аргументи, че с паричните средства, теглени от банковата сметка на дружеството „К. Строй” ООД, са разплащани задължения към доставчици. Сочи се също, че ревизирания период е от 5 месеца и не може да се направи генерално заключение, че с паричните средства са купувани само и единствено лични недвижими имоти и че в хода на съдебното производство ще се докажат разплащанията с клиенти в следващи периоди, за които периоди ревизията не е изисквала и не е събирала доказателства. Жалбодателят смята, с оглед фактите по заличаването на търговското дружество „К. Строй” ООД след проведено производство по несъстоятелност и липса към момента на заличаването на трети лица, които да отговарят за публичните задължения, че е приложима разпоредбата на чл.168, т.6 от ДОПК и публичните задължения на дружеството са погасени, като сочи, че с Решение №*** от *** год. по търг.дело №***/*** год. на Софийски градски съд, дружеството е заличено, като производството по несъстоятелността е прекратено, а процесния ревизионен акт, с който се вменяват солидарни задължения на управителя на дружеството К.К., е издаден на 13.06.2019 год. В жалбата се излага довод, че на това основание алтернативно следва да се приеме, че на жалбодателя не може да бъде вменена отговорност по чл.19 от ДОПК, поради погасяване на публичните вземания, дължими от основния длъжник - търговското дружество „К. Строй” ООД. В жалбата са направени доказателствени искания, като със същата, с оглед изложените доводи, жалбодателят намира, че Ревизионен акт №Р-16000918006535-091-001/13.06.2019 год. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №475/14.08.2019 год. на директора на Дирекция „ОДОП” – град Пловдив към Национална агенция по приходите, са изцяло неправилни, незаконосъобразни, необосновани и постановени при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което моли съда да отмени обжалвания ревизионен акт изцяло, като претендира и за направените разноски.

Разпечатката съдържа 27 от 194 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4ae98d39-4ac5-46bc-849a-bd4117729d8a