Решение № 35 от 30.01.2025, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 748/2024
- Вид
- Решение № 35
- Подписан
- 30.01.2025
- В сила
- 30.01.2025
- Състав
- Пламен Стефанов Златев, Веселина Косева Мишова, Мариана Мавродиева Мавродиева
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128, т.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128, т.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.425, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.228- 238 · Закон за задълженията и договорите
- чл.228- 238 · Закон за задълженията и договорите
- чл.228- 238 · Закон за задълженията и договорите
- чл.228- 238 · Закон за задълженията и договорите
- чл.228- 238 · Закон за задълженията и договорите
- чл.228- 238 · Закон за задълженията и договорите
- чл.228- 238 · Закон за задълженията и договорите
- чл.228- 238 · Закон за задълженията и договорите
- чл.228- 238 · Закон за задълженията и договорите
- чл.228- 238 · Закон за задълженията и договорите
- чл.228- 238 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82- 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82- 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82- 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82- 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82- 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 35 гр. Стара Загора, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Златев
Членове:
Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20245500500748 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-273 и чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59, ал.1, чл.228- 238 и чл.82- 86 от ЗЗД.
Делото е било образувано въз основа на постъпила в законния 2седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК обща Въззивна жалба вх.№ 15823/07.11.2024г. от 2 бр. ищци /пълнолетните български граждани/ К. М. М. и З. Н. М. /и двамата от гр.К., ***/ против изцяло негативното за тях първоинстанционно Решение № 535/10.10.2024г., постановено по приключеното гр.д.№ 1161/2022г. по описа на РС - гр.Казанлък, обл.Старозагорска, с което са били отхвърлени предявените им установителни искове за признаване за установено спрямо ответника – въззиваем /пълнолетният български гражданин/ В. М. С. от гр.К., *** на исковите им претенции по чл.124, ал.1 и чл.422 от ГПК във вр. с чл.59, ал.1 и чл.228- 238 от ЗЗД, със законните последици от това. Считат, че така постановеното първоинстанционно Решение се явявало незаконосъобразно, немотивирано и неправилно, като излагат подробни фактически и правни съображения в тази насока. С оглед на изложените съображения и на осн. чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 от ГПК молят настоящия въззивен съд да постанови свое въззивно Решение, с което да отмени атакуваното негативно за тях първоинстнационно Решение на РС, и вместо него да постановите друго въззивно свое, изцяло позитивно за тях двамата, ведно със законните последици от това. Не са събирани нови доказателства пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Претендират разноските си пред двете съдебни инстанции. В този смисъл е и пледоарията 1 на общия им процесуален представител- адвокат.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК по делото е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба вх.№ 17466/04.12.2024г. от ответника – въззиваем /пълнолетният български гражданин/ В. М. С. от гр.К., ***, който счита атакуваното първоинстанционно Решение за напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, и заявява, че посочените в общата въззивна жалба на двамата ищци фактически и правни оплаквания били неоснователни и недоказани. Поради което моли настоящия въззивен съд да потвърди изцяло атакуваното първоинстанционно Решение, със законните последици от това. Не е имал свои нови доказателствени искания пред настоящия въззивен съд. Претендира разноските си пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Не се е явил негов процесуален представител и не е пледирал пред настоящата въззивна инстанция.
Въззивният ОС- Ст.Загора, като се запозна с изложените във въззивната жалби оплаквания и с аргументите в отговора на в.жалба, с мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение, със събраните от РС писмени и гласни доказателства и с приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми счита, че въззивната жалба е процесуално допустима, родово и местно подсъдна на настоящия въззивен ОС- Ст.Загора, поради което следва да се произнесе по съществото на направените във в.жалба материалноправни оплаквания.
Атакуваното първоинстанционно Решение е валидно постановено, от редовен първоинстанционен съд, същото е в изискуемата се писмена законова форма, произнасянето е по направените в Исковата молба претенции, съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства и при спазване на метериалните и процесуалните закони.
Въззивният съд констатира, че напълно мотивирано, законосъобразно и правилно РС в мотивите на атакуваното си Решение е посочил,че ищците не са ангажирали пред първата съдебна инстанция абсолютно никакви доказателства за претендирания среден пазарен наем, като по този начин претенцията им е останала недоказана по размер относно претендирания недвижим имот и движими вещи. Твърдението на двамата въззивници /ищци/, че представената по делото на РС нотариална покана не била оспорена от въззиваемия /ответник/ и това доказвало техните искови претенции по основание и по размер не отговаря на истината, понеже тя не представлява доказателствено средство за дължимост на наемите, техния период от време и съответни размери. Неоснователни в тази връзка са и доводите на въззивниците /ищци/, че неоспорването от въззиваемия /ответник/ на размера на претендирания наем и неподаването на възражение срещу нотариалната покана следвало да се възприемат от съда, като някакво тяхно признаване от негова страна. В мотивите си РС изрично е посочил, че формата и съдържанието на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение /или респективно и за незабавно изпълнение/ е следвало да бъдат съобразени с 2 особени законови изисквания по чл.425, ал.1 от ГПК, и съгласно чл.410, ал.2 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК е следва да отговаря на формалните законови изисквания по чл.127, ал.1 и 3 и на чл.128, т.1 и 3 от ГПК, който смисъл е и т.2б от ТР № 4/16.08.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС - София. Видно от материалите по първоинстанционното дело, в заявлението не са били изложени всички фактически обстоятелства, които са от съществено значение за възникването, съществуването и изискуемостта на претендираното вземане, като точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението, представяващо основание за издаване на заповедта за изпълнение. В конкретния случай случая заявлението по реда на чл.410 от ГПК очевидно не отговаря на образеца по Наредба № Н-2/18.02.2020г., издадена на осн. чл.425, ал.1 от ГПК, понеже не съдържа описание на обстоятелствата, от които произтича вземането на заявителите-кредитори /т.12 на образеца/, и липсват такива изявления на заявителите в съдържанието на подаденото от тях заявление. Единствено е било формално посочено, че паричното вземане е за “месечни наемни вноски на движими вещи за периода 01.07.2019 г. - 28.02.2022г./т.8, б.“в“ на образеца /и то произтичало от нотариална покана от 14.06.2019г. на нотариус Павел Павлов/т.11 от заявлението/, който документ не е сред предвидени в чл.417 от ГПК. В този смисъл юридическите факти, от които произтичат вземанията на длъжниците не са заявени изрично, но има данни за тях в заповедното производство, те са уточнени в исковата молба и в хода на съдебното производство, поради което обосновано и правилно РС е приел, че е налице достатъчна идентичност между страните, основанието и размера на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и претенциите по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК. И тъй като в процесния случай по облигационното правоотношение между страните не е определена наемна цена на всяка една от претендираните недвижим имот и множество движими вещи и безспорно такава не е заплащана предвид уговорките на страните до прекратяването на договора, по делото не са ангажирани от въззивниците /ищци/ никакви писмени и/или гласни доказателства за средния пазарния наем на подобни на имота им недвижими имоти през процесния период от време и заетата от вещите площ на дворното място. Предвид което напълно обосновано, законосъобразно и доказано предявените установителни искове са били изцяло отхвърлени, като напълно неоснователни и недоказани, със законните последици от това. Поради което въззивният съд счита, че атакуваното от двамата жалбоподатели /ищци/ изцяло негативно за тях първоинстанционно съдебно Решение се явява мотивирано, законосъобразно и правилно, не се установиха и доказаха пред настоящата въззивна съдебна инстанция твърдените във въззивната инстанция нарушения на материалните и процесуалните закони, следователно това Решение следва да бъде изцяло потвърдено, ведно със законовите последици от това.
В тази връзка настоящият въззивен съд препраща и към мотивите на 3 първоинстанционното Решение на РС- Ст.Загора по реда на чл.272 от ГПК.
Настоящото въззивно съдебно Решение е относно атакувано първоинстанционно такова, по което има произнасяния от РС относно 2 бр. отделни обективно и субективно съединени искове/ с цени съответно 2 133, 44 лв. и 4 266, 56 лв. /тоест всеки под законовата граница от 5 000 лв. по чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК/, поради което то не подлежи на по- нататъшно касационно обжалване.
Ето защо предвид всичко гореизложено и на осн. чл.271, ал.1, пр.1, чл.272, чл. 273 и чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59, ал.1, чл.228- 238 и чл.8286 от ЗЗД, въззивният ОС- Ст.Загора РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 535/10.10.2024г . по гр.д.№ 1161/2022г. по описа на РС - гр.Казанлък, обл.Старозагорска.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4